Две влюбени в Стара Загора изследователки, попълниха историята й с нови златни и бисерни тесери*

На 5 май 2022 г. беше завършена и разпратена на приятели електронната книга „Мозайка за историята на Стара Загора. Автори са проф. д-р Светла Димитрова и Снежана Маринова. Научен редактор е проф. д-р София Василева. Автор на въведението е доц. д-р Георги Вълчев. Художник на корицата е Мирослав Живков. Странирането е направено от Илко Груев.

Както вече Dolap.bg писа , книгата е предназначена за всички, които не познават достатъчно Стара Загора и ще останат изненадани, от това което ще научат; за старозагорци, които са любознателни, обичат своя град и се гордеят с него; за специалисти, които работят по описаните теми и вероятно ще намерят важни и полезни детайли; и за симпатични скептици, които казват „какво му е толкова интересното на миналото време, сега сме по-развити и по-модерни“.

Мозайката“ е своеобразно допълнение и разширение на друго съвместно издание на авторките , отпечатано през 2009 г. със заглавие „На този ден… 130 години от
живота на Стара Загора“.

Уважаеми дами, какъв е поводът да създадете и качите във Фейсбук новата си книга „Мозайка от миналото на Стара Загора“?

Маринова: Поводът е още от древността. И до фараона и до царя е имало един човек, който записва какво се случва. Но важното е било той да запише не само това, което те са му казвали, но и това, което неговите очи виждат и ушите му -чуват.

Със Светла Димитрова влязохме в ролята и на хроникьори, макар не сме присъствали лично на част от описаните събития. Но в същото време имаме невероятната възможност да сме разработили у себе си умението да намираме информация за такива важни събития, да я анализираме и така да я групираме, та да можем най-интересно да я представим на читателите.

Конкретният повод е, че доста се забави написването на новата история на Стара Загора. Искахме по някакъв начин да разкажем на старозагорци епизоди от историята на града. Затова сложихме за заглавие „Мозайка от историята на Стара Загора“. От една страна, защото поместваме отделни „парчета“, но от друга – по-голямата част от читателите ще си спомнят, че Стара Загора е известна с уникалните си мозайки и има съществен принос както в археологията, така и в историята.

Голяма част от текстовете бяха готови преди година-две, но заради пандемията и ние се забавихме. Някои от текстовете сме публикували в различни издания. Разбира се в книгата те за обогатени, защото през годините е излязла нова информация, което е ценно. Изпреварващо ще кажа, че целта ни е не да бъдем всеобхватни, а да събудим интерес. И живот и здраве, след нас, ако има други, които искат да работят по тези теми, да ги доразвият и обогатят.

Проф. Димитрова, как селектирахте темите и статиите в „Мозайка“?

Стара Загора е много труден град за изследване. Причина за това са многократните опожарявания на града, при което е изгубена голяма част от документалното наследство. Много повече усилия костват на всеки изследовател да реконструира миналото. По различни поводи и Снежана и аз сме попадали на нови интересни факти и ако те не станат достояние на повече хора, остават забравени, попадат във водовъртеж, от който може никой да не се сети да ги извади на показ. Всъщност за мене това беше една от основните причини : да разкажем по достъпен начин това, до което сме достигнали.

За себе си в тази книга бих откроила две направления: Какво е имало под сградите, които в днешния град са негова емблема – например Мъжката гимназия, Девическата гимназия, Пощата, Халите…Същото е и с експонатите за които разказвам. Тук не става дума за тяхната историческа значимост или какво отношение имат към развитието на епохата, в която са били създадени. Разказвам как са попаднали в Музея. Тези разкази за мене разкриват една друга, невидима история на Стара Загора, която не само е много интересна, но не е толкова клиширана. Ние сме свикнали да говорим за някакви исторически събития или известни личности по определени схеми. Всъщност, когато работих върху моите текстове, същото констатирам и при Снежана, ние ги представяме в друга светлина – и сградите, и експонатите, и улиците …По-очовечени…Мисля че те така стават по-разбираеми и съответно по-високо ценени от хората. От друга страна те могат да ги запомнят по-лесно и по-добре.

В историческо отношение Стара Загора е много интересен град и колкото повече задържим вниманието на читателите върху нейното минало, толкова те ще изпитват повече желание да разказват за родния си град с гордост и самочувствие.

За мене беше дълъг процес на работа върху тази книга. По текстовете работя повече от 10-15 години. Сега имам възможност да ги събера ведно и заедно със Снежана да ги издадем.

Според нас интересни са и рубриките ни. Това, че книгата е електронна, означава че ще стигне до много хора. Имаме амбиция да направим и нейно печатно издание – книжно тяло с богати на илюстрации. Дай Боже да получим разрешение за ползването им. Защото, когато разказвам за някаква сграда и за етапите в нейното историческо развитие, хубаво е да се показват някакви артефакти за онова време. Защото не всеки има възможност да открие тези изображения по достъпен начин. Това е особено важно за културните ценности, които трябва да бъдат добре илюстрирани със снимки. Имам снимките. Очаквам да ми дадат разрешение, че мога да ги ползвам.

Това издание не е комерсиално. То има за цел да образова, а не да печелим от него.

Проф. Димитрова, кои са откритията Ви при публикуваните материали?

За мене много интересна беше историята на Девическата гимназия (днешната сграда на ІІ ОУ П.Р.Славейков б.м.), на културните пластове, които се намират под нея. Някои са сега открити, други са описани от Константин Иречек, но някак си остават забравени. В двора на гимназията има тракийска гробница, която е открита, но не е проучена. Открит е римски период, византийски период, турски период. Т.е. имаме един културен пласт, който се е развивал в продължение на столетия. Резултатите от сегашните проучвания в западния двор, където ще бъде физкултурният салон на училището, са много по-различни от това, на което строителите попадат по време на градежа на основите на сградата.

Всички емблематични старозагорска сгради, които са запазени и до днес, имат много интересна предистория. Те не са изградени на случайно място и винаги има нещо, което е връзката им с миналото.

Моят колега Петър Коев, когото наследих в отдел „Нова и най-нова история“ в Старозагорския исторически музей, обичаше да прави тази връзка и да ми разказва къде какво е имало в града. С него бяхме направили карта, която трябва да е в музея. Онова, което той ми е разказвал, нанасях на тази карта: Къде е била болницата на някой известен лекар или аптеката на някои известен аптекар, къде се е намирала някоя важна обществена сграда, която след това е изчезнала…Мисля, че новата и най-новата история на Стара Загора тепърва предстои да бъде разказана по интересен начин. Защото нито индустриалното наследство на града е добре проучено в така наречения социалистически период, нито нейната важна административна функция в новото време. Изключвам информацията за културния живот, който се е развивал в града, за който доста е писано, но все пак…Първото извънстолично радио неслучайно е направено в Стара Загора. Старозагорска област е стигала до турската граници. Т.е. Радиото е избрано да бъде в Стара Загора като естествен център. То е имало пропагандни функции в много голям район.

Стара Загора е щяла да стане важен железопътен възел, защото наистина е на възлово място. За съжаление управляващите през 50-те години на ХХ век не са могли да се преборят с Пловдив по чисто лобистични причини. Т.е. пловдивският елит е бил много по-настоятелен и изобретателен да постигне целта си. И така естественият железопътен център , вместо в Стара Загора, се установява в Пловдив…Някак си трябва да се поучим от подобни грешки. За съжаление и сега не се възползваме от обективната ни даденост и сме все в изчаквателна позиция.

Госпожо Маринова, кой етюд от „Мозайката“ Ви е най-любопитен и любим?

Няколко са нещата от публикуваните материали. Едното е за железарската работилница „Вулкан“, за която ми разказа известният старозагорец Тенко Калайджиев. С него се познавам може би от 50 години, но никога досега не е ставало дума, че неговият баща е свързан с тази работилница. Когато „му се скарах“ защо досега не е разказал нищо, той ми отговори, че никой не го е питал. Това е много интересна история за двама талантливи и сръчни майстори. Единият от тях – Лазар Костов е направил металните входни врати на Старозагорската митрополия, на които всички се възхищаваме. Нашият град е бил известен със своите метални дантели на балкончета, огради, порти. Разбира се това не е била единствената железарска работилница, но за нея се намериха много факти. И най-важното е, че Тенко Калайджиев е успял да събере и съхрани много снимки, на които са показани произведените предмети. Дори за някои се чудихме за какво са предназначени.

Другата интересна история, която не влезе в книгата, защото по нея още работя, е за килимарската работилница. Тя е създадена от котелска килимарка, но за нея ще разкажа във втората част на книгата.

Много интересни са историите за училищното дело. Публикацията е от варненски вестник. Тя разказва как е започвала учебната година в Стара Загора. Статията описва проблемите в училищата преди сто години, които в голяма степен се препокриват с днешните неволи: как учителите се отнасят към своята работа, как родителите се отнасят към учителите и децата си…За мене беше много интересно да се направи връзка между миналото и днешния ден. И да покажа на старозагорци, че нищо не тръгва от гола поляна. Нашите прадеди са били не по-малко интелигентни и интересни. Знаели са какво искат и как трябва да го постигнат. Те са работили в града ни да има ден след ден придобивки – за градините и парковете, в т.ч. и „скандалния“ парк „Бедечка“, за изкуството и културата.

За периодите нова и най-нова история може и трябва още да се проучва. Има много оставени спомени, които трябва да се проучват и обработват по-нататък. Например архивът на Йордан Капсамунов, неговите прословути тефтери и т.н.

Мозайка за историята на Стара Загора“ ще има ли втора част?

Димитрова: Хубавото на „Мозайката“ е, че за едно и също нещо може да се разказва от различни гледни точки – и за личности, и за сгради, и за експонати, и за събития. То е като калейдоскоп. Виждаш една фигура, но до нея има и друга, и друга …Т.е. винаги можеш да допълваш с нова информация. Ние сме направили щрихи, които допълват историята на града в неговото многообразие.

Колкото повече такива истории се разказват, толкова този, който ще направи обобщенията за историята на града ще бъде облекчен, защото ще има колорит, който да пресъздаде.

Документалните източници са скучни. Спомените на хората и интересните истории, които се опитваме да разказваме, предават този интересен вид.

Що се касае за втора част, ние имаме готови материали и за трета, но ще говорим когато му дойде времето.

Ще има ли официално представени на електронната книга?

Димитрова: Много ни се иска да направим презентация с доста илюстрации и да разкажем любопитни истории около създаването на текстовете. На есен е по-добър вариант.

Надявам се до тогава да получим възможност за финансиране издаването и на книжен вариант.

Този текст ще бъде качен на платформи, които ще съобщим допълнително. Всеки , който желае, може да има безплатен достъп до него.

Проф. д-р Светла Бориславова Димитрова завършва средно образование във Френската езикова гимназия във Варна, а висше – във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, специалност „история”. Придобива научна и образователна степен „доктор” по история на България след защита на дисертация „Културните институции в Стара Загора (от 1944 г.до края на 50-те години на ХХ век)”. От 2009 г. е хабилитирана като старши научен сътрудник ІІ степен (доцент), а от 2018 г. е избрана за професор. С. Димитрова има публикувани 7 монографии (4 самостоятелни и 3 в съавторство) и 79 научни статии, 5 книги с документален и летописен характер в съавторство, а на 18 сборници, книги и албуми е редактор, съставител или рецензент.

Работи в Регионалния исторически музей в Стара Загора от 1982 г. до 2014 г. Два мандата (2006 – 2009, 2010 – 2014) е директор на музея. От 16 декември 2014 г. е директор на Етнографски музей на открито „Етър” в Габрово. С. Димитрова е член на Управителните съвети на Сдружението на българските музеи и на Българския комитет на ИКОМ, на Регионалния алианс на ИКОМ за Югоизточна Европа, на Българо-американската комисия за опазване на културното наследство и др.

Снежана Маринова е родена на 12 май 1956 г. в Стара Загора в семейство на тракийски бежанци. Учи в Шесто основно училище „Атанас Генчев“. Завършва успешно Търговската гимназия. Висше образование получава в Ленинград (Санкт Петербург) – специалност „Организация и управление на културно-масовата работа“. След завръщането си от СССР работи за кратко в Окръжния профсъюзен дом на културата, в Окръжен съвет за култура и от 1988 г. – в Окръжната библиотека . От 2001 до 2013 г. е директор на Регионална библиотека „Захарий Княжески“. За това време я превърна и в най-големия културен център.

Автор е на десетки статии в централния и местния печат. Съавтор е на книгата „На този ден…130 години от живота на Стара Загора“ (2009) заедно с проф. д-р Светла Димитрова. Съставител е на Албума „Стара Загора и старозагорци в пощенски картички и снимки от ХІХ до средата на ХХ век“ от колекцията на Неделчо Митев.

Съосновател е през 2016 г. на сайта за култура, изкуство, образование, православие и пр. „Dolap.bg”. Колекционира картички и снимки на стара Стара Загора.

Росица Ранчева

Сн. Личен архив

*тесер- камъче от мозайката