С пищен фолклорен букет България поздрави 90-годишния юбиляр акад. Крум Георгиев

На 18 юни 2022 г. в залата на Старозагорската опера се състоя юбилейно честване – 90 години жизнен път и 70 години творческа дейност на Почетния гражданин на Стара Загора академик Крум Георгиев. Той е член на Международната академия за традиционно изкуство. Носител е на Световен Оскар за фолклор, на огърлието „Златен век“ на Министерство на културата, на „Кристална лира“ на Съюза на музикалните и танцови дейци.

Слово за живота и творчеството на юбиляра произнесе неговият събрат по перо – поетът Таньо Клисуров, Почетен гражданин на Стара Загора и председател на Дружеството на писателите в Града на поетите:

Уважаеми съграждани,

Възрастта не е порок, са казвали мъдри хора. Но в повечето случаи това звучи като успокоение за онзи, който е навършил определен брой години, но така или иначе е прекрачил чертата на активния обществен, икономически или културен живот. И сега му остава да слуша сладките за слуха му приказки за пълноценно преживяното време.

Но в Стара Загора има един човек, когото с пълно основание можем да наречем Властелин над времето. Човек, който не се подчинява сякаш на природните закони и на деветдесет години продължава да бъде един от най-активните творци не само на културна Стара Загора, но и на България. Този човек ни е събрал тази вечер в емблематичната сграда на нашата опера, не само да се порадва на уважението и преклонението ни пред творческото му и обществено дело, но и да ни докаже, че за създателя на духовни ценности възрастта е наистина нещо абсолютно относително.

Този човек е академик Крум Георгиев, Почетен гражданин на Стара Загора, фолклорист, композитор, музикант, поет, събирач на разпилените понякога духовни ценности, които народът ни е създал през вековете, ревностен пропагандатор на българското, на стойностното в днешното противоречиво време.

Зная, че за него наградите и званията не са най-важното нещо в живота му. Защото, макар да са отражение на вътрешната работа на ума и сърцето, те са преди всичко нещо, което се вижда и отстрани. Но нека все пак ги споменем. Крум Георгиев е кавалер на голямата международна награда „Оскар“ за фолклор. Българското министерство на културата го награди с огърлието „Златен век“, то се присъжда за особени духовни заслуги. Крум Георгиев е член на Международната академия за традиционно изкуство. Носител е на „Кристална лира“ на Съюза на музикалните и танцови дейци. През далечната 1969 година получава орден „Кирил и Методий“ сребърен.

Както не един или двама български таланти, Крум Георгиев е роден в малък град, Кърджали, в семейство на тютюноработници. Но от малък има влечение към сцената. В четвърто отделение е цар Слънце в пиесата „Зорница и Вечерница“.

Като десетокласник е режисьор-постановчик на „Царска милост“ от Камен Зидаров и „ В полите на Витоша“ от Яворов. Влече го и музиката. Капел-майсторът Борислав Николов му помага да опознае и класическата музика: Вебер, Моцарт, Доницети, Щраус, Пучини…Естествено посоката може да бъде само една – Консерваторията. Завършва при Илия Йосифов оперно пеене, а след това и хорово дирижиране.

Така се случва често в живота: човек среща по-късно голямата си любов, след като е мислил, че преди това вече е преживял тази среща. Една голяма българска фолклористка Райна Кацарова го препоръчва на Филип Кутев, който привлича Крум Георгиев към тази негова истинска, макар и малко по-късна любов – фолклора.

С годините Крум Георгиев така дълбоко навлиза в проблематиката, че има своя собствена позиция, свое виждане по отношение на това народно богатство. Фолклорът според нашия юбиляр не е само песен, танц и слово, обреди, обичаи, митове и легенди, хранителна култура, той е преди всичко духовността на народа ни. И Крум Георгиев води понякога истинска битка да опази родния фолклор от криворазбрани модернизации или подражание на чужди образци, както и против привнесени идеологически влияния.

Нашият съгражданин разгръща пълноценно своя потенциал на ръководител на фолклорни колективи в почти цяла Югоизточна България. Димитровград, Хасково, Ямбол, Сливен, Казанлък, а от 1990 година и в Стара Загора. Тези градове стават жалоните, които определят нелекия, сложен, но вдъхновяващ творчески път на Крум Георгиев. Той е организатор на фестивали, на прегледи на народното творчество, член е на журита, идеен вдъхновител на десетки фолклорни инициативи. Ансамбли, хорове, маскарадни игри носят почерка на този талантлив ръководител.

Битките, които води Крум Георгиев с недалновидността, с прибързаните и често пагубни официални решения в сферата на културата и в частност на фолклора и художествената самодейност са не една и две. През 1990 година с един замах са закрити центровете за художествена самодейност. А това са организаторите на любителското художествено творчество. Професионалните ансамбли за народни песни и танци и цялата любителска художествена култура изпадат в безтегловност. Но Крум Георгиев не е от хората, които лесно губят битките, щом те са за справедлива и достойна кауза. Той е един от хората, които решават да се създаде Общество за фолклор, инициатива подкрепена от съмишленици, Това общество е спасителният въздух за народното художествено творчество. Кой би бил по-достойният председател от Крум Георгиев. На него му е гласувано доверието на учредителите.

На личното творческо досие на нашия съгражданин са записани Международния танцов фестивал в Стара Загора. Ежегодно се възпроизвеждат Маскарадните игри, празник за стотици кукери от различни селища, Крум Георгиев създава Танцов ансамбъл към Тракийския университет, името на Крум е сред създателите на Клуба за народни хора в Община Стара Загора, активно участва в организирането на националния тракийски събор „Богородична стъпка“, помага на хората от Старозагорските минерални бани да направят Еньовденския фолклорен събор. На Крум Георгиев е инициативата да се направят карнавалните игри „Кукерландия“ в Ямбол, Той дава идеята за възстановяването на хасковската „Китна Тракия пее и танцува“, един от основателите е на Детския фестивал „Върбова свирка свири“ в Болярово, негова е инициативата за Петропавловския събор в общините Велико Търново, Лясковец и Горна Оряховица…

Казват, че на почтена възраст у човек се възражда и расте любовта към най-малките, към децата. Нима чувствителното сърце на Крум Георгиев може да не откликне на тази благодарна публика. Поетичният му талант създава чудесни стихове за най-малките. Няколко негови стихосбирки носят любопитните и събуждащи интереса на детската аудитория книжки: „Бягай, Зайко“,

Подадена ръка“, „Песнички и забавалки“, „Зрънца за посев“, „Децата от нашия дом“, „Песни, стихове и забавалки за деца големи и по-малки“. Към последната книжка има диск с песнички, композирани от автора. Отдавнашна мечта на Крум е да се възпитава у децата и младите хора любов към изкуството не формално, а с отдаденост, каквато той самият притежава. Бъдещето на България е ръцете на просветените, облагородени, пръскащи светлина момчета и момичета. На тази своя мечта той е посветил много от времето си през годините.По време на пандемията сътворява третия си и четвърти албум за деца с песни по негови стихове.

Ще го срещнете в градската градина да се движи достолепно с култовия си бастун по алеята с кестените.

Там някога аз срещах поетите Иван Мирчев и Иван Хаджихристов, художникът Димитър Караджов, други големи имена на родната духовност. Днес често съзирам фигурата на Крум Георгиев, човекът, който написа талантливи стихотворения, изпълнени със свежест, деликатност и тънка ирония за въпросния бастун, този късен другар в живота му, за представителките на нежния пол, които са го вдъхновявали през годините, за обичта между хората, толкова необходима днес.

Един поет определи Стара Загора като „град на мечтите“. За да остане такъв нашият град най-важни са хората му. Такива като Крум Георгиев, като този посланик на красотата, на духовността, на българското. Човекът, който умее да хвърля мостове между минало, настояще и бъдеще.

Покланям му се ниско. Гордея се, че го познавам!

Таньо КЛИСУРОВ

Концертната програма започна с изпълнение на квартет „Усмивки“ – песента „Роден край“ по текст и музика на Крум Георгиев. Александра Стоянова от Вокална група „Розов свят“ изпя „Песен за морето“ , също по текст и музика на юбиляра. Сцената се изпълни с много красота , младост и темперамент от Фолклорен ансамбъл „Детелини“ от град Павел баня. Една от най-добрите български младежки формации се представи със „Шопска сюита“ от Маргарита Дикова. Няколко чаровни гласовити деца от Вокална група „Зора Зорничка“ от Хасково отново изпълниха песен от Крум Георгиев, създадена още от времето, когато той е работил в този град. Заредиха се танцови състави от Националното училище за фолклорно изкуство „Филип Кутев“ град Котел, Женски народен хор „Зора-Зорница“ – Хасково, Танцов състав при НЧ „Настроение“ Стара Загора, Мъжка певческа група към Ансамбъла за изворен фолклор от с. Костандово, община Ракитово, област Пазарджик; Гвоздеят на програмата беше Ансамбълът за изворен фолклор „Гайдуница“ от НЧ „Пробуда-1925“ община Долна Митрополия, който представи откъс от Северняшка сватба. Старозагорската певица Дарина Славчева – солистка на Ансамбъл „Тракия“ Пловдив и преподавател в Музикалната академия „Панчо Владигеров“, се поклони ниско с благодарност и признателност към делото на юбиляра с пожелание за здраве и нестихващи творчески търсения. Концертът завърши с танц на възпитаниците на Национално училище за фолклорно изкуство град Котел, след което започнаха официалните поздравления.

Проф. Елена Кутева – директор на Държавен фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“ връчи на акад. Крум Георгиев Специалната награда на Съюза на българските музикални и танцови дейци за изключителен принос и за опазването, съхраняването и развитието на българския фолклор и българската култура.

Акад. Васил Герлимов от името на Национална секция ЦИОФ – България връчи на юбиляра плакет за приноса му за опазването и популяризирането на нематериалното културно наследство на България.

Иванка Сотирова -зам.кмет на Община Стара Загора каза:“ Уважаеми академик Георгиев, празник като Вашия оставя невероятна диря във възприятието човешко. Всичко, което беше казано във Вашата биография е изключително. Вашите прояви изпълват и биографията на нашия град, защото Градът на поетите, спокойно може да бъде наречен и град на фолклора. Мисля, че най-силното за Вас, в тази достолепна възраст, е дирята, която оставяте в толкова много последователи. Тук пропуснаха да отбележат, че Вие сте носител и на Оскар за фолклор, за което всички тези млади хора следва да се отнасят с много респект. А ние като общество – също, защото сме отговорни за съхраняването на традициите. Това се случва благодарение и на Вас.

Убедена съм, че всички днес съпреживяваме Вашите емоции. Пожелавам Ви здраве и вдъхновение. Вие ще го изразите в следващите Ви творчески реализации, когато очакваме новите Ви поздравления за първокласниците, което правим заедно за първия учебен ден“.

От името на кмета Живко Тодоров г-жа Сотирова връчи Приветствен адрес и символична пластика, която визира възходящото творчество на юбиляра.

Акад. Крум Георгиев е предложен за присъждане на орден „Св.св. Кирил и Методий“-І степен от инициативен комитет.

Бяха поднесени цветя и връчени поздравителни адреси от няколко десетки творчески формации, читалища, общини, училища, държавни и неправителствени организации от цяла България .

Безкрайно развълнуван Крум Георгиев каза:

„Благодаря Ви, че почетохте моята 90-годишнина! Благодаря на всички изпълнители тази вечер, които напълниха сърцата и моето и ме накарахте да се просълзя! Благодаря на старозагорската публика! Благодаря на гостите, че уважихте моя юбилей! Всъщност Вие уважихте традицията, народното творчество, без което България ще обеднее, ако го няма! Благодаря Ви!

Росица Ранчева