Пролетно обновление и оживление в Детска градина №10 „Светлина“

До 21 часа вечерта снощи /17 май/ родителите на Детска градина №10 „Светлина” ремонтираха и освежаваха всички съоръжения на двора на детското заведение, засаждаха, косяха, почистваха. За пореден път Настоятелството отправи покана за включване към родителите и за пореден път те се отзоваха с огромен ентусиазъм и забележително на брой присъствие.

„Огромна част от всичко, което сме направили досега, от нашия престиж, от нашата визия пред обществото се дължи на участието на родителите ни. Винаги сме усещали и се гордеем с тяхната безрезервна подкрепа” – казва директорът на Детска градина „Светлина” Йоанна Димитрова.

Специалистите казват, че когато родителите са включени по-активно в образованието на децата си – получават идеи от  образователната институция за това как да помогнат и подкрепят децата си, като научат повече за учебната програма и как тя работи,  развиват по-голяма оценка за важната роля, която играят в образованието на децата си.

От друга страна, през погледа на малкото дете, личният пример на родителите е винаги най-важният и доста по-важен от всяко знание, усвоено в класната стая.

„При нас участието и подкрепата на родителите е онази здрава основа, върху която градим и отношенията учител-дете и цялата наша учебна, творческа и спортна дейност” – категорична е Йоанна Димитрова. Тя ни припомни един прекрасен текст, който публикуваме целия, за да припомним на родителите, колко мощно и всеобхватно е присъствието им в живота на децата им и как е щастливо /или опасно понякога/ да ги превърнат в свои копия.

КОГАТО МИСЛЕШЕ, ЧЕ НЕ ТЕ ГЛЕДАМ, АЗ ВИДЯХ…

– Когато мислеше, че не те гледам, аз видях, че закачи първата ми картина на стената и веднага поисках да нарисувам друга.

– Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как нахрани изгубено коте и научих, че си добрър и мил с животните.

– Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как направи любимата ми торта, специално за мен и научих, че малките неща могат да бъдат най-специалните неща в живота.

– Когато мислеше, че не те гледам, аз чух как каза една молитва и разбрах, че някъде има Бог, с когото винаги мога да говоря и се научих да вярвам в Него.

– Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как приготви храна и я занесе на приятел, който беше болен и научих, че ние всички трябва да си помагаме, грижейки се един за друг.

– Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как отдели от времето и парите си, за да помогнеш на хора, които нямат нищо и научих, че тези, които имат нещо, трябва да дават на тези, които нямат.

– Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се грижиш за нашия дом, за всички нас в него и научих, че трябва да се грижим за това, което ни е дадено от Бога.

– Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се справяш с отговорностите си, дори когато не се чувстваш добре и научих, че трябва да бъда отговорен към всичко и всички, когато порасна.

– Когато мислеше, че не те гледам, аз видях сълзите в очите ти и научих, че понякога биваш наранен, но не е слабост и няма нищо нередно в това да поплачеш.

– Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се безпокоиш за мен и поисках да бъда всичко онова, което бих могъл да съм.

– Когато мислеше, че не те гледам, аз научих най-много от уроците на живота, които трябва да знам, за да бъда един добър човек, когато порасна.

– Когато мислеше, че не те гледам, аз те погледнах и исках да ти кажа „Благодаря!“ за всички онези неща, които видях, когато ти си мислеше, че не те гледам.

Уляна Кьосева