Председателят на Международна фондация „Яворов“ Тодор Иванов:“Яворов ни учи, че човек се ражда, за да бъде свободен!“

Университетски преподаватели, поети, интелектуалци, предприемачи се събраха за Отчетно-изборното събрание на фондацията  в родния дом на поета в Чирпан на 1 юни 2022 г. и дадоха своя вот отново за Тодор Иванов като председател на Международна фондация „Яворов“. Първите му думи след избора бяха, че Яворов трябва да бъде запазен за поколенията. „Едва ли цялостният му образ щеше да е толкова обаятелен, ако той не се беше посветил на борбите за обединението на българските земи. И по-точно – за присъединяването на сиротеещите Македония и Беломорска Тракия към своята майка България. Но най-незаличимата му следа, която пристрастено се пази от поколения българи, безспорно е неговото разтърсващо по художествена сила и новаторски размах слово. Наш дълг е да го запазим и разпространяваме по света“, каза той.

Активен, борбен, харизматичен, Тодор Иванов е едно от лицата в историята на Яворовата фондация.  Той се гордее , че прочутият български лирик и революционер е признат и разпознаваем с произведенията си вече в над 50 държави по света.

Най-скорошната задача на фондацията е била да бъде поставен барелеф на Яворов в италианския град Борго Верчели, с който наскоро родния град на поета Чирпан се побратими. В италианския град улица вече носи негово име.  Фондацията подготвя превода и издаването на нови томове на Яворов в Италия и Португалия. През септември ще се проведе и първият пленер по живопис „Никола Манев“, който ще събере в града на Яворов майстори на четката от нашата страна. Галерията, която дари художника на Чирпан, дели един двор и обща сцена с родната къща на Пейо Крачолов Яворов.

Тодор Иванов даде интервю след преизбирането му за председател на фондацията на името на Яворов.

Каква беше основната цел на учредителите на Фондация „Яворов“ преди 30 години?

На раждането на толкова хубави идеи съм бил. И съм се нагледал как те умират. Не допускайте тази да умре!“, ми каза филмовият критик Тодор Андрейков , преди да хване автобуса от Чирпан за София в студената февруарска утрин на 1992г. Бяхме заедно предната вечер на закриването на филмовата седмица „Новата вълна в българското кино”с проф. Димитър Михайлов-преподавател във ВТУ „Св.св.Кирил и Методий, поета Димитър Данаилов, първи директор на къща – музей „Яворов“, поетесата Виолета Христова, художника Владимир Кондарев, режисьора Красимир Крумов. Тогава Димитър Михайлов предложи да създадем сдружение, което да пази паметта на нашия велик съгражданин. Дадохме си дума, че ще го направим. В края на април събрахме Инициативен комитет и на 31-ви май в къща музей „Пейо К.Яворов” около 40 литератори и предприемачи учредихме Международна фондация „Яворов”. С една основна цел: съхраняване паметта на П.К. Яворов, изучаване и популяризиране на неговото дело и на всичко свързано с уникалното му място в българската и световната литература, история и култура.

Постигнати ли са основните задачи, които сте си поставили?

Тридесет години по-късно мога да кажа удовлетворено – да, основните цели, които си поставихме тогава, в голяма степен са постигнати.

Международна фондация  „Яворов” има многостранна дейност, постави началото на редица инициативи и проекти, които популяризират творчеството на нашия прочут поет, лирик и харамия по цял свят.  Успяхме да издадем седемтомник на Яворов. Заедно с издателство „Захарий Стоянов” това стана реалност. Факт са вече няколко сборника от научните конференции, организирани от фондацията, катедра „Българска литература” на ВТУ ”Св.св.Кирил и Методий”, община Чирпан и къща музей „Пейо К.Яворов”. Днес са в библиотеките на всички български университети.

Представихме пред публиката книгите „Хляб и чаша вино”, ”Моряко,стани!”, ”Лазурни копнения”, посветени на поета и почетен председател на Международна фондация „Яворов” Димитър Данаилов. Издадохме юбилейни вестници „Яворов лист”,”Памет за Атанас Крачолов”,”Памет за Лора”,”Памет за Мина”,”Памет за Димитър Данаилов”.

Продуцент сме на документален филм „ Мина, тя мина” с режисьор Уляна Матева и сценарист Румяна Лечева. За съжаление филмът за Яворов и Лора на същия творчески екип остана недовършен, а те снимаха в Париж, имаха интересни находки.  Филмът „Мина, тя мина“ гостува в БКИ Скопие, Москва, и в много български градове. 

Международна фондация „Яворов“ беше домакин на първата изложба в Чирпан на големия  Никола Манев през октомври 1992г , преминала при голям успех.

Организирахме първия Международен пленер по живопис „Яворов” през септември 1994г. по  повод 80 години от смъртта му.

Учредихме първата Национална награда за поезия „Яворов”.Нейни носители са  Иван Динков,Иван Цанев,Станка Пенчева. Прекрасната пластика е на скулптора Ивайло Савов.

Наше дело е първото издание на Яворов на 13 езика „А можехме,Родино свидна…”,съвместно със Славянска академия и Елка Няголова, което имаше премиера в Синята зала на библиотека „Боголюбов“ в Москва през май 2017г.

Коя от инициативите определяте за сериозен успех на международната сцена ? 

През 2010 г. организирахме първата панихида по повод 100 години от кончината на Мина Тодорова, музата на Яворов, на гроба й в парижкия квартал Булон Бианкур, която отслужи Западноевропейският митрополит Антоний. На нашата покана се отзоваха посланик Марин Райков, Българският културен център, кметът на  Булон Бианкур Пиер Кристоф –Баге , Елена Волева –Равол, меценат, която живее наблизо и близо 50 години се грижи за гроба на Яворовата муза, учители и ученици от българското училище в Париж „Св.св.Кирил и Методий” и десетки емигранти, които бяха научили. Днес панихидите вече са традиция за българите в Париж. Традицията на организатори продължи нашето училище там.

Първото българско участие на Международния франкофонски фестивал в гр.Етел, Бретан на атлантическия бряг през юли 2012 г.  с представянето на филма „Мина, тя,мина” и доклад на проф.Михаил Неделчев за живота и творчеството на Яворов. Филмът беше селектиран в програмата на фестивала. За гости бяха поканени Катя Зографова, тогава директор на Националния литературен музей и сценаристката Румяна Лечева, които се включиха в дискусията заедно с другите гости на фестивала.

Участието ни във фестивала постави началото на нови сериозни контакти с Франция. През ноември 2012 г.  беше организирана Първата Яворова вечер в историческата зала „Монмартър“ в прочутия френски квартал Монмартър, съвместно с асоциация „Ренесанс франсе“ по покана на председателя на френските писатели франкофони проф.Оливие Базан ,който стана почитател на Яворов и наш приятел. И премиера на филма „Мина, тя мина“.

Проф. Базан е в основата и на първото представяне на Пейо К.Яворов в поетичния сборник на писателите франкофони  „Anthologies des authors et poetes contemporaries de la francophone , annees 2000-2010; Lee florilwge des aureus et poet’s de francophone 2013, Floilege, Anthologies Internazionale de la Poesie contemporaine 2013, Florilege 2014, 2015 г., който се разпространява в 40 държави.

В Българския културен център в Париж имаше премиера на  том 1-ви от седемтомника на Яворов.  Книгата представи проф.Михаил Неделчев. В залата присъстваха и преподаватели от Сорбоната, авторитетни имена, благодарение на поканата на проф. Оливие Базан. Някои от тях за първи път прекрачваха прага на БКИ във френската столица.

Разкажете и за Вашите патриотични инициативи.

Успяхме да открием лобното място на воеводата Костадин Крачолов, загинал в Македония  до с.Вълкодери,Ресенско, посочено ни от големия българин в Македония Панде Евтимов през 2014г.

Инициирането на поставяне на барелеф на  Яворов, дело на Иван Блажев, на улица „П.К.Яворов” ,на воеводата Костадин Нунков и паметник на поета Димитър Данаилов /скулптор Владимир Кондарев/. Организирахме премиери на книгата „Яворов и Македония“ на доц. Милкана Бошнакова в Македония.  

Инициирахме провеждането на „Яворови дни“ през октомври в с. Скобелево, съвместно с Народно читалище ”Искрица” и председателя му  Янка Христозова ,които днес вече са традиция.

Организирахме първия фестивал на Арменската общност в България през 2015 г. в къща музей „Пейо К.Яворов”в Чирпан ,съвместно с Координационния център на арменците в България.

По покана на Карен Алексанян имах честта да открия първия бюст-паметник на Яворов в Двора на кирилицата в Плиска на 1-ви ноември 2017г на скулптора Аршак Джикян.

Безкомпромисната борба с местната власт в Чирпан за възстановяване самостоятелния статут на къща музей „Пейо К.Яворов в Чирпан, принизен от тогавашното кметско ръководство до музейна експозиция в рамката на Историческия музей/2012-2018г/, е наша победа. Днес това е самостоятелен музей с директор.

Кои бяха основните Ви партньори през изминалите години?

Поети, писатели, учители, почитатели на Яворов, които в различни моменти бяха до нас и с нас.

По предложение на Международна фондация „Яворов” Общинският съвет на Чирпан удостои със званието Почетен гражданин на Чирпан Ганка Найденова –Стоилова, Никола Манев, Иван Блажев, Димитър Данаилов (посмъртно), Веселин Джанкардашлийски, проф.Златина Делирадева, проф.Емил Камиларов, Христо Тилев.

Международна фондация „Яворов” предложи и ОбС –Стара Загора именува улица на името на Ташко Горов-четник в Македония, личен телохранител на воеводата Пейо К.Яворов. Неговият внук Филип Горов е сред учредителите на фондацията.

Това, което фондация „Яворов” реализира, би било невъзможно без участието и приноса на проф .Димитър Михайлов, вече отишлия си от този свят художник Никола Манев, зам.председателя на фондацията Георги Зъбчев, първия председател на фондация „Яворов” Стоил Сотиров, първия Почетен председател на фондацията Димитър Данаилов, поета и издателя Трифон Митев, проф.Димитрина Нанева, проф.Михаил Неделчев, Явора Стоилова, Румяна Шибилева-Ронжие, поетесата Елка Няголова, почетния консул на Армения в България Ехиязар Узунян и Ахавни Кеворкян, Мери Нурикян, Енчо Косев, Филип Горов, Виктор Боев, Иван Станчев, Румяна Лечева, художника Владимир Кондарев, литературния изследовател Катя Зографова, проф.Алберт Бенбасат, поетесите Виолета Христова и Грета Дженева, издателя Ангел Колев, бизнесмените Владимир Рогошев , Ростислав Димитров, Ангел Колев , които ни подкрепят и работят всеотдайно за каузата „Яворов”.

Не мога да не отбележа къща музей „Пейо К.Яворов” с директори Мария Илиева и Златина Колева,община Чирпан с кметове Петьо Стойчев,Стоил Стоилов,Васил Донев и Ивайло Крачолов, СУ „П.К.Яворов”-Чирпан и Пловдив, Националния литературен музей с директори  Катя Зографова и Атанас Капралов,катедра „Българска литература”при ВТУ „Св.св.Кирил и Методий”,БТА,БНР, Радио Стара Загора, БНТ, община Поморие, община Елена, Славянска академия,читалищата в Чирпан и Поморие, Нов Български университет…

Да последваш Яворов, една толкова значима фигура в нашата история и литература, е изключително задължаващо. На какво ни учи той днес ? 

Да последваш Яворов в дейността си е изключително задължаващо. Не можем да си позволяваме празнодумие и суета. Той ни учи на смелост, на дързост, а с лириката си – на безкрайна искреност, изпълнен с нежност и топлина. За него свободата беше мисия. За него свободата беше преди всичко свобода на човешкия дух. Яворов е роден в първия януарски ден през 1878 г., когато руските войски влизат в града. Много символика има в това съвпадение. С творчеството си той ни учи и до днес, че човек се ражда, за да бъде свободен.   

Кой е основният приоритет на фондацията?

Младите хора трябва да познават Яворов, защото той е ярък образ и от българската история, и от българската литература. Част от нашата дейност е насочена към учениците и студентите. Всяка година организираме литературни и рецитаторски конкурси, конкурси за рисунка, пленери по живопис, издаваме творби на млади автори и други дейности. Не мога да не отбележа и първия Национален конкурс в памет на праплеменицата на Яворов Василия Стоилова, дъщеря на Явора Стоилова на тема „Недорисуван свят”, съвместно с община Чирпан и къща музей „Пейо К.Яворов”.

На какво възпитавате младите?

Опитваме се по интересен и модерен начин да ги запознаем с живота и творчеството на българския световен поет Пейо К.Яворов. Учим ги на родолюбие и търсене на красивото в живота. Нека Ви посоча няколко примера . Студенти,участвали в научните конференции, днес са талантливи млади научни работници в нашите университети: проф. Антония Гайдарджиева, д-р Александър Христов, които днес се нареждат сред известните явороведи.

Фактът, че ученици, печелили призови места в националните конкурси, организирани с участието на фондацията, днес са в Настоятелството на фондация „Яворов”:Сони Бохосян, Даяна Коджаманова, Мария Драголова, Аделина Делчева. А Десита Петкова и Михаела Начева работят като екскурзоводи в къща – музей „Пейо К.Яворов”- Чирпан.

Има ли Международна фондация „Яворов” принос в българската наука?

Категорично-да. Сборниците с доклади от научните конференции доказват това. Авторите са авторитетни учени и университетски преподаватели. Всеки доклад има научен принос, защото се оценява от жури, преди да бъде класиран за участие в наш форум.

Д-р Румяна Лечева/БТА