Спомен за първите старозагорски фотографи

По повод днешния Световен ден на фотографията с носталгия и усмивка си спомних за старозагорски фотографи от миналия век, които бяха „част от пеизажа“. Техните „работни места“ бяха под дърветата на най-южната алея на Старозагорската градска градина, сега парк „5 октомври“, западно от тоалетните. Всички бяха възрастни арменци. Прелюбопитна беше фотографската им техника, която за онези 50-те- 60-те години на ХХ век беше безкрайно атрактивна. Апаратите им бяха едни големи черни кутии, качени върху триножници. Едната страна на кутията завършваше с голям черен ръкав.

И така: потрябва ти снимка за паспорт или най-вече за ученическа лична карта – бегом при арменците. Сядаш на пейката, фотографът ти казва да гледаш „умно“ към фотоапарата, щрак и готово. Няма да мърдаш и да клепаш с очи. Ай мръднеш – маймун ставаш. Затова де на шега, де на истина на всички беше ясно, че най-бързите снимки в града ставаха „на маймун фото“. Докато изядеш един сладолед на фунийка, снимките, колкото искаш на брой, са готови. Каква магия ставаше в черното сандъче, как нигативът се превръщаше в позитив и хоп – кадрото готово, беше тайна.

Един от най-добре информираните днешни старозагорци Николай Чорчопов си спомня за доайена на фотографите от градската градина и най-голем майстор бай Сахак. Според Чорчопов той последен от колегията останал да упражнява занаята в градската градина. Имал по-късно и дюкян, в който проявявал фотографските ленти.

Освен индивидуални, правеха се и групови снимки. Много често на младоженци и сватбари, на войници, на ученици и пр. Много от клиентите бяха влюбени гимназисти и гимназистки , които си правеха снимка за любимата или за любимия. За тях имаше специален текст:“Образът ми скромен, имай го за спомен!“ Гостите на града не пропускаха да се „фотат“ в Градската градина. По желание на клиента, образите често се поставяха „в сърце от верига“.

Разполагам с няколко снимки – мои и на гостите ми, правени на Маймун фото. За съжаление не можах да открия снимка на тези първи предвестници в Стара Загора на фотографското изкуство. Те са част от забавната история на града и сигурно някой ги е „щракнал“ с новите лентови фотоапарати. Но…сега се задоволявам само с една-две снимки от любимата за старозагорци Градска градина и красив спомен от миналия век.

Росица Ранчева