Поетът Йордан Пеев:“Оставих сърцето си в либретото на „Есмералда- Парижката Света Богородица“

На 30 юни, 1 и 2 юли 2022 г., на сцената на Античен форум „Августа Траяна“, Държавна опера Стара Загора ще представи най-новата си премиера мюзикъла „Есмералда- Парижката Света Богородица“. Автор на либретото е старозагорският поет Йордан Пеев. С него разговаряме часове преди да се вдигне завесата.

Господин Пеев, как започна за Вас авантюрата „Есмералда – Парижката Света Богородица“?

Започна преди близо две и половина години с обаждане на Огнян Драганов – директор на Държавна опера Стара Загора и думите:“Дани, можеш ли да напишеш либретото на „Парижката Света Богородица“?

Отговорих необмислено и самонадеяно:“Да“!

Оказа се в последствие, че става дума не за написване на либрето, а за адаптиран превод на вече съществуващ текст, което направи задачата доста по-трудна. От една страна трябва да се запази сюжетната линия, позната от преди 25 години, като поставен европейски мюзикъл, влязъл в Рекордите на Гинес със своите постановки и публика. На следващо място, така да се направи българският превод и да се адаптира този текст и сюжет, че да бъде лесен за изпяване по музиката на Рикардо Кочанте. Това значи силната сричка да бъде със силната нота. Когато певците погледнат своите партитури и започнат да пеят, точната дума трябва да съвпадне с музикалната фраза. Т.е. поетичната фраза да съвпадне с музикалната. Това е доста трудно, защото френският език, на който е написан оригинала от Люк Пламондон е съвсем различен от българския по дължина на фразата, например. Започва търсене на синоними, близки до казаното. Третото нещо, което имах право и свободата от Огнян Драганов беше този текст „да премине“ през мене. Без да си давам поетическо своеволие, да го адаптирам спрямо своето усещане и нагласа. Това ми развърза малко ръцете. Получи се този вълнуващ текст, който впоследствие леко доошлайфахме с режисьора проф. Виолета Горчева и заедно с певците.

През какъв творчески период преминахте, при работата върху либретото?

Месец и половина бях сам у дома и пишех почти денонощно. След това седнах с пианистката на операта Мануела Манолова, която просвири написания текст. Тогава направих втора редакция на текста, съобразно изсвирените ноти и фрази. Този готов текст представих на режисьора проф. Горчева.

Либретото ми престоя две години по време на пандемията. Премиерата беше определена за 30 май 2020 г. Но на 13 март, същата година, беше обявена карантината и съответно падна и премиерата. И ето, че слава Богу, дойде ред либретото да оживее и да има своите три премиери на 30 юни, 1 и 2 юли 2022 г. .

До колко Вашият текст се покрива с оригинала на Люк Пламондон?

Има нещо общо и в същото време, това е изцяло авторска интерпретация, но без да излизам от сюжетната рамка. Например историята на Есмералда и Квазимодо, тяхната връзка и взаимоотношения, но разбира се всичко това вече облечено с български думи и емоция. Оказа се, че това е доста по-трудна работа. Ако трябваше директно да се преведе, нямаше да има никакъв проблем. Но продуцентът Огнян Драганов ми заръча да пресъздам текста, като го сверя със сърцето си. Даде ми свобода, но без да нарушавам сюжетната линия. Нека Квазимодо да си остане невъзможния любим. Фроло да бъде онзи духовник, който не може да устои на страстта, която го води до гибел. Обикновено тази изпепеляваща страст надхвърля контрола на чувствата и води до ужасяваща смърт… По мнението на творческия екип, този текст успява да пресъздаде драматичните опозиции на всеки от героите в рок-операта.

Считате ли, че чрез интерпретацията на солистите и на хора, Вашият текст е по-вълнуващ и по-въздействащ от първоначалните Ви намерения?

Без да се замисля казвам категорично Да! Преди да започна да интерпретирам либретото слушах внимателно и руския и френския вариант. Мога да кажа със сигурност, че моята интерпретация на тази история, е абсолютно различна от тях. Руският превод е буквално преведен. Докато аз съм си позволявал поетични метафори и образи, състояния в диалозите…Пак казвам, без да напускам сюжетната рамка и история.

Какво е музикалното звучене? Каква е музиката?

Аз сега разбрах, че всъщност представлението „Есмералда – Парижката Света Богородица“ на Държавна опера Стара Загора, е световна премиера. 25 години след първата премиера, за първи път в света тя се изпълнява на живо със симфоничен и рок-оркестър. Това е рок-опера като „Иисус Христос супер звезда“ на Ендрю Лойд Уебър. За първи път има на живо голям и малък хор. Въздействието им е изключително. Музиката е компилация от няколко музикални жанра – много мелодична и дори на места звучат познати хитове. Според мене това е изключителна холивудска продукция, в която участват над 250 артисти.

Кои са Вашите любими герои и изпълнители?

Със сигурност Квазимодо е моят любимец, защото той преживява най-силно тази драматична опозиция, която носи у себе си. От човек, който не осъзнава че е човек, а верно куче, което стои до своя благодетел, чрез една милозливост, чрез глътка вода подадена от бленувана, невъзможна за него красавица, изведнъж в себе си отключва оня неуловим катарзис, който само любовта може да отвори. И Квазимодо става над човек. Грозната му външност побеждава с добротата и любовта. А романтикът Виктор Юго го натоварва с това, че на фона на физическата му грозота, той чрез любовта отключва прекрасни чувства с ревностна всеотдайност да спази и отвърне на всеки жест. Този образ за мене е изключително любим и важен.

Есмералда е като ангел. Дете-жена, тя с неподправена наивност очарова и омагьосва.

Аз съм стреснат, трогнат и очарован от изграждането на образа на Есмералда от Михаела Филева. Не съм подозирал, че в нея, освен тази изумителна физическа красота, която носи, има толкова огромен артистизъм. Тя е роден артист. Нещо повече. Тя така се е вживяла в този образ, че сякаш той е единно цяло с нейната природа. На генералната репетиция, тя не направи нито една грешка и изживя открай докрай сложния й образ.

Другият изключително любим образ е на Фроло. За него срещата с Есмералда е съдбоносна. В никакъв случай не е като на красавеца-капитан, който като че ли я закичва на ревера си, като поредно женско завоевание. За Фроло „циганката“ е съдбоносна, защото го поставя в драматична опозиция, изгаряща, неконтролируема спрямо канона, на който е отдаден. Всъщност това е втората сюжетна линия, която прозрях в романтика Юго. Той сблъсква онова канонично средновековно общество с освободения, новия, ренесансовия човек, въплътен в образа на Есмералда, която не спира да обича. Тя напуска канона, напуска забраната, за да остане докрай вярна на любовта.

Фроло е крайъгълният камък, в който всички линии се пресичат у него – между Есмералда и капитана, между Есмералда и Квазимодо, между поета и Есмералда…Всъщност романтикът Юго, сблъсква в образа на Фроло двете епохи – Средновековие и Ренесанс. Драмата на Фроло е в това, че той жадува за романтика, но не е готов да се жертва за нея.

Изключително е постижението на Денис Иванов в ролята на Фроло. Той буквално се е вградил в този образ. Гледайки го по време на репетиции, в мене минаваше многократно ток, заради тази драматичност, в която поставяше себе си.

Впрочем, целият артистичен състав, и двата солистични състави, по свой начин изграждат образите на героите си.

Как Ви промени работата върху либрето за Есмералда?

Докато го писах преди две години, изключително ми е жив спомена колко драматично мина през мене текста, да го преосмисля, да го преживея, да го пресътворя с мои думи. Имало е моменти, в които съм плакал като дете…Отново се връщам на Квазимодо, който в даден момент става съдник на доброто над злото. И ако нещо в мене ме освободи и преживях, то е, че освободих съмненията ми, че още съм романтичен. Със сигурност осъзнах, че продължавам да бъда онзи романтичен и отдаден на чувствата си „юноша бледен“. И ако съм благодарен за това приключение, то е че всъщност осъзнах колко важна е за мене любовта.

Въпросите постави Росица Ранчева