Митове, легенди и интересни факти за Слънцето

В древността хората не могат да обяснят строежа на Вселената, но са наясно колко важно е Слънцето. Те разбират значението на небесното светило за живота, покланят му се и го обожествяват. В различни части на планетата се създават красиви и поетични легенди:

Богът на Слънцето за древните египтяни е Ра. Според вярванията им денем той пътува по небосвода в златна ладия, а нощем под земята се бори с тъмните сили и винаги побеждава злото.

Преди приемането на християнството славяните се покланят на Слънцето и го наричат Ярило или Даждбог. За укрепване на своята власт владетелите им внушават на поданиците си мисълта, че са потомци на светилото. Много вярвания и обреди са съхранени до наши дни.

В древнославянския мит Земята живее в мрак и студ, докато прекрасният юноша – бог Ярило, не обръща към нея „лъчезарен взор”. Майката Земя се пробужда, попива жарките лъчи, от които се появяват растенията и животните, моретата и езерата. След това в недрата на планетата се заражда човекът. Така обясняват появата на всичко живо нашите предци – славяните.

Според древногръцките митове светът се управлява от боговете на Олимп. Хелиос (в превод Слънце) е син на върховния бог Зевс. Всяка сутрин той се носи по небосвода в златна колесница от изток на запад. Вечер сяда в лодка и плува с Нея до мястото, където светилото трябва да изгрее.

Слънцето било влюбено в Луната и искало да се ожени за нея. Неохотно на Луната й дошла идея. Казала на Слънцето, че ще се омъжи за него, ако й направи подарък, който да й е по размер. Могъщото Слънце й направило най-разкошната роба, виждана някога. Тя обаче не й станала. Направило друга роба, но и тя не паснала. Или била прекалено голяма, или прекалено малка. Слънцето не можело да разбере трика на Луната, която всеки ден била с различен размер-от периода на пълнолунието до периода на новата луна. Така и до ден днешен бедното Слънце все още се опитва да й направи дреха, която да й стане.

В една легенда се разказва за слънцето, че някога то се влюбило в една красива мома. То изпращало любовните си писма чрез куриери и написало само дванадесет любовни писма. Това са дванадесетте планети –  куриерите, които носели любовните писма. Всеки куриер, като се връщал след занасянето на писмото, заемал съответното си място. Възлюбената на слънцето му казала: Създай световете, на които да живеят моите близки. Така били създадени дванадесет свята – дванадесет планети. Ако питате, откъде произлязоха хората, ще кажа: Те произлязоха от красивата мома, възлюбената на слънцето. Значи, слънцето създало световете, а красивата мома – хората. Вярна ли е тая приказка? – Не зная, може да е приказка от „Хиляда и една нощ“. Може да е вярна, но не казвам, че не е вярна. По принцип тя е вярна. Приказката е вярна, ако под слънцето разбирате разумното, мощното, което твори, а под момата разбирате великия живот, който пулсира в природата.

Слънцето, като Божествено начало, е създало световете, а животът е населил тези светове. Любовта иде като връзка между разумното начало и живота.

Какво е човекът? – Лъч от Бога.

ИНТЕРЕСНИ ФАКТИ

Учените са установили, че Слънцето съществува от повече от 4 милиарда години.

На лъча слънчева светлина са необходими 8 минути, за да достигне земната повърхност, преодолявайки 150 милиона километра.

Човешкото око вижда Слънцето бледожълто, оранжево, червено. В действителност то е бяло, а оттенъци му придава атмосферното разсейване – природен феномен.

Земната гравитация е 28 пъти по-слаба от слънчевата. Това означава, че ако на родната планета човек тежи 80 кг, на Слънцето теглото му ще достигне 2240 кг.

Нашата звезда е 400 пъти по-голяма от Луната. Тя постепенно увеличава размерите си и след 8-9 млрд. години ще е 200 пъти по-голяма от днес.

Температурата на ядрото на Слънцето достига 15 милиона градуса по Целзий.

Цялата Слънчева система се намира в постоянно движение около центъра на Галактиката, изминавайки над 200 км в секунда.

Светилото ни представлява газово кълбо, което няма твърдо ядро. В състава си съдържа водород – 92%, хелий – 7%.

Слънчевата атмосфера се състои от фотосфера, образуваща видимата повърхност, хромосфера и корона. От външната част на короната излизат йонизирани частици – т.нар. слънчев вятър.

През 1999 г. властите в Румъния отпечатват банкнота от пластмаса. Тя има полупрозрачно „прозорче” специално за наблюдаване на пълното слънчево затъмнение, което по това време най-добре се вижда именно в тази страна.