Георги Мамалев засади своята липа и откри звездата си на славата

На 29 май 2022 г. необичайно започна пресконференцията, посветена на носителя на специалната награда за цялостно творчество на кинофестивала „Златната липа“ – любимият актьор Георги Мамалев. Студентски вокален състав „Лингвакорд“ с ръководител Вълчан Вълчанов, от Софийски университет, специално за случая изпълни три акапелни песни – поздрав към г-н Мамалев. Този музикален комплимент създаде ведро настроение у присъстващите, което продължи и надгради (почти като монолог) забележителният комик.

Аз наистина съм човек с късмет, каза Мамалев.- Имах много попадения в живота, които някак си съдбата ги беше наредила, независимо че никога не съм си правил планове да изиграя това или онова. Ролите си идваха една след друга и аз имах само една задача – да ги изиграя колкото може по-добре. Дай Боже да съм се справил с това.

Късметът ме споходи още в самото начало на студентството ми във ВИТИЗ, когато при нас дойде големият Иван Кондов, който ни преподаваше актьорско майсторство. Той беше на нивото на големите актьори от Народния театър „Иван Вазов“ . Другият ми голям шанс е, че заедно с още петима веднага след завършване на ВИТИЗ влязохме да играем в Народния театър, където съм вече 45 години. Там животът ми минава много добре. Срещнах много големи режисьори и изключителни актьори. Там бяхме заедно младите Велко Кънев, Юри Ангелов, Антон Радичев, Михаил Петров, Емил Джамджиев…Заформи се много силна група от млади актьори… Когато тогава направихме „Хъщове“ – най-младите хъшове бяха по на 45 години. Явно бяха забравили, че ще освобождават България. Тогава се наложи да влезем ние младите актьори да играем …

Много е важно да имаш очи и уши и да се учиш от по-опитните – Стефан Гецов, Георги Георгиев -Гец, Любомир Кабапчиев …Същевременно имах щастието да снимам . Двама души изиграха изключително важна роля в моя живот. Това са Христо Христов и Ирина Арташева. Те са откриватели на таланта на Пепа Николова и на Стефан Данаилов. Те ме срещнаха на стълбите на ВИТИЗ след един изпит и ме поканиха да се снимам във филм. Снимах се във два филма по време на казармата, грижиха се за мене до влизането ми във ВИТИЗ, все едно че бях тяхно дете.

Когато снимах първия си филм бях на 19 години. На 2 февруари 2022 г. се навършиха 50 години от първия ми снимачен ден във филма „Като песен“.

Снимките започнаха трудно, защото бях арестуван от един мичман и двама моряци на гарата във Варна. Комендантът на Варна нареди да се острижа. Обясних му, че на следващия ден започвам снимки за филм. Обясних, че имам разрешение от ген. полковник началник на щаба на България, да бъда с коса, докато снимам филм. „Генерал полковник Семерджиев командва в София. Във Варна аз нареждам..! Моите хора дойдоха в комендантството и ме освободиха и започнахме снимките“.

Сладкодумният разказвач припомни, че филмът „Като песен“ описва първите дни след 9 септември 1944 г. Участва съзвездие от артисти – Николай Бинев, Домна Ганева, Васил Михайлов, Тодор Колев играе Генерала , Филип Трифонов играе главната роля, а Мамалев – поддържащата.

Вторият филм „Пазачи на крепостта“ го запознава със Станислав Стратиев. Снимките се правят в едно лозе, където пристига един много висок и много слаб човек с много красива жена. Запознахме се с автора без да подозирам, че след години ще играя в негови пиеси и във филма му „Оркестър без име“ който продължава толкова над 40 години да поддържа огромен зрителски интерес.

Затова казвам, че съм имал късмет, сподели Мамалев. – Както казваше голямата актриса Славка Славова „Талантът е като свещ“. Зависи как се грижиш за него. Ако пазиш свещта, тя ще гори дълго… Ако си представим колко милиарди хора нямат талант, тези които са надарени свише, трябва да бъдат много внимателни, да го пазят и развиват. Отговорността на талантливите хора е много голяма , защото имат дарба, дадена им от Господ за да даряват с изкуството си всички останали.“

Според Мамалев лесно се работи, когато имаш добър режисьор и добър материал. В основата на киното и на театъра е драматургията. Другото много важно нещо е да играеш с добри артисти. Той сподели, че е имал късмета да играе на една сцена или във филм с Андрей Чапразов, Стефан Гецов, Кирил Кавазаков, Георги Черкелов, Стефан Данаилов, Тодор Колев, Константин Коцев, Георги Калоянчев, Георги Парцалев…

В актьорската професия е много важно да се учиш от тези, които са натрупали опит, да се вслушваш в съветите им.

Мамалев е убеден, че голямата си известност дължи на Тодор Колев. Той разказа с вълнение и как му се обадил Адама (Тодор Колев), за да го покани в култовото си шоу „Как ще ги стигнем“ като музикант от страховитата банда „Иръпшъните“ – роля, която го направила разпознаваем в цяла България.

„Аз също имам своите актьорски открития и едно от тях е Димитър Рачков“, похвали се Георги Мамалев. Случило се, когато с Велко Кънев и Павел Поппандов снимали епизод от култовото предаване НЛО. Рачков бил още студент, но Мамалев го намерил в академията и му казал, че го чака на следващия ден в офиса на предаването, за да говорят за снимки.

Мамалев разказва за трите си моноспектакли, за книгата си „Усмихни се, човече“ , за голямото изживяване НЛО, сподели тайни от „зад кулисите“ или след представления с колеги. Като ученик е мечтаел да стане лекар, но в читалището започнали да правят пиеси и на него му харесало да се преправя на този или друг. Така медицината е загубила един специалист, но изкуството е спечелило забележителна личност.

Мамалев сподели, че мечтана роля му е била Големанов. Гледал я е над 20 пъти, изиграна от Георги Калоянчев, играл я е още като ученик и в момента я играе на сцената на Народния театър „Иван Вазов“. Той така се възпламени, че изпълни няколко монолога на любимия си герой. Другите любими герои са Чиновникът от „Сако от велур“, Ричард ІІІ, Стефан Стамболов от „Записки по българските въстания“. Снимките за лентата са правени в Стара Загора, тъй като Стамболов е ръководил Старозагорското въстание през 1875 г.

На пресконференцията присъстваха и негови селски от ямболското село Мамарчево. Те му казаха, че в тази юбилейна за него година, трябва да намери време поне за по една ракийка там, където са корените му.

Много почитатели на изкуството на Георги Мамалев се събраха на алеята със „звездите“ и липите, засадени от неговите предшественици, носители на специалната награда за цялостно творчество „Златна липа“ : Мария Статулова (2013), Джанкарло Джанини (2014), Васил Махайлов (2015), Татяна Лолова (2016), Гинка Станчева (2017), Васил Банов (2018), Ян Енглерт (2019), Владимир Пенев (2020).

На фона на изпълнение на „Лингвакорд“ той откри своята звезда, благодари на организаторите за оказаната му висока чест и пожела „Златната липа“ да я има още 99 години!

Росица Ранчева