Проф. Димитър Динев представи книгата си „Късно приятелство“

На 1 юли 2022 г., в Къща-музей „Гео Милев“ в Стара Загора проф. Димитър Динев представи книгата си „Късно приятелство“. Както вече Dolap.bg Ви уведоми, уважаеми читателю, книгата е посветена на двама големи българи – писателят Николай Хайтов и легендарния генерал Делчо Желязков Делчев. Тя представя едно интересно запознанство между проф. Димитър Динев и ген. Делчев, от което следва запознанство и с акад. Хайтов и едно незабравимо пътуване в Родопите, което е описано подробно.

Книжката се чете леко, на един дъх. Остава приятно усещане и от прецизния език и стил, от богатия снимков материал, от внимателното отношение не само към двамата спътници на професора, но и към хората, с които се срещат по пътя и към читателя.

За изданието говори издателят Трифон Митев. Според него „истината е в детайлите, в тяхното подреждане и точност. И тук детайлите са много важни, те са споменати в хода на пътуването и на разговорите…Ето някои примери:

Пътуват по един родопски път. Колата се разминава с голям камион, натоварен с трупи и веднага следва реакцията на Николай Хайтов с болка:“Изсякоха гората!“ Ето един детайл, който изведнъж показва разбирането на този мъдрец Хайтов за природата и отношението към гората. Връщаме се към едни негови разкази, където горският с пушката варди гората. А сега няма кой да я варди…

Ето друг детайл, който създава напрежение, което ще откриете между проф. Динев и ген. Делчев: На връщане от красивото пътуване трябва да преминат през ж.п. прелез. Разбира се, като всеки рисков шофьор, професорът решава, че може да мине между бариерите и в това време се чува генералското:“Стой! Ако си мой войник, ще те дам под съд!“ Ето още един дребен детайл, който стряска шофьора Динев и след инцидента дълго време не си говорят двамата. Но показва друга черта на генерала – точността, отговорността пред хората с които пътува и на които е поверил и собствения си живот.

Когато пътуват из Родопите е време размирно – стачки, недоволства …Попадат на кръстовище пред един град, където стачниците не разрешават колата да продължи пътя си. Професорът и другият му спътник са готови да обърнат колата и се върнат, но не това е решението на Генерала. Той отива при стачниците и заявява:“Аз съм строил тези пътища с моите войници и Вие не ме пускате да мина..? Ние сме Ви създали условия да влезете в цивилизацията..! Тогава някой се сеща, че е чувал името на Генерала. Всичко се преобръща. Започват да ръкопляскат на стария човек. Колата влиза в града. Ето още един детайл, който показва няколко неща: Самочувствието на генерала на строител, на съзидател. Той има усещането, че онзи край е влязъл в цивилизацията благодарение и на неговия труд. Хората му ръкопляскат, както става и на други места, което означава, че паметта и уважението към строителя не са изчезнали…

Като се навържат подобни детайли „Късно приятелство“ става повече от едно пътуване из Родопите. Това е книга за характерите, за самочувствието, за хората, които създават и искат да оставят следа след себе си, но не заради себе си, а заради хората с които са работили и за които са работили.

Така е и с Николай Хайтов. Той надписва една от книгите си на проф. Динев, който като всеки притеснителен и възпитан човек пита колко струва. Насреща му изригва вулкан, че тези книги не са написани, за да забогатее. Той ги дава от сърце. Ето отново човекът Николай Хайтов.

С много психологизъм е наситена тази книжка. С много размисъл и мъдрост. В нея се разкрива един свят на достойнство, на личности…“- сподели Трифон Митев.

Авторът на „Късно приятелство“ припомни причината за запознанството си с двамата си спътници и посещението на местата, където те на млади години са работили и другарували.

Има много неща изписани, както за Николай Хайтов, така и за Генерал Делчев, така че аз нищо ново не мога да кажа за тях, – сподели проф. Динев.- Това, което съм се опитал да кажа малко по-различно е, че те са се познавали и си дружали в младостта си. Откъде са се познавали? В ранните младежки години единият командир на поделение на трудова повинност е изпратен в дълбоките Родопи – от Девин до село Арда да строи, а другият е лесничей. Те попадат в едно и също село, запознават се и си поддържат контакт до дълбока старост. Оказа се, че и двамата са „остри камъни“, но ако не са такива, нямаше да оставят имената след себе си. Още на първата вечер, когато гостувахме в село Лясково, най-неочаквано между двамата припламнаха искри…Както децибелите се вдигнаха, така и миролюбиво утихнаха.

Защо съм нарекъл книжката „Късно приятелство“? Защото това приятелство се случи във времето, когато и двамата бяха прехвърлили 80 години, а човешкият хронометър много бързо се върти след тази връзка. За съжаление това приятелство остана много кратко. От друга страна, аз по никакъв начин не съм и посмял да допусна, че с Хайтов съм приятел, въпреки, че посвещението, което ми е написал гласи:“На доц. Димитър Динев за нашето внезапно и да се надяваме – трайно приятелство!“ Но как да кажа, че приятелство може да стане след три дни пътуване?! По- скоро това беше негово очакване за контакти в бъдеще. Правехме планове той да гостува в Стара Загора и на моето семейство, които така или иначе не се осъществиха.

С Генерала смея да твърдя, че имахме приятелство. ..

Изпратих книжката на сина на Хайтов – арх. Здравец Хайтов, който е председател на Фондация „Памет“ и на сина на Генерала – Сашо Делчев. И двамата бяха доволни заради това, че 15 години след смъртта на единия и 20 – на другия , някой се е сетил за тях. Това показва, че тези мъже не са забравени, че са оставили хубава диря след себе си“- сподели проф. Динев.

Откровените и вълнуващи думи на Трифон Митев и проф. Димитър Динев предизвикаха активност у присъстващите. Няколко от тях спонтанно споделиха за паметни срещи и с Хайтов и с Генерала, които затвърдиха усещането за величието и човещината на тези двама големи българи.

Авторът на „Късно приятелство“ подари книгата на всички присъстващи, които търпеливо изчакаха реда си за автограф.

На 28 юни 2022 г. проф. Димитър Динев навърши мъдрите 75 г. Това, както и премиерата на книгата му, бяха повод за наздравица и благопожелания. Със стилен кетъринг се отсрами съпругата на професора Елена.

Росица Ранчева