Празничен брой на в.“Искрици“, издание на талантливите славейковци

Празничен брой 22 на в.“Искрици“, издание на ученици и учители на Второ основно училище „Петко Рачев Славейков“ излезе в навечерието на най-красивия български празник 24 май. Сред литературните произведения ярко се откроява есето на седмокласничката Дея Стоева и прекрасното стихотворение на Йордан Пеев, учител по история и български език в школото, известен поет, носител на Наградата „Стара Загора“ 2022 г.

Ето и вълнуващото есе на Дея:

Нестинари на словото
Делото на светите братя Кирил и Методий оприличавам на ходене по жарава, по нагорещените въглени на творчеството,
създаването, борбата за утвърждаване на нова азбука във време на строги постулати и триезичие. Да вникнеш в душата на един
народ и да създадеш букви, които чертаят история-аз, буки, веди, глаголи-това е истинско, всеотдайно нестинарство, изгаряне
докрай върху жаравата на святото дело.
За солунските първоучители са написани стотици страници, които представят двама високо ерудирани мъже, получили образование в най-реномираните за своето време учебни заведения и доказали таланта си в многобройните полемики с изтъкнати и прочути опоненти. С любов и внимание Кирил и Методий проучват и опознават из основи славянското слово, традициите и живота на славяните. Създават славянската писменост за много кратко време, като получават вдъхновение от самия бог. За сравнение гръцкият език, който тогава е смятан за свещен, е създаден в течение на много години и от много хора.
Хронологията на трите мисии на светите братя, за да утвърдят новата азбука, обхваща 16 г.-от
851 до 867 г. Това са Сарацинската, Хазарската и Моравската мисии. Години, които показват, че
Кирил и Методий превръщат в смисъл на своя живот да променят духовната карта на Европа велико, епохално дело. Латинското духовенство в онези векове е изтъквало, че Бог може да се слави само на 3 „свещени“ езика-гръцки, латински и еврейски. Само на тях можело да се пишат книги и да се извършват църковни богослужения. Появата на славянската писменост точно в религиозния център на Европа е равносилно на революция. Кулминация на дейността на братята Кирил и Методий е съборът във Венеция, на който ораторското майсторство на Кирил смайва опонентите му и ги оставя без аргументи: „ Бог не изпраща ли дъжд еднакво за всички? Също тъй слънцето не свети ли на всички? И не дишаме ли еднакво всички въздух? И как вие не се срамувате, като признавате само три езика и като повелявате, щото всички други народи и племена – да бъдат слепи и глухи? Пояснете ми, Бога за безсилен ли смятате, та Той не може да даде (всичко това), или за завистлив, та не желае?”. В онези времена кой би се осмелил да каже, че Бог е безсилен и завистлив?
В българското училище се полагат много усилия още от 1.клас всяко „азбукарче“ да опознае отлично делото на светите братя, да осъзнае всичкия труд за налагане на славянската писменост

В същото време не може да не си зададем тревожен въпрос от нашето съвремие-нахлуването безогледно на чуждици, пренебрежителното отношение към родния език, небрежното изписване на буквите. Кой с лека ръка захвърли родния ни език, за да се впише в новото „амплоа“? Кой окичи витрините ни с надписи, които нищо не говорят?
В навечерието на 24 май нека да се опитаме да изровим живи въглени от пепелта на нашата
идентичност и да не забравяме колко топла и сладка е българската реч. Нека изтрием от витрините
си думата „бутик“, нека си признаем, че не сме нито „хай“, нито „лайф“, а горди следовници на
славянските първоучители!
Дея Стоева, 7в клас, 2022 г.