3 август е Световният ден на динята
Научното наименование на динята е Citrullus Lanatus. Съдържанието на вода в нея е 92 процента, а захарното съдържание – шест процента. Нейни близки „сродници“ са тиквите и краставиците.
Известният американски писател и хуморист Марк Твен е бил любител на дините и ги е наричал „ангелска храна„.
Дивите дини произхождат от Южна Африка. Според най-ранните свидетелства дини са отглеждани за първи път в Египет преди около 5000 години. Древните египтяни са ги поставяли в гробниците за храна на душите.
В Китай дини се отглеждат от десети век, а в Европа – от 13-и.
Сочният и вкусен плодов зеленчук се отглежда в 96 страни по света.
Съществуват над 1200 динени разновидности. Водещият производител е Китай.
В Китай, както и в Япония, гостите често носят диня като дар за домакинята.
В Страната на изгряващото слънце се заражда идеята да се отглеждат квадратни дини.
В Египет и Израел е обичайна практика сочният хранителен продукт да се поднася със сирене фета.
Някои разновидности се нуждаят от 130 топли дни, за да узреят. Зреенето на повечето дини продължава между 85 и 100 дни.
Месото на динята невинаги е червено. Срещат се дини с оранжева, зелена, жълта и бяла вътрешност.
Всички части на плодовия зеленчук са ядливи, в това число семките и кората.
Дините са нискокалорични и не съдържат „лоши“ мазнини и холестерол.
Сладостта на дините се измерва по скалата на Брикс. Повечето получават оценка 9 или 10. Най-сладките се оценяват с 11 или 12.
Освен вкусна, динята е и полезна за здравето. Богата е на витамини А и С и калий, а съдържанието на ликопен в нея е по-голямо, отколкото в доматите.
Диненият сок облекчава мускулно напрежение.
Заради съдържанието на цитрулин динята е считана за естествена виагра и може да предложи алтернативно разрешение на проблема с еректилна дисфункция (импотентност) при мъжете.
Дините без семки не са генномодифицирани, те са „стерилни“ хибриди.
Рекордът на Гинес за диня с най-голямо тегло, поставен през 2013 г., е 159 килограма.
В САЩ има цял месец, посветен на дините.
В различните райони в България, динята се нарича още карпуз, любеница или бостан. Според възприетата класификация на земеделските култури тя е плодов зеленчук. Плодът на динята е ягодовиден и има гладка кора (зелена или жълта) и сочна, сладка, обикновено червена вътрешност.
Смята се, че динята произлиза от Южна Африка, където видът има най-голямо генетично разнообразие. Кореновата система достига до 2 м. дълбочина и 3 м. диаметър. Стъблото е стелещо се, с 3-4 скелетни разклонения, които са овласени.
Прясната диня може да бъде консумирана по различни начини, а често се използва и за ароматизиране на напитки. Кората на динята също може да се яде и понякога се използва подобно на зеленчук.
В Китай тя се пържи, вари или най-често се маринова. При пържене кората се обелва и се готви със зехтин, чесън, люти чушки, лук, захар и ром. Маринованата кора от диня е разпространена и в Русия.
Семената на динята са богати на мазнини и белтъчини и се ядат самостоятелно, добавят се в други ястия или се използват за производство на растително масло. Отглеждат се специализирани сортове, които имат много малко водниста маса и концентрират енергията си в семената.
В Китай семките от диня се продават печени и с подправки, подобно на слънчогледовите. В Западна Африка се изстискват за масло или се използват за приготвянето на супа и други ястия.
