1424 души от 12 общини са преписвали Библията на България

На 16 юни 2022 г. в Стара Загора, при великолепното домакинство на Регионална библиотека „Захарий Княжески“ , приключи, може би най-духовното събитие за годината – честване на трите светли годишнини, посветени на живота и делото на Свети Паисий Хилендарски – 300 години от неговото рождение, 60 години от канонизирането му и 260 години от написване на „История славянобългарска“.

Едва ли може да се измисли по-добро начало на това паметно събитие, от изпълнението на Химна на народните будители от Учебния хор на НУМСИ „Христина Морфова“ с диригент Стефка Минкова. Следващият номер в програмата с две песни  прославеният фолклорен състав „Жарава“ с ръководител Даниела Дюлгерова зареди още повече емоционално и родолюбиво публиката, преизпълнила до краен предел салона.

Развълнуван, но горд от прекрасния завършек на каузата, инициаторът на идеята за масово преписване на История славянобългарска“ -Димо Узунов разказа за началото, което започва преди 10 години, по повод 250 години от написване на „Историята“ . Тогава в преписа са се включили 220 души, сред които митрополит Антоний, поетът Таньо Клисуров, световната оперна прима Веселина Кацарова, директорът на операта Огнян Драганов…102 годишният дядо Добри…Преписаните страници са събрани в една книга. Сега към нея се прибавят още 12 преписа с участието на 1424 души , в т.ч. 179 читалища, училища, църковни настоятелства, библиотеки, администрации, Тракийски университет и пр. от общините Гурково, Гълъбово, Казанлък, Кърджали, Мъглиж и Николаево, Павел баня, село Новаково, община Асеновград, Смолян, Стара Загора, Тополовград и Чирпан. Страници от Паисиевата история са  преписвани още в Кипър, Гърция и Франция. Най-малкият участник в святото дело е на 7 години, а най-възрастният – на 91.

106 училища в България носят името на Свети Паисий Хилендарски, още толкова са читалищата и улиците почти във всички градове в страната.

Димо Узунов припомни, че паролата за каузата е Зографският манастир в Атон. Там се пази черновата на „Историята“, написана от ръката на Преподобния Паисий. Той лично е направил и шест преписа, за да ги разнася из всички краища на поробената българска земя. И да, зографските монаси благославят идеята за преписване на Историята, не само за да се знае, а да се възвърнат добродетелите у народа. Защото, както пише Паисий,  най-важно в историята на един народ е стремежът към добродетели. Само тогава той има благи дни.

От името на съорганизаторите на инициативата Емил Гиргинов от Регионална библиотека „Захарий Княжески“ подчерта подкрепата на държавните и общинските институции, както и еуфорията, обхванала библиотеки, читалища и училища в осъществяване на духовната кауза.

„ Не очаквахме, че толкова много хора ще подкрепят идеята на Димо Узунов, благословена от нас, че толкова много хора ще се включат, че ще има какво да ги подбуди да участват в това събитие, каза специално за Долап.бг йеромонах Гавриил епитроп  на Зографския манастир в Атон.- В началото имаше дори коментари „ …няма с какво да се занимават…, …и 100 лв. да ми дадат няма да препиша нищо..!“ Докато сега виждаме, че има не малко хора, които разсъждават по друг начин. Това е начин, който ни свързва с нашето минало и ни дава бъдеще. Това е в основата на смисъла в „Историята“. В този смисъл намираме, че делото е не само обществено и полезно, но и душеспасително за всеки, който участва в тези дела.

Всеки който преписва „Историята“, по някакъв начин общува с Паисий, който спира при него, докосва се до неговото сърце и му дава сили да продължи напред в нелекия житейски път на всеки човек“.

В залата, на специално място бяха подредени дванадесетте преписа, направени и събрани в съответните общини- Гурковски препис, Гълъбовски препис, Казанлъшки препис,Кърджалийски, Мъглижки…

Гавриил изрази възхитата си от направените илюстрации към текстовете, заглавните страници, написани писма и послания. Особено впечатляващо е писмото на дете от Начално училище в град Банско до Паисий, в което се казва:“Поклон, Паисий, поклон с огромна благодарност за следата, която си оставил. За Библията на българите, в която си събрал цялото богатство на един народ. Ела, Паисий, върни се в родния си град, да отпразнуваме заедно рождението на Светеца! Ела и ни припомни как се обича Родината, как се помни история, и как се пише бъдеще! И знай, че ще живееш вечно, защото ти си единствен, а ние -паисиевците сме много.

От името на манастира, на всеки представител на общината, йеромонах Гавриил подари луксозно издание на „История славянобългарска“. Това е първото манастирско издание, което е с много бележки под черта, така че да има яснота когато се чете „Историята“, написана на по-архаичен език . Отделно от това има и новобългарски превод с бележки под черта с идеята той да бъде много по-достъпен и разбираем за читателите. Има и паралел от научен апарат, който свързва отделните преписи един с друг и показва кой израз в кой препис съществува, т.н. размишление, в полза на научните изследвания.

Манастирът има издателство в България, от което може да се поръча изданието.

Подаръци получиха още Регионална библиотека „Захарий Княжески“ , както и Славин Янакиев, Георги Узунов и Цветан Иванов.

На много от участниците в събитието йеромонах Гавриил подари иконка на Св. Богородица. Иконата се намира в храм „Св. Богородица“ в Зографския манастир. Това е храмът, който е съществувал по времето на Св. Паисий Хилендарски и е построен от хаджи Вълчо, който е негов брат. Смята се, че иконата е много по-стара от църквата. Вярва се, че Преподобен Паисий се е черкувал в този храм и се е молил пред тази чудотворна икона на Светата Майка, наречена Акатисна или „Пожарна“, защото помага по време на пожари.

Йеромонах Гавриил сподели, че през 2007 г., при големите пожари край Стара Загора, когато е имало опасност да изгори и Аязмото и градът, Димо Узунов се е обадил в манастира с молба да се помолят монасите пред иконата на Св. Богородица, която е спасявала неведнъж от пожари. „Ние се помолихме. Същият ден бяха изпратени самолети от чужбина, които да изгасят пожара…“ Така че тази икона е свързана и със Стара Загора.

Всичките 12 преписа, събрани, подвързани и надписани, йеромонах Гавриил ще отнесе в Зографския манастир в Света гора. Там те в продължение на 40 дни ще бъдат поставени до черновата на „Историята“ написана от ръката на Паисий. След това екземплярите ще бъдат върнати на съответните общини, за да се съхраняват на най-видни места.

Паметната среща беше уважена от протосингела на Старозагорската митрополия Негово преподобие Богослов и началника на кабинета на митрополит Киприан отец Димитър. Събитието завърши с изпълнение на квартет „Розов свят“ с ръководител Веселин Божков от НЧ „Св. Климент Охридски 1858“.

Росица Ранчева