Борис Тасков превърна с таланта си грозния Квазимодо в любимец на публиката

Борис Тасков, солистът на Държавна опера-Стара Загора, направи изключителен образ на Квазимодо в двете премиери на мюзикъла „Есмералда Парижката Света Богородица”, представени на сцената на Античен форум „Августа Траяна“ Стара Загора. И на 30 юни и на 2 юли 2022 г. Борис беше истинен, вълнуващ, страстен, отчаян с нажежени емоции до краен предел. Трудната физически за справяне роля /гърбав, едноок, куц и глух/ той изпълни с максимална отдаденост, лекота, артистичност и дълбочина.

Очакваме пак да го видим на сцената на Операта на 6 и 7 октомври т.г. в „Есмералда Парижката Света Богородица”. С него разговаряме за образа на грозника с красиво сърце.

Кой според Вас е издълбал в камъка на Катедралата Нотр Дам дьо Пари този тайнствен надпис „Ананке” /Съдба/ , който е вдъхновил Виктор Юго да напише романа си „Парижката Света Богородица”?

Може би това е човекът, осъзнал че времената се сменят. Знаем, че има цикличност в живота и в периодите на развитие на човечеството. Този човек за мен лично е Гренгоар, имам такова усещане през цялото време. Неслучайно той е разказвачът в мюзикъла „Парижката Света Богородица”. Той е провидял, как изтича времето на старото, на каноните, на правилата и идва бунтът в човешките взаимоотношения, чувства, любов и така нататък. Затова виждаме в мюзикъла многопластови вътрешно образи – едните, представители на старото време, другите са на новото време, трети са в средата на този преход. Думата „съдба” не е случайно сложена за фон на действието в мюзикъла.

Съдбата на Вашия герой е като че ли най-интересна от другите участници в мюзикъла, подхвърлено дете, физически увреждания, много преображения…

Да, и в крайна сметка истинската любов, която той до момента не е изпитвал, за жалост, може да получи само в смъртта. В него до появата на Есмералда е била чисто синовната любов към Фроло, защото той го е отгледал, той е закрилникът му в обществото. Ако не е имал тази закрила, Квазимодо нямаше да бъде жив до тази възраст. Затова в края на спектакъла с тази нова любов, която той може да покаже на 100% към Есмералда – Квазимодо си отива с нея, по един или по друг начин. Чак тогава може да я докосне, когато тя е мъртва. И вече никой и нищо не го интересуват – той е сам и изцяло с нея, на спокойствие. Съдбата на Квазимодо е по-жестока от тази на останалите герои. През цялото време се бори със своите все пак и мъжки пориви, макар че те не могат да се реализират. При него обаче водеща е платоническата и менталната любов към Есмералда.

Много поетичен е моментът, в който Квазимодо докосва трите камбани в камбанарията и ги нарича с имена…

Това реално е неговият свят. Камбанарията е неговият дом. Това е може би единственото място, в което той е себе си, не се съобразява с абсолютно нищо – дали е грозен, дали е недъгав, как стои в обществото, как се отнася обществото с него….Това е единственото място, в което той е в най-чистото си състояние. Камбаните се бият за определен повод – за новородено, за плаващите по море, за сватбите….Тъжният момент е, че когато той гали най-голямата камбана, тази за сватбите, знае че за него тази камбана никога няма да звъни.

Интересен обрат приема и отношението му към архидякон Фроло – от негов баща до смъртен враг…

Да, до един момент Квазимодо осъзнава, че е неговото вярно куче, защото няма друг избор – Фроло единствен стои зад него в обществото. Но това отношение се пречупва в момента, в който Квазимодо вижда смъртта на Есмералда и дори малко преди това. До този момент Квазимодо е озлобен човек , който служи изцяло на Фроло.

С какво Ви обогати работата по мюзикъла „Парижката Света Богородица”, над какво Ви накара да се замислите?

Свободата на игра, че мога да покажа себе си, в операта е доста по-ограничено, там спазваш един канон, както го е написал композитора, както го интерпретира диригентът, режисьорът. Тук имах пълната свобода да докажа способностите си в пеенето, в актьорската игра, да се развихря чисто творчески. Ролята на Квазимодо ми показа, че животът има две страни на монетата със сигурност. Въпросът е късметът ти от коя страна на монетата е. Че не всичко в живота е бяло или черно, има и други цветове. Аз лично не съм изпитвал като човек това, което изпитва Квазимодо, защото при него чувствата са много възвишени.

Мечтаете ли си за друга роля в друг мюзикъл?

В „Парижката Света Богородица” са ми „апетитни” образите на Гренгоар и Фроло. Много искам да изиграя Иисус Христос в едноименния мюзикъл на Ендрю Лойд Уебър. Това ми е мечта от малък, фен съм на варианта на Иън Гилън. Това е чистата рок опера, по-хард като звучене. Може би това е образът, който един ден ще успея да направя.

Вие видяхте и трите вечери с „Есмералда” препълнен Античен форум. Как си обяснявате този интерес?

Обяснението за мен е, че мюзикъл от такава величина в Стара Загора отдавна не се е случвал. Смея да кажа, че и в България няма, на базата на това, което ние сътворихме. За спектаклите на 1 и 2 юли имаше силна енергия, която тръгна от първия, от 30 юни. И тя се предаде нататък сред хората, от уста на уста. Хората ми казват, че биха гледали спектакъла още 10 пъти, защото емоцията, с която си тръгват след края до такава степен ги е разтърсила, че не са могли да спят до сутринта. Получила се е магия.

Вие и на втория спектакъл ли се разплакахте на смъртта на Есмералда?

Да, и на 30 юни и на 2 юли 22 г. Емоцията ми беше много силна и много надделя, имаше моменти, в които ми беше трудно да продължа да пея.

Борис Тасков е роден в Стара Загора. Още от ранната си детска възраст започва да свири на пиано. Това оформя интереса му към музиката и той продължава музикалното си образование в НУМСИ „Христина Морфова“ в родния си град, където изучава цугтромбон в класа на Константин Таков и класическо пеене в класа на Константин Чамов. Висшето си музикално образование Борис Тасков завършва в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в класа по оперно пеене на известната българска оперна певица доц. Иванка Нинова. Успоредно с това младият тенор специализира и актьорско майсторство в театралната трупа на Христофор Недков. Борис Тасков е специализирал класическо пеене при световноизвестното сопрано проф. Барбара Фукс и интерпретация на френска музика при проф. Оливие Дориа и проф. Вера Николова. Младият певец започва професионалната си кариера на оперен артист на сцената на Старозагорската опера, където работи и до днес . Борис Тасков сътрудничи и на вокалния октет „Йоан Дамаскин“ и е солист на Рок групата „Пърфект Стрейнджърс”.

Интервю на Уляна Кьосева