Траяна Кайракова пред Долап.бг : „За съжаление децата могат да се изкажат много по-добре на английски език, отколкото на български“
На 6 август в Oscar Food & Cocktails във Варна бе премиерата на втората книга с хумористични разкази на Траяна Кайракова „Родното образу(о)вание“ / първата книга се казва „Цветен анализ на по(о)бърканата домакиня“/.
Траяна е педагогически съветник в СУ”Железник” в Стара Загора, има кулинарен блог и друг със смешни истории. Познавам я отдавна и следя нейните постове във Фейсбук, защото е голяма свежарка. Тя е един от хората, които вършат абсолютно сериозни неща с много настроение, хумор и лекота. Наистина жонглира с много занимания, добре че е печен шофьор, организирана и бързак по природа.
Разбрахме се с Траяна, че разговорът ни по повод премиерата на новата и книга няма да е сериозен, а ще бъде лек, развлекателен и летен. И понеже тя има чувство за хумор, с някои от въпросите я бъзикам, естествено….
Много си различна, за да си от Стара Загора?
Ами може би да, защото аз не съм оттук. Аз съм родом от Добрич и смея да твърдя, че хората там са различни от тези в Стара Загора.
Да, в Стара Загора нямат чувство за хумор….
Напротив, не. Имат чувство за хумор. Стара Загора освен Град на липите е и град на еснафите, с риск да обидя някого. В Добрич хората са много топли. В Добричкия край може да отидеш и хората да ти отворят вратата, да те приемат, да те нагостят, без да те познават . Има топлота в добруджанци , а най-вероятно е и дълбоко заложена в мен. А иначе хора с чувство за хумор има навсякъде. Когато синът ми отиде да работи това лято на Северното Черноморие, след първите няколко дни, той беше очарован от персонала на хотела, каза „Тези хора ги обичам”, а те всичките са кореняци добруджанци.
Какво образУвание, кожно образувание, е родното образОвание?
Веднага ще ти кажа, откъде дойде заглавието на книгата – това е игра с думи, както и в първата ми книга. Ако си спомняш, ние бяхме с хартиени бележници и хартиени дневници. Години наред пращаха листчета на родителите , училищата все още бяха средно-образователни, та масово пишеха,че тези училища са образУвателни и образУваме децата, а не ги образоваме. И оттам дойде шеговитото заглавие на книгата.
Добре де, но пак ще те закача – какво е нашето образУвание – брадавица ли, бенка ли?
Тумор. И то злокачествен, трябва да се отстрани веднага, с хирургическа точност – трябва да се направи нещо, което да е от полза и на учителите, и на родителите, и на учениците.
Това е твоето мнение като педагогически съветник в училище ли? Що за птица е педагогическият съветник?
Той е едно много интересно животно, което съчетава в себе си дружинния ръководител от едно време и психолога в училище. Зависи как ще те назначи директорът – може като психолог, може като педагогически съветник.
Какво трябва на всяка цена първо да се реформира в нашето родно образОвание?
Обемът от материал. Той е нещо огромно, нещо безсмислено, което е прекалено натоварващо за децата. И второ – образованието ни трябва да бъде насочено практически. Нашите деца нямат никакви умения за живота. Безсмислено е да пълним главите им с теория, която няма как да приложат.
Всички истории в книгата са истински, нали?
Абсолютно всички . Те са свързани с моята работа като педагогически съветник, като учител по български език и литература и с моя син, който е известен като #остъйманашеснайсетсъм– с неговите мъки в училище буквално, защото за мен училището мъчи децата буквално. В момента.
Аз мисля, че най-правилният съвет към родителите на ученици е да се постараят да запазят децата си психически добре да завършат училище…
Така е, но това няма как да се случи в момента. Може като родител на се опитваш да запазиш детето си. Но като отиде в училище, масата ще го промени. Ти знаеш много добре, че различните не виреят в училище – трябва всички да са еднакви. А всяко дете е различно, уникално, то трябва да се развива според своите способности, а не според безумните в момента програми, по които учим.
Познаваш ли учители, които работят модерно и с отношение към всяко дете, важно е да споменем имена?
Познавам такива учители, малко са, те са като бели лястовици. В нашето училище СУ”Железник” това са Динко Славов-учител по български, води цял випуск, няма нито един проблем в нито един клас. Севдалина Гълъбова, преподавател по изобразително изкуство, Иван Чомаков-млад човек, изненада за цялото ни училище, от 2 години е при нас, изключително обичан от децата, креативен и грамотен.
Къде прати да се мъчи #остъйманашеснайсетсъм, в кое училище?
Ти следиш моята страница, там имаше коментар на една жена „Абе този #остъйманашеснайсетсъм от две години стои на толкова години?”. Така е, защото Юли от 15-годишен мрънка, че е на 16 и отпреди няколко дни официално обявявам, че е вече на 17. Учи в Гимназия с преподаване на чужди езици „Ромен Ролан”, а това лято е пратен от жестоката си майка да работи на морето като аниматор. Много ми липсва, защото няма кой да ми вдига кръвното в тези жеги. Имахме много големи сблъсъци първите две седмици, когато започна работа и напускаше денонощно. Сега вече това е мечтаната работа за него. Важни за мен бяха думите му, когато ходих да го видя на работното място: „Мамо, оказа се, че животът без компютър е прекрасен. Благодаря ти!”
Твоите деца и съпругът ти гледат ли на теб сериозно като автор на книги?
Да. И ще ти кажа защо. Дъщеря ми е най-големият ми критик. Без нея не излиза почти нищо, аз много държа на нейното мнение, защото е от младото поколение. Нейна идея са кориците на книгите ми, подредбата на разказите…В началото се сърдеха, защото те са герои в разказите, но всички вкъщи сме надарени с чувство за хумор. Сега вече се стигна до момента, в който писах ли писах за като #остъйманашеснайсетсъм и сестра му каза „Стига бе, а за мен кога?”. Приемат ме насериозно по-сериозно отколкото аз самата себе си, не се „въобразявам”, както казваше една приятелка – не се представлявам за голям писател. Аз съм обикновена домакиня и работеща жена, която има шанса да може да опише това, което се случва на много голяма част от хората в България.
Харесват ли ти историите на Камен Донев за родното образование?
Камен Донев е мой любимец. Не просто ми харесват, аз го обожавам! Почти по памет рецитирам неговите представления, обожавам го, той е разкошен!
Кой според теб пише вярно за родното образование от нашите журналисти или социолози, или педагози…?
Не се сещам. Мисля, че педагозите се страхуват. Нещата, които аз казвам, са по доста ироничен начин поднесени. Аз винаги имам едно наум. Много разкази не включих, защото си обичам работата. Колкото и грозно да звучи, искам да остана на работа. Ако публикувам това като факти и като данни, което съм преживяла, трябва да ти кажа, че на следващия ден няма да си намеря работа в цяла България.
Какво е твоето обяснение за ниските резултати в училище на нашите деца от различни европейски изследвания?
Ниските резултати са плод на програмите, които са безумни, които натоварват, които изискват. Ще ти дам пример. Имаме часове за преподаване на материал и нямаме часове за упражнения. Защо нашето поколение сме грамотни, веднага ще ти дам пример. По наше време от 5-ти до 7-ми клас граматиката беше разделена така: цяла година фонетика, цяла година синтаксис, третата година морфология. Когато учиш цяла година един дял, да го упражняваш – няма начин да не го запомниш. Сега всичко се учи оттук-оттам. Променяме постоянно изпита в 7 клас. Тези деца трябва да запомнят 29 произведения от 15 автора. Нека питам министъра ни, какво помни от 5-ти клас и да се яви на изпит в края на 7-ми клас.
А какво е това чудо „трансформиращ преразказ” за изпита в 7 клас?
Много се разсъждава това ли е по-добре или да се върнем към съчинение-разсъждение или есе. Тогава ще има крах поголовен. Много малко от младото поколение може да разсъждава, има речникова култура и въобще някакъв речник. За съжаление децата могат да се изкажат много по-добре на английски език, отколкото на български.
Изостави ли кулинарния си сайт?
Почти да, защото нямам това време и почти не, защото се занимавам със сходни неща. Но нямам това време, в което да готвя, да снимам рецепти и да ги показвам и това го отдавам на факта, че децата ми пораснаха . В момента, в който стана баба, ще подновя готварските занимания с пълна сила.
Как премина премиерата на книгата във Варна? Защо не беше в Стара Загора?
Доста критики отнесох, че не е в Стара Загора, но аз съм на мнение, че никой не е пророк в собственото си място. Във Варна усещането беше за приятелство, едно страхотно изживяване с хората, които бяха там. Чакат ме в Бургас. Досегът ми до читателите, които са ми и приятели, е нещо уникално.
Премиерата ли ще е най-яркия ти спомен за Лято 2022?
О,не. Беше когато бях на почти 500 километра далече от сина си, който беше с двойна пневмония и аз нямаше как да отида при него. Сред ярките спомени ще остане посещението на Тузлата, на ферма за охлюви и на джаз концерт на село.
Интервю на Уляна Кьосева
А ето и съвсем сериозната анотация на книгата на Траяна Кайракова „За родното образу/о/вание” от преподавателя по български език и литература Мария Бончева:
Новата книга на Траяна Кайракова – „Родното образу(о)вание“ – е убедително потвърждение на дефиницията, че художествената литература е изображение на действителността. В текстовете на авторката този път основният обект на изображение е българското училище и осъществяването на учебно-възпитателния процес.Съвсем закономерно участниците в него са родителите, преподавателите и учениците. Всички факти и герои са видени и оценени от критичния ( а и самокритичния!) поглед на Траяна, чието основно средство за атакуване на безсмисленото, порочното, непълноценното и неефективното в родното училище е иронията. Описаните сцени и действията на участниците в тях са безспорно доказателство за неудържимия бунт на авторката срещу очевидни недомислици в организацията и реализирането на обучението и възпитанието, както и в документацията. В не малко текстове от книгата се прави психоанализа на учениковото мислене и поведение, както и на педагогическия (и непедагогическия!) подход в конкретните ситуации. В някои текстове хуморът прераства в сатира, но те нямат характера на директива за положителни промени в двустранния педагогически процес. Поуките обаче се налагат ненатрапчиво и се извличат без затруднение от читателя, който може да се смее и горчиво.
Книгата“Родното образование“ от Траяна Кайракова има широк адресат: ученици, родители, преподаватели и ръководни институции в сферата на образованието. Тази книга предизвиква не „смешен плач“, а горчив смях.
