„Приказка за Еньовата буля, за други вълшебства и чудеса по Еньовден“ разказва Стойка Кайракова

В края на миналата година, излезе от печат детската книжка „Приказка за Еньовата буля, за други вълшебства и чудеса по Еньовден“ със сладкодумен разказвач Стойка Кайракова. Рисунките към книгата са на Мария Стоева – магистър „Илюстрация“ в Национална художествена академия. Книгата е издание на музей „Етър“, Габрово, където по Еньовденските празници всеки може да си я купи, за да научи повече за обредите и обичаите, за значението на имената, за истини и легенди.

Дългият ми опит r контактуване на хора, като екскурзовод в Регионален исторически музей Стара Загора ми показа, че фактите не се възприемат, ако те са сухи. Това особено важи за съвременните деца, които дори не знаят значението на думите и трябва да им се обясни малко повече, сподели с читателите на Долап. БГ Стойка Кайракова. – Реших да разкажа за Еньовден като приказка. Там има митични персонажи. Естествено всичко е свързано с българския фолклор и митология. От там черпя достоверна информация, но я пречупвам през моите виждания и опитност“

Персонажите са няколко. Главно действащо лице е едно момиченце, което авторката нарича Янина. На Еньовден то става Еньова буля. Братчето й пък е Бранимир. Името му означава да брани мира, който този празник носи символично у себе си. Думата „мир“ е също старославянска и значи свят, т.е. брани света. Еньо билибер – защо се казва Еньо? Думата Еньо идва от „ени“, която е от езика на старите българи и значи нов, нова година. Информацията, че Нова година започва през зимата е от по-ново време. В древността Новата година започвала с раждането на Слънцето в най-дългия ден, който съвпада с лятното слънцестоене. От този ден Слънцето започва да преваля, дните да се скъсяват и се тръгва към зимата.

Друг персонаж е Змеят. Той, заедно с Бранимир трябва да бранят билките през нощта срещу Еньовден от Халата. Захваща се жестока битка. На страната на Змея и Бранимир са юдите, самодивите и самовилите… Битката завършва с победа на добрите…Така с обединените и задружните усилия за запазване на билките побеждават Халата. На заранта, всички пременени и нагиздени, избират Янинка, за Еньова булка. По-големите момичета я качват на раменете си и я носят за здраве и берекет из улиците, поляните, чешмите и нивите. Онези, които се интересуват от пресъздаване на обичая, имат възможност с абсолютна точност да узнаят от книгата как се облича момиченцето, какъв венец му се сплита и от какви билки.

Подобаващо място авторката е отделила на билките, които трябва да са 77 ½. За всичките 77 болести има 77 билки. Половината билка е за незнайна болест. Книжката е като справочник за всеки, който иска да научи повече за билките. Авторката посочва кои билки се берат сред полунощ и защо. Освен това читателите разбират защо седмицата е магическо число.

Еньо билибер живее в малка кръгла къщичка. Човек научава, че кръгът също е магическо пространство.

Много са обредите и обичаите на Еньовден, – уточнява Стойка Кайракова.- Първото е окъпването в лековитата роса. Има десетки случаи, когато тежко болни – оздравяват, дори слепи проглеждат. Младите момичета се измиват с тази роса. По селата се палят огньове, които се прескачат за здраве. Преди изгрев слънце се берат билките и с тях се свиват венци – за главите. Ако някой е с болен кръст – слагат се на болното място. На китките от билки се преписват магически качества. В нощта срещу Еньовден в менче, пълно с мълчана вода, сложено под трендафил, момите пускат китките си или пръстенчетата си. Сутринта Еньовата буля ги вади едно по едно и съобщава за какъв момък ще се омъжат“.

Според авторката на книгата „Приказка за Еньовата буля, за други вълшебства и чудеса по Еньовден“ е писана за деца, но всеки пораснал няма да сбърка, ако я прочете. Тук е събрана толкова много информация, на изключително достъпен стил, та може да се чете и разказва наистина като приказва, която започва „ Имало едно време…“

Стойка Кайракова е доктор по педагогика. Работила е в Регионален исторически музей повече от 38 години като екскурзовод. Автор е на „Един ден в музея на открито“ – детски пътеводител за етнографски музей „Етър“, „Радумко разказва: От вълнената нишка до сукмана и потурите“; „Сладък кладенец – хроника на едно малко средногорско село“, консултант е на Историята за Мъглижкия манастир „Св. Николай чудотворец“ и др.

Росица Ранчева