Константин Маринов пред Долап.бг: „Където има и един българин-там е България“

Основател е на най-големия фолклорен фестивал на състави за български танци в Америка – „Верeя ”. Провежда го вече 10 пъти в Чикаго. Тази година на юбилейното издание /след 2 години прекъсване/ дойдоха 35 състава от 65 готови да дойдат. В Център „Малката България” в Чикаго ръководи Ансамбъл „Верея”. В Стара Загора преди години организира заедно с майка си Мария Христова Фестивал на съставите за български фолклор от Европа, който се казваше „Верея и приятели”. През 2012 г. пак с Мария Христова правят Първия международен фестивал на български състави от Европа в Лондон. През 2017 г. фестивалът се провежда едновременно в Чикаго, Канада и Испания – на 4 места по света за 3 дни.

Той е старозагорецът Константин Маринов. Личност, с която градът ни може да се гордее! Едва ли има българин, който танцува нашите хора в Америка и който да не знае за Коцето от Чикаго. Знаеха го и двете ми приятелки в Сан Франциско. Отрасъл е с българския фолклор от малък.  Танцува в „Загорче” от 1979 до 1987 г.. Завършва Хореографското училище в Пловдив. Дългогодишен танцьор в Ансамбъл „Загоре”, Константин Маринов нито за миг не спира „да диша” с нашия фолклор.

От 23 години е в Чикаго, където още от стъпването си започва да танцува в групата „Хоро”, а после основава своята група „Верея”.  В началото на 2020 т. Държавната агенция за българите в чужбина удостои Константин Маринов с паметен медал „Иван Вазов“.

И тази година смели българи скачат за Богоявленския кръст в Чикаго – дългогодишна традиция за нашата общност във Ветровития град на САЩ– под музикален съпровод на тъпан на Константин Маринов. Този път къпането е в езерото Мичигън. Температурата на водата е около 2 градуса по Целзий, а на въздуха – минус 2 градуса, заради вятъра чувството e за -10 градуса.

Ден буквално преди да отлети за България Константин Маринов  участва в детската ,,Спортна Чуднотека“ 2022 на Малко българско училище в Чикаго. Най-интересни за малките участници са  народните игри – скачане на въже, Пускам-пускам кърпа и Кральо-Портальо, показани от Константин с неговото лично участие. Проектът „Чуднотека“ 2022 е двумесечна лятна програма на Малко българско училище. Тя се състои от различни модули – народни танци, футбол, занимателна математика, арт и скулптура, ателиета в света на българските приказки и други.

В момента Константин Маринов е някъде из България, обикаляйки всички летни фолклорни събори. Естествено, че е тук заради фестивала в Копривщица, но ще бъде и на „Богородична стъпка”. Ще „пие” щедро от българския фолклор и ще зареди от живата му вода, за да я отнесе при другите българи в Малката България в Чикаго.

След 23 години в Америка задаваш ли си въпроса: Можеше ли животът ми да протече по друг начин?

Половината ми живот дотук мина в България, другата половина, съзнателният ми живот минава  в Америка – деца, семейство, внуци…Там не ми липсват танците. Виж, ако ми липсваха танците, нямаше как да стане. Там от пристигането си се занимавам с танци. Тук щях да съм пенсионер от Ансамбъл „Загоре”.

А защо избра да си в Чикаго – защото българската общност е най-многобройна ли?

Не. Когато пристигнах, имаше малко българи. Там имаше един мой колега от „Загоре” Емо, той предната година бе пристигнал със „зелена карта” и се беше устроил. Каза ми: „Идваш при мен в Чикаго, аз ще ти помогна!”. И до ден днешен го наричам „Майка ми”. Като майка ми беше. При него живях в началото. И така тръгна там животът ми.

Как ти хрумна идеята за Фестивала на българските фолклорни състави в Америка, който правиш вече толкова години?

Ние пътувахме по много фестивали с Ансамбъл „Загоре”. Като отидох в Америка, с първата група, която направихме, тръгнахме по техните фестивали. Но те ги правят по много по-различен начин. Първият път направихме преди 12 години „Празник на хорото” и тогава в него участваха и 2 американски състава. Ръководител на единия състав бе азиатец, а на другия – чернокож. Те се занимаваха с балкански фолклор, но българският най им харесваше. И до ден днешен ни канят да им показваме хора. Американците много знаят за нас, много са идвали тук, много неща от фолклора ни са „купили”. Ще дойде време ние да ги „пре-купуваме” от тях.

На следващата година дойдоха 9 състава, пак играхме само хорца, бяхме с тениски. На третата година вече бяха 15 състава, а тези, участвали в предните години, вече правеха танци с хореография, бяха си накупили едни стилизирани блузи . Следващото издание имахме вече и спонсор – български бизнесмен, взехме под наем една сграда за 3 дни. Тогава вече всички състави си бяха накупили носии от България и отттам…..вече се завъртя въртележката. Сега всички са с костюми, сменят костюми, обаждат се на хореографи от България да им поставят танци, ние им помагаме. „Ние” сме 10-15 човека в Америка, които сме завършили хореография в различни учебни заведения. Има една жена в Сиатъл  Даниела Найберг, пише трудове за българите. С нея комуникираме много и тя много ни помага за организацията на Фестивала. За нея този Фестивал е феномен. Ние сме хора, които идваме и се веселим, чакаме цяла година да се съберем. Сега за трети път в последните години ще се събираме в Пенсилвания. Там един колега също започна да прави подобен Фестивал. В Калифорния също започнаха да правят.

Какво ти даде и какво ти взе Америка?

Даде ми корем /смее се!/, там напълнях яко. Нищо не ми е взела. Там създадох семейство. Бях 25-годишен, когато заминах. Може би малко съжалявам, защото тогава бях в разцвета на силите си в танците, но беше много трудно тук. Там всичко е устроено, а на хубавото бързо свикваш, нямаш никакви притеснения за елементарните неща от бита. Но…не мога всяка година с цялото семейство да се връщам  в България, да се виждаме с роднини и приятели. Поне да можеше на две години да се връщаме. Децата ни пораснаха, а не се познават с роднините си тук. Нито тук сме си у нас, нито там сме си у нас. Като дърво без корен. На децата ни им харесва в България, но да са тук 1 месец максимум. Докато за нас, по-възрастните, ни трябват 2-3 дни и почваме да се чувстваме вкъщи.Аз съм човек на света, но съпругата ми е привързана към живота ни в Америка.

Имаш ли любима българска народна песен?

От нашия фолклор всичко ми е любимо. Интересно е, че когато ни гостуват в Америка български артисти от различни жанрове, все се завършва  с песента „Я кажи ми, облаче ле бяло”. За мен това е много изтъркано. Ние не сме изгнанници. В Чикаго живея в буквално българско градче. Имаме 3 български ресторанта, 2 църкви, читалище със собствена сграда – Център „Малката България”, три магазина с български стоки. Училището ни е с признат статут на двуезично. Живеят само българи, помежду си говорим на родния език. И както тук – спираш на улицата, винаги има някой, когото познаваш и с когото се поздравяваш и си приказваш. Имате ли някаква подкрепа от страна на Агенцията за българите в чужбина?

Не. Опитвахме се 2-3 години да работим с агенцията, докато правихме тази среща „Верея и приятели” в Стара Загора. Представители са идвали в Чикаго, аз там се запознах с тях, преди да почнем тук да правим срещите. Не сме искали от тях пари, а като си закупим костюми от България, да ни помогнат с превоза. Обаче „Пари за чужбина няма!”. Добре, защо се казва тогава така тази Агенция?! Може би помага на българите, които са в страни в Европа, заради по-кратките разстояния, а и законите са по-близки.

Колко американски състава има, които се занимават с български фолклор?

Аз знам 12, един от тях участва 4 години поред на нашия фестивал „Верея и приятели” – само американци, само млади хора, играят български народни танци като нас. В Канада има състави, които танцуват много хубаво.

Сега през лятото ще обиколиш няколко български фолклорни събори, какъв е интересът ти към тях?

Да видя какво е останало от автентичния ни фолклор, от истинските хора на мегдана. Ако има интересни изпълнения, ще им направя видеозаписи и ще ги покажа в Америка на децата. Това е идеята ми – децата „да ги закрепим” поне до гимназията да заобичат танците ни и българския език, после вече те сами…Ние  имаме много, които завършиха гимназия, отидоха в колеж, върнаха се  и сега ни помагат в танците.

Ако те изпратят много,много далеч и имаш право само едно нещо да вземеш, което да ти напомня за България, кое ще е то?

Ще имам ли право на компютър?

Добре, да.

Тогава ще взема компютър и на флашка всичко, което съм си събирал от България.

Аз пък бих си взела запис на гайда.

Ние направихме  в Чикаго гайдарски състав. Три години вече го имаме. Имаме и Кукерска група „Кракра”. Едно от предградията на Чикаго станаха „побратими” с Перник и оттам изпратиха кукерски маски. Аз уших 2 маски от Стралджа. Един друг българин от Ямбол също уши. Купихме си хлопки и чанове, костюми си купихме и през зимата вече 3 поредни години показваме на американците нашите кукерски игри. Те ни канят пък да манифестираме с тях – гайдите и тъпаните вървят напред, а отзад кукерите танцуват на Кълъмбъс дей.

Тази година правихме и много голямо шествие на 24 май. В Чикаго се премести да живее един голям гайдар – Кирил Кетев. Отделно имаме професионални музиканти – Ангел Жеков, Теменуга Жекова, Петър Алексиев, Красимир Недялков – това са музиканти завършили училището в Котел и Академията в Пловдив – оркестър и хор бяхме направили. През 2014 г. за Коледа имахме голям концерт – 12 дами – хор, 5 музиканта – оркестър и 24 танцьори с цяла програма.

Най ме дразни, че ни делят на българи в Европа и българи по другите континенти. Има някаква неприязън към нас. Но България си е навсякъде, където сме ние. Където има един българин – там е България.

Интервю на Уляна Кьосева