Изложбата на Иван Кирков – едно пътуване в необятния свят на художника

На 3 август 2022 г. в Художествена галерия Стара Загора беше официално открита изложбата „ИВАН КИРКОВ“ /1932-2010/. В нея са включени 25 творби от фондовете на Художествена галерия Стара Загора, Художествена галерия „Димитър Добрович” Сливен, Бургаска художествена галерия „Петко Задгорски”и Художествена галерия  „Жорж Папазов“-Ямбол.

Посветена е на 90 годишнината от рождението на твореца.  В късния горещ следобед в Западната зала на галерията се събраха много почитатели и ценители на големия български художник. Сред официалните лица бяха зам.кметът по културата на Община Стара Загора и зам.областният управител арх. Банко Банов, които пожелаха на добър час на изложбата. Тя може да бъде разгледана до края на месец август 2022 г.

За художника и неговото изключително творчество и за забележителната личност  говори изкуствоведът проф. д-р Марин Добрев, директор на Старозагорската художествена галерия:

За всеки от нас Иван Кирков е име, което достойно стои в най-новата история на българското изобразително изкуство. Формалният повод да открием настоящата изложба е 90-годишнината от рождението му.

Иван Кирков беше много близък приятел на Стара Загора в продължение, поне на едно десетилетия. Мнозина от нас си спомнят неговата самостоятелна изложба през 1981 г. в Клуба на дейците на културата (КДК) в нашия град. Това се случи по покана на Росица Ранчева, която по това време беше секретар на КДК. Връзките му бяха и с друг наш почетен съгражданин проф. Петър Жеков и не на последно място – консултант при реставрирането на Дома на художника, популярен като Бухчевата къща.

Най-важно е мястото и ролята на Иван Кирков в нашето съвременно изобразително изкуство. Точно поради тази причина четирите художествени галерии – на Сливен, Ямбол, Бургас и Стара Загора събрахме негови картини, за да направим поклон пред таланта и дръзновението , пред мечтите, съмненията и становището му за мястото на художника в общността.

През 1961 г. се провежда първата младежка изложба. Тя е своеобразен вододел в българското изкуство. Тогава мнозина млади художници, чиито имена вече са добре известни – Иван Кирков, Димитър Киров, Христо Стефанов, Любен Диманов, Светлин Русев и пр. представят произведения, които смущават и почитателите и критиката на изобразителното изкуство. Но най-скандално в цялата изложба е присъствието на Иван Кирков.

От сегашна гледна точка, картините на младите художници от 1961 г. за нас са класика. Т.е. във времето, те са изиграли своята роля. Те рисуват нашето мислене, мисленето на днешните художници, но най-вече разширяване на пространството наречено изобразително изкуство.

Какво толкова е имало в тази картина? Това са две лодки и няколко човешки фигури. Много смущаващо! Но в нея няма нищо общо с това, което до този момент е била представата за мястото на изобразителното изкуство в изобразяване на действителността. Така че, когато говорим за социалистическия реализъм и за всички последици, от неговото въздействие, става ясно, че той се отразява неблагоприятно върху масовото изкуство. В този смисъл Иван Кирков е творецът, който носи измерения чужди на нашето изкуство. Той разшири представата за свободата в изкуството, не за онова, което виждаш, а усещането за него.

Според него индивидуалният стил не е начинът, по който водиш четката, а стилът да мислиш. И не случайно в онези срещи през 80-те години на ХХ век, които провеждахме в КДК, той свързваше с онези важни фигури в света – какъвто е Пикасо.

Картините, подредени в настоящата изложба са толкова различни, но всички са Иван Кирков. От най-ранната му работа – Пейзаж от Асеновград (1968 г) до последната, минава през различни метаморфози , но винаги е Иван Кирков. Той е лицето в българското изобразително изкуство на борбата с конформизма , с приетите норми, статукво, порядки и пр.

Искам да обърна вниманието Ви на шест неща:

Живописецът Иван Кирков. Човекът, който още преди 1961 г. с негов автопортрет, „Човекът с лампата“, както е наречен, до ден днешен показва, че ако един художник , носи у себе си идеята за бъдещата си картина, трябва да бъде духовно свободен. Дали ще му харесат картината или не, той трябва да нарисува онова което го вълнува , своите пристрастия.

Рисувач.

Отделна може да бъде негова самостоятелна изложба, в която само в линии могат да се разкрият невероятни образи. Например образът на тайните, на съня…

Илюстратор.

Десетки илюстрации са негово дело от книги на Ран Босилек, до Корней и Стайнбек. От детските рисунки до колосите на световната литература – толкова са различни илюстрациите. Според него, ако един художник сляпо търси образа на разказа, значи той не си е свършил работата. Не случайно в началото на 80-те години, той е вписан в Почетния лист на илюстратор на произведенията на Ханс Кристиян Андерсен, като един от творците със заслуги към световната художествена култура в областта на илюстрацията.

Сценограф.

Още в ранните години като сценограф на Сатиричния театър, той показва нов възглед за модерността на българската сценография с реализиране на постановки от Иван Вазов до Уйлям Шекспир. През 1973 г. той прави сценографията на операта „Норма“ от Белини на Софийска опера. И до ден днешен тази сценография е показателна за търсене на връзка с постиженията на класическите майстори на театъра със съвременната гледна точка.

Монументално изкуство.

Украшението в Централна софийска гара е 300-метровото метално пано; Паното му в НДК; Мозайките му в Асеновград и Добруджа; МВР; в монумента на Бузлуджа и пр.

Преподавателската му дейност.

През 1974 г. той е доцент в Художествената академия. Няколко години след това стават скандалите, защото той не може да приеме толкова остаряла форма на преподаване. През 1985 г. като професор напуска академията. От неговото ателие излизат едни от най-големите художници на съвременното ни изобразително изкуство: Атанас Парушев, Долорес Дилова, Динко Стоев, Веско Велев и пр. Работата на преподавателя е не да научиш студента да рисува като тебе, а да намери мисълта у себе си и да я пресъздаде“ – сподели проф.д-р Добрев.

                                                                                  ИВАН КИРКОВ

1932 Роден на 1 януари в гр. Станимака /Асеновград/

1950 Постъпва в Художествената академия, където учи специалност „живопис” при проф. Кирил Цонев и проф. Илия Петров.

1955 Завършва Художествената академия.

1957 Първи участия в Общи художествени изложби.

1959 Получава бронзов медал за живопис на Съюза на българските художници.

1961 На Първата младежка изложба картината му „До морето” е сред най-обсъжданите творби.

1963 Получава наградата на Съюза на българските художници.

1965 Работи като сценограф в Сатиричния театър до 1967 г.

1969 Първа самостоятелна изложба. Получава първа награда за илюстрация.

1970 Втора самостоятелна изложба в София

1974 Доцент във ВИИИ „Николай Павлович” /Художествената академия/. Автор на художественото оформление в чакалнята на централна гара в София. За заслуги към изкуството на илюстрацията е вписан в Почетния списък на наградата „Ханс Кристиан Андерсен“

1976 Автор на стенописи и основната завеса на Народния театър „Иван Вазов”. Получава наградата на София.

1978 Самостоятелна изложба в София.

1981 Автор на металопластика в НДК. Самостоятелна изложба в КДК Стара Загора

1982 Автор на мозаечното пано „Паисий” в Асеновград.

1983 Автор на мозаечно пано в Драматичен театър, Добрич и мозаечно пано в Министерство на външните работи. Получава наградата „Илия Петров“.

1985 Професор във ВИИИ „Николай Павлович” /Художествената академия/

1987 Самостоятелна изложба в София.

2004 Ретроспективна изложба в Националната галерия.

През последните години Иван Кирков се завръща в Асеновград, отдавайки се на пристрастията си към пейзажа и портрета.

2010 Умира на 19 септември в Асеновград.

2012 Посмъртна ретроспективна изложба в София

2013 „Иван Кирков – рисунки и илюстрации“ – изложба на Художествена галерия Пловдив

Иван Кирков е сред най-ярките явления в съвременното българско изкуство. Още с участието в Първата младежка изложба през 1961 г. името му става синоним на освободеното творчество, на непримиримоста към утвърдените норми и разкриването на нови пространства в мисленето и пластичните търсения.

Изявява се във всички жанрове на живописта и рисунката, в илюстрацията и плаката, в сценографията и декоративно-монументалните изкуства.

Негови са декорите за спектаклите „Свинските опашчици“-Ярослав Дитъл, „Михал Мишкаед“- С. Доброплодни, „Кандидати на славата“ – Иван Вазов, „Много шум за нищо“ – Шекспир, „Смъртта на Тарелкин“ – Шчедрин и др.  Изявява се като художник в киното („Инспекторът и нощта“ /1961/)

Илюстрира десетки книги, сред които :“Кукуригу петленце“ – Цанко Церковски (1956), „Андрешко“ – Елин Пелин (1960), Намерено съкровище“ – К. Калчев (1961), „Децата на света“ – сборници с разкази (1963), „Имаше едно момче“ – Антон Стоянов (1964), „Улица Консервна“ – Джон Стайнбек (1964), „Крилати дни“ – Д. Гундов (1966), „Косе-Босе“ – Ран Босилек (1967), „В навечерието“ – И. Тургенев (1969), „Трагедията на човека“ – Имре Мадач (1968), „Сид“ – Корней (1972). Създава десетки илюстрации за списание „Славейче“ (1968-1974) и списание „Космос“.

От неговото ателие поеха своя път в изкуството редица от талантливите живописци на нашето време: Атанас Парушев, Динко Стоев, Веско Велев, Веско Начев, Долорес Дилова, Мариана Маринова, Атанас Ташев, Людмил Лазаров, Дарина Цурева, Ива Владимирова, Светослав Цеков, Марта Левчева, Петранка Карастоянова, Златина Дертлиева, Красимир Цанов, Александър Станчев, Пенчо Клисуров и др.