Мия Иванова спечели първо място на Национален конкурс за авторска детска приказка

Първа награда – Мия Янчева Иванова, чаровната дъщеря на актьорите от Кукления театър Златина Караенева и Янчо Иванов спечели първа награда от авторитетния Национален конкурс за детска авторска приказка “Ще ти разкажа приказка”. В своята възрастова група 9-12 години Мия е отличена за приказката си „Кой и Как”. Малката владетелка на словото е едва във втори клас, ученичка в  9. ОУ „Веселин Ханчев“. Наградата и от конкурса също е престижна – лаптоп!  Приказката ѝ „Кой и Как“ ще бъде издадена в илюстрован сборник с отличените творби. „Прекрасно е да спечелиш лаптоп, дете, ала най-прекрасното е с приказките си да печелиш сърце след сърце след сърце…❤Обичаме те! (мама и тати)” – написа Златина Караенева във ФБ след обявяването на наградите. Мия има таланта и на мама, която пише стихове и есета и на тати, който сам съчинява пиесите за деца, които поставя в Кукления театър.

С разрешението на родителите, публикуваме наградената приказка на Мия. Но преди това малко думи за конкурса: В надпреварата  са се включили 287 участници от цялата страна в двете възрастови групи: 9-12 години и 13-15 години. Конкурсът е част от Календара на културните събития на Столична община и се организира от дирекция „Култура“. В журито влизат известни български творци:  Председател: Георги Константинов – поет, писател, гл. редактор на сп. „Пламък“, автор на произведения за деца, член на Съюза на българските писатели. Членове: Станислав Георгиев – старши експерт по литература в Регионално управление на образованието – София-град, Петя Йотова – поетеса, член на Съюза на българските писатели, Биляна Балева – юрисконсулт на дирекция „Култура“, Нели Горанова – главен експерт в Дирекция „Култура“.

Честито от екипа на Долап.бг, скъпа Мия! Продължавай да пишеш и нека вдъхновението бъде с теб!

КОЙ И КАК

Живеел един човек на име… Няма да повярвате, но истинското му име било Кой. Не знам защо родителите му са го кръстили така, но бедният човечец много страдал заради името си. Когато някой го попитал как се казва, той отвръщал:

– Кой.

Пак го питали:

– Ти как се казваш?

– Кой. – отвръщал дружелюбно той.

– Не, ти как се казваш?

– Кой.

Хората започвали да се изнервят и го отминавали. Нещо повече – случвало се дори да отнесе бой от по-раздразнителните.

Така си живеел Кой тъжен и без приятели. Един ден просто решил да се махне от тези хора, които не го разбирали. Мушнал в джоба едно парче хляб и тръгнал без да знае точно накъде.

В същото време от другата страна на света тръгнал още един човек. Той пък се казвал Как. Как също си патил от името. Никой не искал приятел с име Как.

Без да знаят Кой и Как вървели един към друг, докато един ден се срещнали. Бил един много горещ летен ден. От дългия път Кой много ожаднял, а нямал вода.  Как имал вода, но бил много гладен.

  • Добър ден! – поздравил Кой – Да Ви се намира малко вода?
  • Добър ден! – отвърнал Как – С удоволствие ще Ви дам, но имате ли поне малко трохички, че умирам от глад?

Кой извадил парчето хляб и го подал на Как. После отпил от неговата вода. Двамата седнали под едно дърво на сянка и се заговорили:

  • Накъде си тръгнал? – попитал Кой.
  • Обикалям по света и си търся приятел. – отговорил тъжно Как.
  • Странно! Аз също обикалям да открия приятел.
  • Така ли?! А искаш ли да станем приятели? – усмихнал се Как.
  • Даже много искам, но се страхувам, че ако научиш името ми, ще се откажеш.
  • Ха! Аз също се страхувам да си кажа името.

Двамата се умислили. Изведнъж от гнездото на дървото, точно до тях, паднало едно малко пиленце. То писукало уплашено, гладно и жадно. Кой и Как се навели към него:

  • Кой да помогне на горкото пиленце? – попитал Как.
  • Кой друг, ако не аз! – отвърнал Кой –Но как да му помогна?
  • Как ли! – сетил се Как – Като го нахраним, напоим и после го върнем в гнездото.

Двамата спасили птичето. То им благодарило от гнездото с най-хубавата песен.

  • Ех! – въздъхнал щастлив Кой – Мисля, че двамата с теб свършихме една добра работа и можем наистина да станем приятели. Страх не страх, ама ще разкрия името си. Казвам се Кой.

Очите на Как светнали в широка усмивка:

  • Че много си е хубаво името ти! Аз пък се казвам Как.

Оттогава Кой и Как станали неразделни приятели. Вършели още много добрини. А същите онези хора, които преди ги обиждали, започнали да се срамуват от себе си. Накрая всички ги заобичали. Знаели, че ако някой има нужда от помощ – двамата приятели Кой и Как винаги ще са насреща.