Васил Шаханов – бизнесмен и търговец, изпреварил времето си, родолюбец и алтруист

В най-великата книга Библията е казано:“Господ забавя, но не забравя!“

След близо 100 години забвение, името на един от знатните старозагорци – Васил Шаханов, не само се появи отново, но стана патрон на новооткрития в Стара Загора модерен пазар. Така че от тук, насетне всеки ден, хиляди хора ще го произнасят, дай Боже с благодарност и признателност.

На 2 август 2022 г. преди началото на церемонията по откриване на покрития пазар „Васил Шаханов“, едно ново старозагорско бижу, разговарях с две очарователни дами, горди наследници на рода Шаханови.

Ето какво сподели за Dolap.bg Мариана Попова – най-малката внучка на Васил Шаханов:

„За моя дядо зная от спомените на баща ми. Бил е производител на спиртни напитки. Един от най-известните и в България, и в Европа. Участвал е в много изложения в Париж, Лондон и др.

Неговата съпруга Анка не е била в сянката на съпруга си, а рамо до рамо до него. Всъщност съм кръстена и на нея – Мари -Ана. Родила му е шест деца – четири момчета и две момичета. Аз съм от най-малкия брат – Николай.

Фамилията е живяла на Алана, на улица „Кольо Ганчев“. Къщата още съществува.

Баща ми ми е разказвал, че винаги след гроздобер дядо ми Васил е оставял няколко кораба с грозде (големи каруци), които са раздавали на хората от целия град.

Той е изпращал на свои разноски талантливи бедни българчета да учат в Русия“.

Историята на Мариана Попова още е свързана със Стара Загора. След като завършват висшето си образование със съпруга си Михаил Попов, са разпределени на работа в Стара Загора. Той става диригент на Старозагорската опера, а тя е преподавател в Механотехникума. Тук ражда двете си деца и открива най-добрите си приятели за цял живот.

Адриана Петрова е правнучка на Васил,  внучка на неговата дъщеря Райна.

„Това, което зная за Васил Шаханов е по спомените и разказите на моята баба Райна. Били са голямо задружно семейство. Дядо Васил е пътувал много. Имал е чувство за хумор и след завръщането си винаги ги е питал:“Плакахте ли за мене!“ Те му отвръщали:“Рязахме лук и плакахме за тебе!“.

Легендата откъде произлиза фамилията разказва, че родоначалникът на джинса, който е дошъл в тогавашна Стара Загора, е бил соколар на султана. И от там е името на фамилията „Шахън“, което значи сокол. Със семейството си пристига в Стара Загора. Купува лозя, но не се знае името му. Само се знае, че е Шахан.

Малко повече и достоверни подробности се знаят за Георги, който също идва от Лозенград. Със себе си е носил само една тарга лимонада и се е пазарил за ратай при Шахан. Чорбаджията имал само дъщери и е нямало кой да наследи имането и бизнеса му. Шахан предложил на Георги да се ожени за една от дъщерите му. Обещал му е и цялото си богатство като продължи делото му, но прои условие, че ще приеме и фамилното му име. Така Георги става Георги Шаханов, с името на жена си.

Неговите деца са четирима: Васил, Петко, Еленка и Радка. Петко е следвал в Петербург и е бил много известен физик и преподавател в Пловдив. Една от неговите наследници е художничката Олга Шаханова. Другата е Елена Степанова – психиатър, основател на психоболницата в Карлуково. Тя е една от първите, експериментирала в България хипнозата като възможност за лечение“.

Към родствениците се присъединиха и пра -пра внуци Шаханови и техните семейства. Всички те благодариха на Община Стара Загора и на Общинския съвет, че са възкресили името на техния забележителен родственик.

ВАСИЛ ШАХАНОВ е най-големият син в семейството на Георги Шаханов- търговец и собственик на лозя в средата на ХІХ и началото на ХХ век.

През 1876 г. Васил Шаханов основава в Стара Загора първата конячна фабрика и спиртоварна. Трудолюбив, находчив, далновиден, още на следващата година успява да изнесе българска ракия и винен оцет за Виена и по този начин представя родния си град на Запад.

След Освобождението изгражда за времето си модерна производствена база и въвежда във фабриката си технологиите на известни европейски спиртоварни и винарни.

През 1890 г. фирмата предлага ракия, заарска мастика, ром, коняк, вина и най-вече винен оцет за доставка в цялата страна и чужбина.

Спиртната му продукция участва в първото българско изложение в Пловдив през 1892 г. и е наградена със сребърен медал. Печели награди и отличия от международни изложения в края на ХІХ и началото на ХХ век за коняци, ракия и сливовица. Получава сребърен и бронзов медали на изложението в Андверес, Белгия (1894); специална награда „Почетен диплом“ и златен медал от изложението в Бордо, Франция (1895), сребърен медал на Световното изложение в Париж (1900) за коняк и бронзов медал за ликьор; златен медал от изложението в Лондон (1907). Оригинална е и регистрираната търговска марка на Шаханов – два изправени лъва с корони, които придържат щит с изобразени в него гроздове.

Шаханов продава стоката си в цяла България. Особено търсени артикули за заарската мастика и винения оцет. През 20-те години на ХХ век към фирмата са открити магазини и в София. Има търговски представителства във Виена, Солун и Милано.

Васил Шаханов е един от крупните дарители и благодетели в Стара Загора в края на ХІХ и началото на ХХ век. След всеки гроздобер оставя на Алана няколко кораба с грозде и шара за населението. В навечерието на Коледа, Нова година, Великден, нарежда тайна доставка пред вратите на най-бедните семейства да има чувалче брашно, захар и бутилка шарлан. Ежегодни са големите му дарения за детски домове и сиропиталища, за дружествата „Добрий самарянин“ и „Театър“ на които е член.

Името му е вписано в Паметната книга на дарителите на Археологическо дружество „Августа Траяна“. Неизменно присъства и в списъците на благодетелите, публикувани в ежегодните отчети на благотворителните дружества в града. Той е и най-крупният дарител от Стара Загора за Фонд „Българска история и археология“. Срещу името Васил Шаханов за 1920 г. в Почетната книга на дарителите е нанесена сумата от 1000 лв. Издържа талантливи, но бедни деца от града, да получат образование в Русия.

За търговската предприемаческа и благотворителна дейност получава заслужено признание. Два пъти е награждаван с Орден за граждански заслуги и е сред най-почитаните членове на Пловдивската търговска индустриална камара. Общински съветник е от 1894 – 1896 г.

Умира по време на семейно пътуване в Европа в началото на 20-те години на ХХ век.

Има шест деца, от които четирима синове, които поемат управлението на фирмата след кончината на баща си.

Росица Ранчева