Честит 70 рожден ден на франкофонката Яна Ковачева

Яна Ковачева е родена на 13 юли 1952 г. в Стара Загора, но корените на родителите й са в село Хрищени. До 7-ми клас учи в Първо средно училище. След конкурс продължава образованието си във втория випуск на Френската гимназия. Завършва специалност „Френска филология“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Учител е в ГПЧЕ „Ромен Ролан“ над 35 години. От 1996 г. е част от уникалната Фондация „Миню Балкански“ в село Оряховица, където от 6 години ръководи летните академии за ученици от страната.

Носител е на високото отличие „Кавалер на академичните палми“ на Френското правителство за заслуги към френския език и култура.

За Редколегията на Долап.бг е чест и радост да поздравим със 70-ия рожден ден г-жа Яна Ковачева. Желаем здраве, нестихваща енергия, лично и семейно щастие и сбъдване на високо поставените цели!

Защо избрахте да учите френски език, госпожо Ковачева?

Бях много добра математичка. Миналата година, когато моя випуск се събрахме да отбележим 50 години от завършване на гимназията с моите съученици, Севдалин Божиков и още един друг мой съученик ми благодариха, че са завършили гимназията по математика благодарение на мене. Майка ми настояваше много да стана учителка. Решихме, че най-добре е да стана учителка по френски език. Навремето като за жена беше хубава професия. Освен това, аз обичам децата. Това, че съм завършила филология и съм избрала учителската професия е добре за мене. Т.е. учителка съм по призвание, не че друга професия не бих могла да имам. Може би това ми помогна да се реализирам пълноценно. Учителството не е лесно. Ако не обичаш децата, ако не ги чувстваш със сърцето си, нито можеш да ги овладееш , нито да им покажеш пътя , по който да вървят . С много желание и отдаденост съм си вършила работата като учителка.

След като завърших университета ме разпределиха да учителствам в Търговище, където работих една година. Завърнах се в родния град и една година работех в Математическата гимназия и в Химическия техникум. После по заместване започнах работа в ГПЧЕ „Ромен Ролан“ – 15 години като възпитател и 20 години и 8 месеца като учител.

За тези над 35 години на колко ученици бяхте учителка?

Сигурно са над 3000, защото преподавах всяка година на осмокласниците. За това не съжалявам, защото да положиш основата на френски език на ученици, които преди това са учили английски, немски или други езици не е лесно. А е много удовлетворяващо, когато накрая на осми клас констатираш какви знания са придобили децата благодарение и на твоя труд – могат да четат, да пишат, да говорят на френски език. Имаше години, когато съм постигала и по 12 000 думи да предам в осми клас. От тези випуски имам ученици, които са станали лекари, инженери, икономисти и които сега на високо ниво ползват френски език.

Преди години гостувах на моята дъщеря в Канада. Там се запознах с инженери, лекари и пр., които са от Източна Европа, в т.ч. и от България, които за жалост разнасяха пици. Не защото са лоши специалисти, а защото не знаят на високо ниво езика. Това много им пречеше да се реализират. И дъщеря ми и синът ми са с перфектен френски език, което им позволява да се реализират по най-добрия начин.

Искам дебело да подчертая, че в нашата гимназия – ГПЧЕ „Ромен Ролан“ специално за френския език, вероятно и за другите езици е така, но аз говоря за моята специалност, ние подготвяме нашите ученици за специалисти в различни области, които след това да използват езика максимално добре по света.

Какво беше най-важно във Вашата преподавателска метода?

Всеки ден се дават децата да научат най-малко по 120 думи. Много граматика, много упражнения, много търпение и такт. Трябва да ентусиазираш и мотивираш всяко поотделно 14-годишно дете, да го направиш упорито, търпеливо и с постоянство да работи. В осми клас ролята на учителя е да научи ученика да работи и самостоятелно, и по много и постоянно.

Госпожо Ковачева, вече 56 години на колкото е гимназията Ви, се говори за много специалния роменролановски дух. Има ли го? На какво се дължи?

На добрите учители и на амбициозните деца, които искат да постигнат нещо. Ти може да си най-великият учител, но ако децата не искат да учат, нищо не можеш да направиш.

Аз към привърженичка да има дистанция между учител и ученик и всеки да си знае и спазва мястото. Трябва да има уважение от страна на ученика към учителя и обратно.

Споделете, моля, за Вашето ново амплоа – работата Ви в легендарната Фондация „Миню Балкански“.

То не е съвсем ново. От 1996 г. съм свързана с Фондацията като преводач. Когато идват гостите на проф. Минко Балкански, аз ги посрещам, развеждам из България. След това, когато създадохме летните училища и най-вече първото френско училище през 2013 г. идвах в село Оряховица, за да помагам на колегите по френски език. От 2016 г. съм организатор на учебните дейности, защото школите станаха много и някой трябва да ги ръководи. В момента се провеждат двете Академии на френски език, които са единствени за България. Много родители тази година ми се обадиха със желание децата им да участват в тези школи. Френският институт също провежда подобни летни училища,( тази година няма), но те доста се отличават от нашите. Нашата цел е колкото може повече, за пет дни да научим децата и най- вече да премахнем бариерата, когато се изучава чужд език – свободно да се изразяваш на езика.

С какво Ви обогатява работата във Фондацията?

Най-напред за мене е удоволствие и голямо богатство срещите ми с различни деца с интереси в различни направления в науката , с преподавателите, които преподават в школите, които са на най-високо ниво, с родителите, които непрекъснато общуват с мене. Това е не само зареждане, но и предизвикателство към мене самата, да се докосвам до най-новите знания и постижения в науката, в математиката, в изкуствата.

Милост Божия и огромно удоволствие е да работиш непосредствено с личност като проф. Минко Балкански. Той блика от идеи и първият човек, с който ги споделя, съм аз. Обсъждаме ги, реализираме ги. Научила съм от него много неща в организацията на фондацията и въобще за отношенията между хората.

Миналата година присъствах на тържество, на което получихте признанието на Вашия дългогодишен труд на Френското правителство.

Да, за мене е голяма чест, че станах „Кавалер на академичните палми“. Това е голямо признание и много голяма радост за мене, че съм забелязана от Френското правителство за това, което съм направила за френския език в България.

На какво Ви научи животът за изминалите 70 години?

Най-важно е да не се плашиш пред трудностите, но и да не се отдаваш максимално на радостите. Научи ме да бъда умерена. Научи ме да бъда спокойна, за да приемам всяко предизвикателство – добро или лошо. Трябва човек са е спокоен, за да вземе най-правилното решение.

Какви са намеренията Ви за следващите 10 години?

Да си продължим школите във Фондацията, които станаха 19. Да сме живи и здрави! Това ни са плановете с професора засега. Съвсем наскоро – на 24 юли е и неговият 95-ти рожден ден. Решили сме нашият подарък да направим във Фондацията библиотека „Балкански“ с френска художествена и специализирана литература.

Как ще отпразнувате 70-тия си рожден ден?

Ще го отпразнуваме във Фондацията в село Оряховица както подобава с екипа и децата от летните школи.

Въпросите постави Росица Ранчева