Над 1900 са участниците в Клуба на завършилите и приятелите на МГ“Гео Милев“

23.05.2022 Долап.бг

През 2022 г. Профилираната природоматематическа гимназия „Гео Милев“ в Стара Загора чества своя 50-годишен юбилей. От началото на учебната година до сега се организират десетки прелюбопитни прояви, посветени на празника. Сред тях е създаване на Клуб на завършилите и приятелите на Математическа гимназия (МГ) “Гео Милев“.

„Целта да се създаде такъв клуб беше да се събере архивен снимков материал, с който на 2 юни т.г. от 13:00 ч. на алея „Стара Загора“ в парк „5 октомври“ ще бъде открита ретроспективна фотоизложба, -обясни педагогическият съветник Дима Петкова. – Създадохме група във Фейсбук и за наша радост се отзоваха над 1900 наши възпитаници от всички випуски, включително и от първия. Получихме стотици снимки, спомени, „бисери“, разказани истории за екскурзии, бригади, състезания, военно,

художествена самодейност и пр.

Ученическият съвет селектира най-любопитното и подготви юбилейния вестник „ПМГ-прес“ с много интервюта, спомени за учители и от учители, интервюта и т.н. Някои от материалите ще бъдат излъчени на видеостената по време на тържествения концерт в операта, който ще се състои на 6 юни 2022 г. Други ще влязат в скечовете на водещия на партито Иван -Устата – възпитаник на МГ. Събитието е в двора на гимназията на 11 юни и е с отворени врати за всички, които носят в сърцето си Математическата“.

Дима Петкова изреди имената на няколко стотици възпитаници на гимназията, които са чест и гордост не само за училището и за Стара Загора но и за България. Сред тях са артистите Койна Русева, Ивелин Керанов, Иван Динев- Устата, Таня Калчева – зам.директор на Кукления театър, проф. Евгения Христакиева, проф. Стефка Фиданова, д-р Иван Добринов, инж. Младен Стоянов, Атанас Михнев, програмистите Емил Ибришимов, Боян Киров, Борислав Дойчев, Любомир Костов, Любомир Желев -зам.областен управител, арх. Мартин Паскалев, световният шампион Николай Белухов и пр. и пр. – лекари, инженери, икономисти, учители, научни работници, артисти, шефове на фирми, на държавни и частни структури, които завинаги носят в сърцето си своето училище.

Ръководството на гимназията кани на 24 май 2022 г. учениците от всички випуски за участие в общоградското празнично шествие. Сборният пункт е на ул. „Х.Д.Асенов“ с пресечката с ул. „Генерал Гурко“ и бул. „Цар Симеон Велики“ в 9.45 ч. Униформите не са задължителни.

Младите журналисти проведоха десетки блиц-анкети с възпитаници на МГ, като им задават три еднакви въпроси: Какво е за Вас Математическата гимназия? Разкажете ни случка от Вашето ученическо време, която никога няма да забравите. Кое е най-важното, което бихте споделили като опит към днешните и бъдещите възпитаници на гимназията?

Предлагаме Ви три отговора:

Визитка:

Казвам се Младен Стоянов, а за съучениците ми от времето, когато учех в гимназията, съм известен с прякора Алдо Моро.

Завърших гимназията през 1979 година с профил „Изчислителна математика и програмиране“. Класен ръководител – г-жа Попова – учител по биология. Висше образование – инженер със специалност „Микроелектроника“. Днес съм управител на Бултех 2000 ООД , фирма за производство на високотехнологична електронна техника, създадена по моя инициатива през 1996 година с основно производство – ултразвукови и инфрачервени анализатори на мляко. По американски одитен доклад е втора в света в този бранш. Автор съм на 4 книги. Продуцент съм и на два филма.

1. Какво е за Вас Математическата гимназия?

Всичко. Целият ми живот. Без нея нямаше да съм това, което съм.

2. Разкажете ни случката от Вашето ученическо време, която никога няма да забравите.

По мое време всеки випуск минаваше курс на военно обучение, което се провеждаше като лагер. Не зная какви военни умения сме придобили, но беше много весело и забавно. На този лагер на мен ми лепнаха прякора Алдо Моро. Точно тогава бяха отвлекли този италиански министър-председател, който впоследствие убиха. Аз носех мустак, а моите съученици от скука решиха, че ще вземат да ми го обръснат насила, за забавление. Аз обаче избягах и цял ден успях да се крия къде ли не от тях. Вечерта обаче ме спипаха и … отвлякоха ( по техен израз като Алдо Моро) . Обръснаха ми половината мустак и скриха всички самобръсначки, за да не мога да обръсна другата половина. Всичко беше на база на приятелска шега и самият аз също много се забавлявах и никак не съм им се сърдил. Та походих май още един ден с половин мустак, докато намеря самобръсначка , но и до ден днешен много хора от гимназията не знаят истинското ми име, а ме наричат Алдич.

3. Кое е най-важното, което бихте искали да споделите като опит и съвет към днешните и бъдещите възпитаници на гимназията?

Следвайте мечтите си, защото и най-невероятните често се сбъдват, моят живот е пример за това.

Визитка: Казвам се Боян Кирилов Киров. Завърших ПМГ „Гео Милев“ през 2006 година –профил: информатика с английски и немски език, с класен ръководител – Радка Йовчева.
По-късно се дипломирах във ФМИ на СУ – специалност Информационни системи. Живея и работя в София – през последните 12 години като хоноруван асистент във ФМИ. Към момента съм акционер и част от ръководния екип на Astea Solutions, компания за разработка на софтуер.
Едно от любимите ми хобита е ветроходството.

Какво е за Вас Математическата Гимназия?

Това е мястото, което ме направи човек. В буквален и в преносен смисъл.

Разкажете ни случка от Вашето ученическо време, която никога няма да забравите.

Невъзможно е да забравя първата си олимпиада по Информатика извън Стара Загора – в град Шумен. Ние – „групата на по-малките“ – бяхме разпределени в следобедната смяна, а “батковците“ – в сутрешната . На другия ден – още в ранни зори – господин Павлин Пеев тръгна с тях, а ние останахме да си доспим. Когато станахме, започнахме да се въртим из общежитието, в което бяхме настанени и… тогава осъзнахме, че сме заключени вътре. – Състезанието щеше да започне всеки момент! Охраната я няма… Ние нямаме телефони (говорим за 2002 все пак!) След кратка паника започнахме да търсим изход от ситуацията. Обикаляхме, обикаляхме и единственото, което намерихме, беше наполовина срязано стъкло на прозорец в тоалетната. Измислихме някакво приспособление, с което „безопасно“ да повдигнем стъклото нагоре и започнахме един по един да се изнизваме, излизайки на тесен парапет на 5-6 метра над земята. В този момент виждаме в двора г-н Пеев. А той – с ръце на главата – вика нещо от сорта:“какво правите там, бе…“ След като успешно се приземихме до него, му обяснихме каква е ситуацията. – Той клати ядосано глава и накрая казва: „Е, хубаво, ама аз трябва да взема едни документи от стаята…“ Убедихме го, че няма как той да мине през „онова място“ и нашата бойна група се върна да довърши мисията. Накрая благополучно пристигнахме навреме за състезанието, а аз спечелих първите си 97 точки с почти решена цяла задача. И, представете си – по някаква съвсем нелепа случайност през цялото време съм бил с тениска, на която пишеше „Hero for one day“.

Кое е най-важното, което бихте искали да споделите като опит и съвет към днешните и бъдещите възпитаници на гимназията?

Използвайте добре времето си, не го пилейте. Запознайте се с нови хора, използвайте всяка възможност да опознаете повече България, Европа и света. Учете здраво, но си оставете време и за забавления.

Визитка:

Казвам се д-р Иван Добринов. Завършил съм МГ“Гео Милев“ през 1988 г. Учих в първата биологична паралелка с класен ръководител г-жа Ирина Стрезова. След това завърших медицина, имам специалност „Психиатрия“ и в момента работя като лекар-психиатър, началник на Шесто мъжко отделение в Държавна психиатрична болница „Д-р Г.Кисьов“– гр.Раднево.

1. Какво е за Вас Математическата гимназия?

Годините, в които учех в МГ “Гео Милев“, са едни от най-хубавите в живота ми. Свързани са с много весели спомени. Понеже бяхме първата биологична паралелка в гимназията, на нас се гледаше с особено внимание, а и в класа ни имаше много колоритни хора. Все още поддържам добри отношения с много от съучениците си. Спомням си изключителните преподаватели, ярки личности, оказали силно влияние върху нас. На първо място – учителката ни по биология г-жа Ирина Стрезова, която ни беше и класен ръководител. Тя ни осигуряваше извън стандартната програма доста интересни преживявания в допълнителните часове по биология: посетихме лекция по генетика във ветеринарния факултет, заведе ни в моргата да видим консервация на трупове, в някакво животновъдно стопанство и на още много невероятни места. Учителката ни по литература и български език г-жа Юлия Недкова успяваше да ни предизвика да четем сериозно. Обичаше да дава нестандартни теми, ходехме й на гости, обсъждахме интересни книги, слушахме музика. Изчетох доста класическа литература благодарение на нея. Няма да забравя и преподавателката по руски език г-жа Людмила Данаилова, сестра на известния поет Димитър Данаилов. Понеже бяхме само седем момчета в класа, обожаваше редовно да ни изпитва, особено за любовна лирика. Имахме весели преживявания по екскурзии, хижи, бригади, военното обучение. Понякога в междучасията съученикът ни Димитър свиреше на пиано. Няколко от момичетата пееха страхотно.

2. Разкажете ни случката от Вашето ученическо време, която никога няма да забравите.

Случките са много, не всички са за разказване тук… Бяхме сплотен клас, често се забавлявахме, понякога вършехме щуротии. Два пъти сменяхме сградата на училището. Спомням си една комична случка: пренасянето на кабинета по биология от старата сграда на Икономическия техникум в друга, в кв. Самара. На мен и приятелите ми Теодор и Светослав се падна удоволствието да пренесем скелета Пешо. Пешо ни беше любимец – изкуствен човешки скелет в естествен размер, който се сглобяваше на една стойка. При режима на тока в старата сграда обичахме да откачаме черепа, да го осветяваме до прозорците с една запалка и да плашим хората на автобусната спирка долу. Та преди пренасянето разглобихме Пешо, Теодор натовари повечето кокали в един прозрачен найлонов чувал и го метна на рамо, Светослав си закопча якето над главата и държеше черепа отгоре, а аз си бях скрил ръката и в ръкава сложих тази, на Пешо. Така се придвижихме тържествено пеша по улиците до новото училище и се смяхме доста на минувачите…

Не обичам да давам съвети, сега децата имат други приоритети и ценности. Някои приятелства от ученическите години останаха за цял живот… Сега си давам сметка и какво силно влияние върху светогледа ни са оказали добрите преподаватели. Имахме късмет с тях, за което съм изключително благодарен!

Подготви Росица Ранчева