Най-старата пиеса в колекцията на Горица Радева е от 1897 г.

От близо 10 години младият маркетинг директор в ДТ”Гео Милев”-Стара Загора, Горица Радева събира парчета от пъзела на историята на българския театър. Към момента тя разполага с 283 програми, 49 флаери и диплянки, 56 покани, 53 плаката и 35 стари издания на пиеси. Горица е от Велико Търново. Завършва актьорско майсторство в класа на проф. Надежда Сейкова, а след това и магистратура “Театрален мениджмънт” в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”. Докторант по Маркетинг в УНСС, 2 години актриса в Драматичен театър Търговище, в момента е част от ръководния екип на новоназначения преди 2 месеца директор на ДТ “Гео Милев”-Светла Тодорова.

Хобито ми датира от времето, когато бях в 8 клас. Тогава се заинтересувах от историята на театъра и реших да се занимавам с актьорско майсторство. Стана ми интересно и си дадох сметка, че нашата професия е на момента и това, което остава след артистите са имената и снимките им по плакатите и спомените за тях. Аз вярвам, че няма как човек да прави нещо добро в настоящето, ако не познава миналото и не осъзнава, че нещата не започват от него, а за да го има даден театър и той да вземе решение да се занимава с театър, е имало други хора, които са работили, за да съществува това”, казва Горица.

Първите неща в колекцията ѝ са от търновски актьори, някои от които вече не са между живите. Много други пък са от нумизматични сбирки, правени във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. Началото на книжната си сбирка Горица поставя с пиесата на Аугуст Стриндберг – “Госпожица Юлия”, издадена през 1908 г. Най-старата книга в нейната колекция е от 1897 г. – драмата “Северо Торелли” на Франсоа Коппе, като има и други отпреди 1900 г. Сред тях са “Крал Лир” на Шекспир от 1890 г. и “Клетниците” на Юго от 1896 г. Радева притежава и първото издание на пиесата “В полите на Витоша”, написана от Яворов, която е от 1911 г. Най-старите програми в сбирката ѝ са от сезон 1955/1956 г. на Великотърновския театър, както и от този период на Народния театър, който тогава все още се нарича “Кръстю Сарафов”. Най-старите плакати пък са от около 1960 г., но причината да няма от по-предишни години са главно в трудното им съхранение. Те са по-големи като обем и често са прегънати и омачкани, което довежда до накъсването им и изхвърлянето им от техните притежателите.

Колекционирането на подобни неща не е много лесно. Често има периоди, в които почти не се намират такива, но има и дни, когато на една нумизматична сбирка човек може да се сдобие с няколко пиеси, разказва Горица. Така се случило и при нея – тя попаднала на комплект от 20 книжки, на всяка от които собственикът е написал името си и в кой клас е бил през 1917 г. Преди да отиде на първата такава сбирка, младата актриса очаквала цените на старите издания да варират от порядъка на 50-100 лв., а се оказало, че те се продават на цени от по 2-3 лв. Тя предполага, че това се дължи на липсата на интерес към тях, а и голяма част от тези пиеси имат и по-скорошни издания, така че старите са повече с историческа и антикварна стойност. Горица например има няколко книжки с Шекспировия “Хамлет”, някои от които даже са преведени в немерена реч.

Това хоби за мен представлява една ценна памет за миналото. То ми носи усещане за още по-голямо уважение към хората, които са градили българския театър. Дава ми и някаква надежда за бъдещето, защото си казвам, че в каквото и положение да се намират театрите в момента, някой ден те ще се оправят, както са се справяли и преди в трудни периоди и кризи”, казва Горица. Нейното хоби ѝ помага косвено и в актьорската професия, най-вече променяйки отношението ѝ към миналото и засилвайки възхищението ѝ към хора, които не познава лично, но са постигнали много.

За Радева най-ценните неща от колекцията ѝ са тези от периода, когато Никола Шиваров е бил актьор и директор на Великотърновския театър. Също така сред тях са и нещата, свързани с участието на Стилян Анастасов, защото за Горица той изиграва най-голяма роля за нейното възпитание по отношение на театъра. Понякога, докато подрежда материалите и вижда неговите снимки, тя дори се разплаква. За нея тези актьори са хора с принципи, достойнство и визия за развитието на театъра във Велико Търново и България. С особена стойност за Горица е и един плакат на драмата “Многострадална Геновева”, отпечатан през 1976 г. по повод постановката, отбелязваща 100-годишнината от първото ѝ поставяне на българска сцена. Според нея той изглежда едновременно стар и модерен. Може би не е изненада, че сред любимите неща в колекцията ѝ са също книгата “Госпожица Юлия”, всичките преводи на “Хамлет” и “В полите на Витоша”.

Радева се надява с времето да допълни и дообогати своята сбирка най-вече с повече експонати от други театри. Тя съжалява, че много от нещата, които се опитва да извади на бял свят, често седят захвърлени и забравени в мазетата на културните институции, но техните стопани не желаят да им вдъхнат нов живот. Въпреки това великотърновката продължава да събира история с надеждата тя да достигне и до идните поколения.

Светла Тодорова

директор на ДТ „Гео Милев“