Дрелка отворила пътя на френския мюзикъл „Есмералда – Парижката Света Богородица“ от Брюксел към България, сподели д-р Ема Жунич

Броени дни преди премиерата на мюзикъла „Есмералда – Парижката Света Богородица“ на сцената на Античния форум „Августа Траяна“ в Стара Загора в интервю д-р Ема Жунич разказа как закупуването на една дрелка е проправило пътя на представлението от Брюксел до България. Музиковедът д-р Ема Жунич сега е главен асистент в Института за изследване на изкуствата към БАН и част от състава на Старозагорската опера.

„Парижката Света Богородица“ по романа на Виктор Юго слага началото на модерната музикална комедия през 1998 г. в Париж. През 2010 г. Ема Жунич, тогава докторант, я вижда съвсем случайно в магазин в Брюксел, докато съпругът ѝ си търси дрелка за някакъв ремонт, а тя и 9-годишната ѝ дъщеря разглеждат други щандове. Семейството е в белгийската столица, където мъжът ѝ е командирован в българската делегация на НАТО, а Ема Жунич използва времето и учи френски в училището на квартал Евер и отделно посещава Свободния университет на Брюксел.

Неделният пазар я отвежда на музикалния щанд, на който само за 50 евроцента купува френската музикална комедия „Парижката Света Богородица“, създадена по музика на Ришар Коченте. Провокирана е от определението „музикална комедия“ , защото според нея произведението на Юго само комедия не е… В прилежащата книжка към двата диска чете, че спектакълът се е играл в парижката Конгресна зала, упоменати са имената на сценограф, художник на костюмите и хореограф, изредени са действащите лица и изпълнителите. Цялото ѝ семейство са меломани, тя е чест посетител на централната фламандска библиотека и на най-голямата медиатека „Passage 44“  в Брюксел, откъдето взема DVD-та с опери, оперети, балети и детски филми за дъщеря си. До този момент обаче не е срещала това заглавие , а явно става дума за музикално-сценично произведение. Приятните мелодии от CD-тата на „Парижката Света Богородица“, дъщеря ѝ запява бързо, а това е поводът д-р Ема Жунич да потърси произведението на DVD. Още докато го гледа за първи път, цялото семейство е запленено от шансона, от перфектната дикция на артистите, от изразителната им игра, от постигнатия между тях синхрон, от преодолените технически предизвикателства.

Д-р Ема Жунич разказа, че преглежда в медиатеката и следващите налични DVD-та с музикални комедии: „Ромео и Жулиета“ на Жерар Пресгюрвик, 2001 г., „ Спартак гладиаторът“ по музика на Ели Шураки, 2005 г. и др.

При завръщането си в България първият специалист, който чува френски мюзикъл, е проф. Боянка Арнаудова, преподавател по История на музиката и по Драматургия в НМА „Панчо Владигеров“, припомни д-р Ема Жунич, която по това време подготвя дисертацията си и посещава лекциите по драматургия в Музикалната академия. Проф. Арнаудова обяснява, „че „музикална комедия“ за французите е историческо название, но да, това като жанр е мюзикъл…

Като изкуствовед, д-р Жунич отбеляза, че френската музикална комедия „Парижката Света Богородица“ е произведение, което е жизнено, вълнуващо, а най-доброто доказателство за това е, че 24 години се играе непрекъснато пред препълнени зали, а и на открито, например на Арена ди Верона; отдавна е прескочило границите на Франция и на Европа.

Почти четвърт век след създаването си „Парижката Света Богородица” се играе на английски – от 2000 г., на испански –  2001 г., на италиански и руски – 2002 г. , на корейски език- 2007 г., фламандски – 2010 г., полски – 2016 г., унгарски … В Корея спектаклите продължават, но предпочитат да пеят на френски. През месец февруари 2016 г. правят нов каст, възобновяват солистичния състав, но Даниел Лявуа изпълнява ролята на Фроло от 1998 г. до днес на френски език. Любопитна подробност е, че Гару, първият изпълнител на Квазимодо през 1998 г., до днес пее по концерти любимата си песен „Belle“ и споделя, че тя е променила живота му, а към нея посягат дори рапъри.

Интересът към „Парижката Света Богородица“ е все така голям. Предстои френската трупа да представи творбата от 13 до 24 юли т.г. в Ню Йорк. Интересен е фактът, че макар и първообраз на модерната музикална комедия „Парижката Света Богородица“ е с най-дълъг сценичен живот, следвана от „Ромео и Жулиета“ на режисьора Жерар Пресгюрвик.

На 30 юни, когато е премиерата на Старозагорската опера, пътуваща трупа ще представи спектакъла в Генуа, но на италиански, посочи д-р Ема Жунич. Вече са обявени и датите за гастроли и в други италиански градове, до лятото на 2023 г.

„На 30 юни 2022 г. в Стара Загора , България, е световна премиера, защото за първи път ще се изпълни на български език“ , уточни Огнян Драганов, директор на Държавна опера Стара Загора. – Освен това – на живо ще има голям и малък хор, оперно-симфоничен оркестър и рок-състав, разбира се великолепни солисти и балетната трупа.

Френският писател Виктор Юго печели огромна популярност с романа си „Парижката Света Богородица“,  публикуван на 16 март 1831 г. Освен стотиците театрални интерпретации през следващия ХХ век, тази творба има поне 14 екранизации.

Когато на 16 септември 1998 г. в Париж композиторът Ришар Коченте представя „Парижката Света Богородица“, той едва ли предполага, че ще бъде вписан в  Книгата на рекордите на Гинес като мюзикъл с най-многото продажби в първата година след премиерата си за всички времена.

Интересен факт е, че албум с песните е издаден на CD и пуснат в продажба преди сценичната премиера на творбата, похват ползван по-късно и за музикалната фреска „Иисус от Йерусалим към Назарет“ със сценична премиера на 17 октомври 2017 г. Така премиерната публика вече познава песните – мелодиката, текстовете, а това предизвиква още по-засилен интерес към сценография, костюм, актьорска интерпретация, коментира музиковедът.

Дори в книжката към „Ромео и Жулиета“ на Жерар Пресгюрвик се предвижда финалът на песните „Да обичаш“ и „Кралете на света“ да се изпълняват от трупата и от публиката.

Мюзикълът като музикално-сценична форма има толкова дълбоки корени у нас, колкото операта, оперетата, балета. Представа създават филмираните версии на „Коса“, „Мамма миа“ . Естествено интересът към жанра се подхранва от българските реализации на световноизвестните образци като „Моята прекрасна лейди“, поставяна по много от опрените сцени, „Целуни ме, Кейт!“, „Хелоу ,Доли !“, „ Йосиф и фантастичната му пъстра дреха“, „Иисус Христос суперзвезда“, „Евита“, „Коса“, а и от българските творби в тази стилистика- „Дванайсета нощ“ на Димитър Вълчев, „Службогонци“ и „ Сирано дьо Бержерак“ на Парашкев Хаджиев, „Четиримата близнаци“, „Казанова“ и „Сантиментално пътешествие“ на Георги Костов.

Френският мюзикъл е почти непознат у нас, уточни изследователят на операта д-р Ема Жунич. Дъщеря ѝ Сава-Калина, която е и консултантът ѝ по френски, добавя: „…ала по света той има своите почитатели, милионни публики. Създадени са сайтове, които ги събират, коментират представленията по цял свят, при това в реално време. Феновете следят живота и израстването на артистите, развитието на десетки произведения през годините, реализациите им на различни сцени, а и предстоящите проекти като „Огнената госпожица”, например.“

Д-р Румяна Лечева/БТА