Одобрен за финансиране e проект на Българска академия на науките (БАН) за теренни археологически проучвания и консервация на Медни рудници в местността „Аи бунар“ в близост до Старозагорски мвинерални бани. Финансирането е на стойност 39 999 лв.

                                 Медните рудници в местността Аи бунар, Старозагорско

Местността Аи бунар е разположена на 8 км северозападно от Стара Загора в горист терен, през който тече р. Сазлийка. Повърхността на рудното тяло е на 330 – 400 м надморска височина. Рудното тяло в посока североизток – югозапад е с дължина 1,5 км и пресича три хълма – Хасанов трап, Малка Тумба и Чаирлишка Усойна. На определени участъци рудата излиза на повърхността във вид на окислени минерали – малахит и по-рядко азурит.

Върху хълмовете са установени 11 рудни разработки. Те са тип кариери с ширина от 0,5 до 10 м и дълбочина от 2 до 18-20 м. Около и в разработките са открити керамични фрагменти, сечива от кост и камък, останки от погребения на починали или загинали рудари, които се отнасят към халколита. След изчерпване на рудата галериите и траншеите в Аи бунар са били запълнени преднамерено с тонове пръст и камъни. Този ритуален акт е бил извършен, за да бъдат затворени наранените недра на земята – акт на почит към Богинята майка – да се закрият раните й, за да роди отново и бъде съхранена тайната на занаята.

Рудодобивът, металургията и металообработката са първите истински занаяти в историята на човечеството. Първите метали употребявани от човека са мед и злато. Рудните разработки в м. Аи-бунар, Старозагорско, Рудна глава до Ниш и др. свидетелстват за добив на голямо количество мед, разпространявано в обширния ареал на Балкано-Карпатската металургична провинция – първата и най-активна зона в света, възникнала през 5 хил. ВС. През втората половина на халколита мед е била добивана от около 60 рудника на българска територия и от находища, разположени в европейска Турция, Сърбия и Гърция.

Рудните находища са три вида – открити (в местността Аи бунар и с. Тъмянка, Старозагорско и Върли бряг, Бургаско), шахтово-галерийни (при с. Хрищени, Старозагорско) и гнездови (с. Зидарово, Странджа). Някои от рудниците поразяват с размерите си . Например в м. Върли бряг, Бургаско са проучени кариери, които се проследяват в продължение на няколко километра. Други кариери достигат на дълбочина до 100 м.

Рудодобивът и металообработката, практикувани сезонно през пролетта и лятото, изискват специална организация на дейностите: откриване и разкриване на рудната жила, нагряване, охлаждане, разпукване на скалата, натрошаване и сепариране на рудата и нейното смилане, промиване и претопяване. Съпътстващи дейности са осигуряването на дървен материал за крепежи в галериите и за производство на дървени въглища за пещите, направата на сечива от камък и кост, осигуряване прехраната и т.н. Направените изчисления сочат, че в добива на медна руда в м. Аи-бунар са били ангажирани над 3000 мъже, дошли тук от различни селища в района. Успешната реализация на рудодобива и металургията очевидно е изисквала строга организация и схема на разделение на труда: миньори, металурзи, ковачи и майстори златари и обслужващ контингент – дървари, копачи, каменоделци, както и хора, осъществяващи търговския обмен на металите. Средно статистически броят на жителите на едно селище от халколита не е надхвърлял 200 души. От тук трябва да се направи извода, че в района на Странджа са се събирали (едва ли доброволно) хиляди хора (предимно мъже) от различни селища и райони, които са осъществявали рудодобива и са го транспортирали до съответните производствени центрове.

Мая Аврамова

Сн. Николай Генов