На световно ниво оживя световната премиера на рок-операта „Парижката Света Богородица“

На 30 юни 2022 г. старозагорската културна общественост и много гости от страната аплодираха възторжено световната премиера на рок-операта „Есмералда – Парижката Света Богородица“. Под небето на хилядолетния град, сред останките от времето на „преблестящия град на траянци“, както римляните са наричали Августа Траяна, на Форума, който помни и гладиаторски битки, и празнични вакханалии, трупата на Държавна опера Стара Загора представи на световно ниво, световната премиера по романа на Виктор Юго и по музика на Рикардо Кочанте. Това е история за съдбата и любовта на красивата танцьорка – дете-жена Есмералда, на едноокия, гърбав, куц и глух звънар на „Notre Dame de Paris”Квазимодо и на аскета духовник и учен Фролло.

Още преди да започне представлението, зрителите видяха изключително респектираща с мащабите си е сцената, разпределена на няколко нива и цялата наситена с кръстове. Помислих си, че това са не само кръстовете на стотиците хиляди люде, преминали през духовното сърце на Париж, а и кръст на всеки един от нас…Всеки носи своя кръст…Вдясно на сцената и под нея са поставени три от камбаните на „Notre Dame” – малката, средната и голямата, трите Марии, според Юго, в които е влюбен Квазимодо и затова те с толкова любов бият по празниците, а когато той е нещастен заради опасностите, които дебнат любимата му Есмералда-замлъкват… В дъното на сцената стои огромен надпис на старогръцки „ANAГKИ(Ананке) , който значи „Съдба“!

В най-горния ляв ъгъл през цялото време осветена като в храм ни гледаше иконата на Света Богородица със сведени очи в молитва. За кого ли? За коя ли съдба..?

Защо световна премиера? Защото за първи път от създаването на мюзикъла преди почти четвърт век, оркестровата музика е на живо, хоровите партии се изпълняват на живо, либретото е на български език, майсторски сътворено от старозагорския поет Йордан Пеев. Оркестрацията за голям симфоничен оркестър и рок група е на Людмил Горчев. На диригентския пулт застана маестро Владимир Бошнаков, който през цялото време дирижира с максимална, заразителна отдаденост.

Музиката е изключително мелодична. Тя включва 52 музикални произведения – сола, дуети, хорови изпълнения. Това са в голяма степен шлагери или толкова лесни „парчета“, че при бисиренето на финала, заедно с оркестъра, хора и артистите на сцената, запя и публиката. А не малко от присъстващите си записаха изпълненията на месните (ариите) , които скоро ще се превърнат в хитове.

Целият спектакъл е разгърнат върху най-четения роман на Юго. Той започна с цитат от първата страница на книгата, написана през март 1831 г.:

Преди няколко години, при едно свое посещение или по-право казано тършуване из „Парижката Света Богородица“ авторът на тази книга откри следната дума, издълбана с ръка в стената, в тъмния ъгъл на една от кулите:”ANAГKИ”.

Тези потъмнели от древност главни гръцки букви, дълбоко врязани в камъка, поразиха силно автора с невнятно, свойствено на готическия краснопис, изразено в очертанията и разположението на буквите, което издаваше, че са били написани там от средновековна ръка, поразиха го главно със злокобния и съдбоносен смисъл, който се таеше в тях.

Той се запита, той се постара да отгадае чия ли изтерзана душа не бе пожелала да напусне този свят, без да остави върху челото на старата църква тази дамга на престъпление и злощастие…“

А за да бъдат максимално коректни към Юго, след финалните акорди, същият глас прочете финалните редове на книгата: „Две години или осемнадесет месеца след събитията, с които завършва нашата история, в гробницата, сред всички ония отвратителни скелети намериха два, единият от които бе прегърнал като че ли крепко другия в обятията си. Единият от двата скелета, който принадлежеше на жена, носеше още няколко къса от рокля, която е била бяла…Другият, който го бе прегърнал плътно, бе скелет на мъж. Забелязаха, че гръбначният му стълб бе изкривен, главата бе хлътнала в плешките, а единият му крак бе по-къс от другия. Нито един прешлен на тила му не бе счупен и по всичко личеше, че не е бил обесен. Мъжът на който бе принадлежал този скелет, бе дошъл следователно сам там, за да умре. Когато се опитаха да го отделят от скелета, който прегръщаше , той се разпадна на прах“.

Максимално изчистена и функционална, сценографията на Денис Иванов е изключително внушителна и въздействаща. Голяма роля играе и художественото осветление и другите ефекти, също негово решение. На Денис са и костюмите. В средновековни „раса“ с кръстове бяха облечени хористите, които през целия спектакъл бяха като фон, като свидетели на това, което се случва. Костюмът на всеки от главните действащи лица допълваше неговата характеристика – Есмералда – със свободна широка пъстроцветна рокля, която й дава възможност да танцува, да се радва на живота, да бъде независима; Фльор де Лиз – стилна, суетна, властолюбива;

офицерът Фебус и свитата му – във военни униформи от 19 в.;Пиер Гренгоар – поетът разказвач – в бохемски балтон с небрежно преметнат шал и т.н. Считам за истинско достижение е изработването на маската на едноокия Квазимодо. Интересни бяха одеждите на балета, според конкретните сценични задачи.

Големи аплодисменти за режисьорските решения на проф. Виолета Горчева, за превръщането на драматичния текст в по-лежерно разказана приказка, която еднакво силно вълнува, без да депресира зрителите. Т.е. намерена е точната мярка, която редува шокиращите средновековни моменти на ужасни страдания и инквизиции с глътка въздух и дори усмивка от случващото се понякога на сцената.

Заложената идея в спектакъла за цената на живота и смъртта реализира в пълня мяра хореографията на Марио Пиаца и великолепната балетна формация. Жестовете на танцьорите подчертаваха текста, както и отношението и реакцията ми към случващото се.

Изключителен е солистичният премиерен състав. Есмералда на Михаела Филева очарова с физическа красота, музикалност и артистичност. Тя максимално покри музикалната партитура с енергия, сила, нежност, борбеност и всеотдайност към първата си любов. Въпреки че дебютира на оперна сцена с искреността и темперамента си, Михаела – Есмералда увличаше мъжката част в изграждането на ситуациите.

Невероятна роля направи Борис Тасков в ролята на Квазимодо. Дълги години солист и в рок-бандата „Перфект стренджърс“ и на оперна сцена, за него нямаше никакви певчески проблеми и всецяло се отдаде на героя си. Тасков се превъплъти всецяло в този мъж с уродлива външност и с душа на дете, във влюбен човек, който е подвластен на чистата любов, без да иска нещо в замяна, а само да дава до саможертва. Благодарение на любовта, той се извисява до духовна висота.

Денис Иванов влезе изцяло в обувките на Фроло, все едно че е той. С невероятна драматичност ,той изгражда образа на мъж, на който страстта му към циганката го кара да захвърли на бунището обреда си към Бог и божий служител и откритията му в науката. Драматичността на Фроло, подвластен на инстинктите му, го водят вместо до покаяние и смирение, до изключителна жестокост, тъй като не може да достигне до сърцето на недостъпната за него жаждана жена. Много сложен образ, който Денис Иванов изгражда максимално ясно и покрива перфектно музикално.

Като че ли ролята на Пиер Гренгоар – поетът разказвач, който споделя тази трагична история, е писана специално за оперния солист от висока гласа Никола Моцов. Запомнящо е представянето на Клопен – циганският тартор и покровител на Есмералда на Александър Панайотов. Той е ярка звезда в съзвездието от прекрасни изпълнители. Това се отнася и за офицера Фебюс /Феб/ Богомил Спиров – красавецът, за когото любовта е само страст и още едно поредно завоевание.

На сцената и пред нея в извайването на рок-операта участваха над 250 артисти, хор, оркестър, балет, Детско-юношеската студия за опера и балет при операта, Прабългарската школа за оцеляване „Бага-тур“.

Поради изключителния интерес съм рок-операта, тази вечер ще се състои второто премиерно представление, а утре вечер – третото.

Преди началото на спектакъла директорът на операта Огнян Драганов , приветства публиката, препълнила Античния форум. Той обяви:

От днес до 5 септември 2022 г. оперният театър на Стара Загора открива летния си сезон с изключително разнообразна програма. Тя започва от днес със знаковия мюзикъл „Парижката Света Богородица“ и завършва в град Чирпан с „Моление“ от Найден Андреев и „Лето 1812“ на Чайковски.

Благодаря на всички, които превръщат сградата на операта ни в институция, която произвежда културни продукти. Това е преди всичко Община Стара Загора, която е осигурила най-големия комфорт на нашия /Вашия оперен театър, за да можем спокойно да работим. Ние сме изключително благодарни, че в тези тежки моменти не усещаме кризата на нашия гръб, плащайки парно и ток, за което благодаря. Моля да ги аплодираме!

Трибуната, която усилено подготвяхме няколко години, тъй като бяхме в криза, е подарък от Старозагорската опера за Вас, уважаема публика. А за да съществува това уникално съоръжение, което все още не е изцяло произведено, благодарим на хората които осигуриха средства, за да се реализира: Славин Янакиев от „Прогрес АД, Тенко Панев от „Платеник“ АД; столовете на които седите са закупени от Иван Терзиев от Зара Газ, Георги Чахов от „Чахов“-ООД изряза всички метални елементи, за да могат те да бъдат сглобени и Цветан Цветков от „Цвет“ ООД.

Осъзнавайки нашата мисия в Стара Загора да правим изкуство, което да е за Вас и комуникацията между артистите и Вас е много важна, защото в операта живото изкуство не е като от телевизора. То винаги ще Ви отговори с позитивна енергия.

На добър час на нашето- Вашето лято 2022 . Благодаря на всички мои колеги, с които ще работим усилено в така наречения ваканционен период, за да могат всички, които през лятото идват в Стара Загора да дойдат на нашите събития.

Росица Ранчева