Д-р Венцеслав Каравълчев изяснява в научна статия кои са Св. дякон Амон, Св. Келсина и Светите 40 девици постници от Верия

Венцислав Каравълчев е роден в Бургас. Завършва Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” през 1992 г. Специализирал е богословие в Гърция, Швейцария, Италия и Англия, както и Ислям и ислямо-християнски отношения в Англия. В момента е докторант в Богословския факултет на Софийски университет и консултант по църковна история на фондация „Св. Йоан Пред-теча и Кръстител”, която се занимава с разкриването, съхраняването и експонирането на материалното и духовно наследство на манастира „Св. Йоан Предтеча” на остров „Св. Иван“ срещу Созопол.

Разкритата антична гробница и светилище на християнски мъченик в Стара Загора и първите хипотези на археолози от Регионалния исторически музей в Стара Загора са повод да потърсим за коментар по телефона църковния историк д-р Венцеслав Каравълчев, преподавател в катедра „Историческо богословие“ на Богословския факултет при Софийския университет. Той е първият, който прави изследване по тази тема и публикува научна статия през 2017 г. в списание „Християнство и култура“, която предизвика сериозен интерес сред историците, които проучват християнската история.

В научната си статия той описва житието на едни изключително популярни във Византия мъченици, подвизавали се през IV век в нашите земи и по-конкретно във Верия, днешна Стара Загора, един от най-древните градове и голям раннохристиянски център. В това изследване за пръв път изследователят осветява паметта на Св. дякон Амон (Άμμών), Св. Келсина (Κελσίνα) и Светите 40 девици постници от Верия.

„Българските земи са сред първите, огласени от проповедта на апостолите и техните непосредствени наследници. Те са обилно напоени с кръвта на хиляди мъченици, чиито имена не знаем. Бидейки вече небесни жители, тези хора – удивителни мъже и жени, продължават да бъдат свързани и със своята земна родина, а ние днес сме благословени да живеем по осветените от техния подвиг земи. Убедени сме, че не става дума само за историческа памет и приемственост, но съществува и духовна връзка между християните, подвизавали се на едни и същи места, посочи д-р Венцеслав Каравълчев. -Култът към тях е бил изключително популярен, както във Византия, така и на Запад. И до днес техният празник – 1 септември, е един от големите църковни празници в Гърция, но у нас, където мъчениците са се родили, подвизавали са се и са извършили неимоверни чудеса, животът им не се познава, тяхната памет не се чества“, изтъкна д-р Венцеслав Каравълчев. 

„В гръцкия език „мъченик“ идва от старогръцкото μάρτυς, латинското martir, което означава „свидетел”, Христовият мъченик е свидетел на Божествеността на Христос. Правило 7 на VII вселенски събор гласи: „Божественият апостол Павел е казал: „Греховете на едни човеци са явни и ги предварят в съд, а на някои отсетне се явяват” (1 Тим. 5:24), понеже след допусканите грехове се явяват и други. След нечестивата ерес на клеветниците на християнството последвали и други безчестия, защото те не само лишили църквите от украсата с пречисти икони, но са изоставили и други някои обичаи, които трябва да се възобновят, та по такъв начин да има сила и писаното законоположение, и неписаният обичай. Затова, ако някои честни храмове са осветени без мъченически свети мощи, определяме: да се извърши в тях полагане на свети мощи с обичайната молитва“, пише в статията на църковния историк.

По думите на изследователя се знае „името на първия епископ на град Стара Загора – Св. апостол Карп, който е ученик на Св. ап. Павел и един от 70-те апостоли. За него няма нито едно изследване в българската наука и историография – една празнина, която се надяваме скоро да запълним. Липсата на подобно изследване, както и вкарването в употреба на изворния материал, достигнал до нас, недвусмислено показва, че Св. ап. Карп е бил епископ именно на българската Верия, дн. Стара Загора“, коментира д-р Венцеслав Каравълчев. Той не скри, че подобни претенции има и от нашата южна съседка Гърция, но окончателното заключение предстои да бъде взето от историците въз основа на нови проучвания на база наличните или нови свидетелства.

Според него старозагорските мъченици за Христа стават жертва на едно от последните преследвания срещу християните в Римската империя. Църквата чества тяхната памет на 1 септември, началото на църковната нова година. Въпреки че датата на тяхната мъченическа смърт е известна, липсва точната година, в която това е станало, обясни изследователят.

Той свързва тяхната гибел с управлението на Лициний. „Както е известно, Лициний е избран от император Галерий за негов съимператор и получава ранг на август през късната есен на 308 г. Той е назначен да управлява Тракия, Илирия и Панония. През 311 г. в Сердика, днешната столица София, император Галерий издава своя прочут едикт, с който се слага край на гоненията на християните. Следователно тяхната мъченическа смърт е могла да настъпи по време на жестоките гонения преди едикта в периода 308 – 311 г. Според нас обаче е много по-възможно да се е случило след 313 г., когато императорите Константин Велики и Лициний издават Миланския едикт, който се приема за официален край на всякакви гонения срещу християните в Римската империя“, изразява мнението си църковният историк. 

Относно мястото, където са се подвизавали старозагорските мъченици, това най-вероятно е бил днешният парк „Аязмото” в града, който днес носи името „Митрополит Методий Кусев“, е хипотезата на д-р Венцеслав Каравълчев. „Неслучайно там са открити руините на десетина манастира, скита и църкви. Споменът за големия мъченик на вярата Св. дякон Амон и неговите мъченици – ученички скоро ще да е привлякъл стотици християни, които са желаели да подражават на техния подвиг в Христа“, коментира изследователят.

Разкопките в Стара Загора продължават през следващите дни, очакват се нови открития.

Д-р Румяна Лечева/БТА