Стара Загора ще почете 90-годишнината от рождението на проф. Петър Жеков

Навръх Петровден – 29 юни 2022 г., Община Стара Загора и НУМСИ „Христина Морфова“ организират музикална вечер, посветена на 90-годишнината от рождението на видния старозагорец проф. Петър Жеков (1932-2013г.). Събитието ще се състои от 18:30 ч. в салона на Центъра за даровити деца „Проф. Петър Жеков“.

В концертната програма участват оперните солисти Ивайло Джуров и Емилия Джурова, Елена Баръмова, Денис Иванов и Иван Кабамитов, младите изпълнители Йордан Петев, Анка Атанасова, Стефани Атанасова и Патриция Динева, както и Учебен хор на НУМСИ „Христина Морфова“ с диригент Стефка Минкова и корепетитор Венета Янкова. Акомпанира на роял Полина Влахова. Водеща на вечерта е актрисата Галя Александрова.

В програмата ще бъдат изпълнени песни от проф. Петър Жеков.

Проф. Петър Жеков е роден на 26 юни 1932 г. в Стара Загора. След средното си образование завършва Полувисшия педагогически институт в Стара Загора и Висшия селскостопански институт в София. Специализира „Генетика и селекция“ /1974 г./ и придобива магистратура по специалността. Защитава докторска дисертация през 1978 г. Хабилитира се като „старши научен сътрудник“ през 1985 г. В 1996 г. му е присъдено научното звание „Професор“.
Автор на над 400 научни, научнопопулярни и популярни публикации, част от които на културологична тематика и на сценарии за научнопопулярни филми.
Автор е на над 1000 художествени песни за глас и пиано по текстове на български поети, от които 500 са издадени в 20 нотирани албума. Автор е на хорови песни и на църковни пиеси за мъжки хор по библейски текстове. Има реализирани над 100 авторски концерти и много тематични вечери с камерни песни по текстове на Николай Лилиев, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Красимира Вакарелова, Кирил Христов, Андрей Германов, Веселин Ханчев, Елисавета Илиева, Дора Габе, Елисавета Багряна и др., изпълнени от оперни и камерни певци. Много са изпълнените песни в страната и чужбина /Германия, Англия, Русия, Австралия, Америка, Норвегия, Бразилия, Франция, Филипините, Италия и др./
Автор на текста и музиката на „Музикална емблема-Стара Загора“ , на химна на „Тракийски университет“ – Стара Загора, на химна на ГПЧЕ“Ромен Ролан“, на музиката на химна на гимназия „Христо Ботев“ , на Международния химн на ветеринарните лекари, на музикалната емблема „Казанлък“ и др. Носител е на редица отличия, сред които наградата „Стара Загора“. Почетен гражданин е на Стара Загора от 2002 г. Автор е на 14 художествени книги: „Стара Загора – град на музиката“ , „Сенки в мъглата“ , „Страници от Светата гора“ , „Лакърдии и пикантерии“, „Захаросани щипалки“, „Брадясали облаци“, „Парадокси“(разкази за преживявания), “Зърна от броеницата на дявола“, „Стара Загора в щрихи и реалност, предания, митове и легенди“, „Брътвежи“ (шарени преживявания и недотам известни случки), “За гласовата постановка на певеца““, „Изкуството като съдба“, „Магията на камерната песен“, „Проблясъци“(Размисли за духовната извисеност и моралните устои на човека).
Неговите албуми с камерни художествени песни полагат началото на българското присъствие в музикалния отдел на новопостроената Александрийска библиотека в Египет, а книгите му са в редица престижни библиотеки в Европа, Америка и Австралия.
Проф.Петър Жеков е потомък на видните революционери – двамата братя Жекови – Михаил и Георги, участници в Старозагорското въстание. През целия си живот той остава дълбоко вярващ християнин, убеден и последователен демократ.
След кратко боледуване умира за 4 август 2013г.

                           Проф. Петър Жеков:“Вярвам в добродетелта на човека“

Уважаеми професоре, стигнахте ли до мечтите на младежките си години?

Мечтите никога не се реализират докрай. Ако спре човек да мечтае, животът ще приключи. Но аз съм щастлив, защото наистина реализирах моята мечта – музиката.

Музиката ли е смисъла на Вашия живот?

Не е моят живот, но винаги е била моето най-силно вълнение.

Откога е тази неспирна любов към музиката?

Може би преди да се родя. Дядо ми Даскал Атанас Иванов е бил музикант. Майка ми пееше и свиреше на китара, баба ми -на цимбал. За седмия ми рожден ден ми подариха цигулчица и господин Иванчо ми даде първите уроци.

13-годишен във Френския колеж в Пловдив, където учех, уроци по музика ми даваше пер Емануел, професор в Парижката консерватория. После учих пеене при Стойко Диков, Катя Спиридонова, проф. Прокопова, Христо Бръмбъров.

Вие облякохте в музика класиците и поетите на България. Кога започнахте да композирате?

Сериозно – през 1974 г. Всеки божи ден по обед правех по една песен, вместо релаксация. Станаха над 1000. Издадох от тях 500 в 20 тетрадки.

Защо само по тестове на български автори?

Те пресъздават моята душевност- Николай Лилиев, Кирил Христов, Красимира Вакарелова, 30 – на Яворов, 25 – на Андрей Германов, Левчев, Багряна, Дебелянов, Евтим Евтимов, Веселин Ханчев, Георги Джагаров и др.

В края на миналата година се състоя Вашият стотен концерт. Къде, освен в Стара Загора, се изпълнява Вашата музика и от кои изпълнители?

В цяла България – Смолян, София, Варна, Франция, Австрия, Германия, Италия, САЩ и на много други места. 40 оперни певци са изпълнявали песните ми, сред които Стефка Минева, Анна Томова-Синтова, големи и малки хорови формации.

Вашата музика притежава цялата гама от чувства. Кои са любимите Ви седем песни?

Обичам най-много песните си по стихове на Красимира Вакарелова, Багряна, Лилиев и „Маргаритки“ на Петър Русев.

Как се самоопределяте – композитор или научен работник?

И едното, и другото. 27 години бях главен специалист в Държавна инспекция по селекция. През 1974 г. взех специалност по генетика и селекция и след 4 години защитих дисертация и получих научна степен. През 1985 г. се хабилитирах и бях назначен в катедра „Генетика и развъждане“ в Тракийски университет. С професорите Геров и Карабалиев създадохме кафявото говедо. Имам над 16 рационализации и изобретения. Във Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина преподавах генетика, селекция и развъждане. Всяка година студентите правеха ранглиста по поведение, риторика, компетентност и пр. и все печелих първите места.

Какво, според Вас, Ви е изградило като личност?

Атмосферата в семейството. Майка ми беше невероятно почтен човек. Тя така ни учеше:“Няма нужда са ходиш на черква, да палиш свещи, да правиш метани! Важно е да си честен и почтен човек!“ Това е една мобилизация, която ми е помагала много. Още ме съветваше:“Когато правиш добро- никой да не знае. И ти трябва да го забравиш. Доброто, даването на помощ не се демонстрира. Важно е да намериш начин да дадеш, дори когато нямаш“.

Професоре, кои са Вашите принципи в живота?

Да запазя лоялността и уважението си към хората. И досега, като видя човек,ставам независимо дали съм в трамвай или влак. Дори на по-млади от мене. Мисля, че съм длъжен. Нося си го като поведение.

От учителите си във Френския колеж спазвам друга заръка:“Колкото знаеш, по не знаеш! Никога не казвай – това го знам, защото знанието не е точка на познанието“. И винаги питам без притеснение.

Преживели сте много житейски обрати. Получили сте жестоки удари под кръста, явни несправедливости. Какво Ви е давало сили да оцелеете и да победите?

Това е съдба. Карма. Изпитание. Простил съм на всички. И им благодаря, че осъзнато наранявайки ме, те понасят вината върху себе си.

Има ли възмездие?

Разбира се. Аз не търся възмездие, но то винаги достига този, който съзнателно те е наранявал.

В какво вярвате?

Всеки вярва в нещо. Ако не можеш да си обясниш тази сила, значи че не вярваш. Един мой приятел обича да казва:“На никой човек не вярвам, защото има в кого да вярвам. Вярвам във Всевишния!“

Всеки сам носи своя кръст, своята вяра и своето божество. Ако повярваш в добродетелите на човешките качества, значи си верующ.

Вие вярвате ли в Доброто?

Разбира се! В генетически аспект е установено, че хора, които носят престъпния елемент в себе си, са хора, които онаследяват качества на рода си в лошотиите. Но рано или късно те се отърсват от негативите си чрез компенсация на други добродетели, които в други хора ги няма. Така че във всеки има и добро и зло.

По каква ценностна скала подреждане хората?

Когато приемам някого, го правя интуитивно.

Как съвместявате науката и сантимента?

В материалния живот никога не съм гонил екстреми. Искам да помогна на младите хора.

Кое е основното Ви изискване?

Почтеност.

От какво хората имат потребност днес?

Да намериш време да ги изслушаш. Да изповядат душата си. Най-големият проблем, според мен, е прекъснатата връзка със семейството.

Оптимист ли сте за бъдещето?

Абсолютно! Без оптимизъм няма живот!

Всеизвестно е, че фамилията Ви има дълбоки корени във Възраждането и историята на Стара Загора. Какво е за Вас Градът на липите?

Стара Загора е каймакът на българския дух като традиция, като достойни хора – родени и минали от тук. Град дал много жертви и много силни личности, дал огромна част от културата на България.

Коя е Вашата максима?

Бъди естествен, това, което си!

Интервюто е направено от Росица Ранчева през месец януари 2001 г. Поместено е в книгата й „Моите интервюта“ – 49 старозагорци за Града на липите. Изд „Кота“, 2001г.