Моето интервю с Бог
Веднъж ми се присъни странен сън – небето сякаш се отвори и аз помолих Бог за интервю…
– Така, значи искаш да ти дам интервю? – попита ме Господ.
– Стига да имаш време… – казах аз.
Бог се усмихна и рече:
– Моето време е вечността. Какви въпроси искаш да ми зададеш, какво те интересува?
– С какво най-много те учудват хората?
И Господ отговори:
Това, че когато сте деца, Вие искате да сте големи и бързате да пораснете. А после пък мечтаете отново да станете деца…
Това, че губите здравето си, за да печелите пари. А пък после пилеете парите, за да възстановите здравето си…
Това, че мислейки тревожно за бъдещето, вие напълно забравяте настоящето. И така не живеете нито за настоящето, нито за бъдещето…
Това, че живеете, сякаш никога няма да умрете. А пък после умирате така, сякаш никога не сте живели…
Ръцете му хванаха моите и дълго стояхме така мълчаливо. След известно време аз отново го попитах:
– Мога ли да Ти задам още един въпрос?
Кимна утвърдително с глава и ми се усмихна насърчително. И аз попитах:
– Като наш баща, какво би искал да направят Твоите деца?
Да научат, че не могат да накарат някой да ги обича. Единственото, което могат да направят, е да се оставят да бъдат обичани…
Да научат, че трябват години, за да се изгради доверието. Но са достатъчни само няколко секунди, за да бъде разрушено…
Да научат, че най-важното в живота не е „какво“ имат, а „кого“ имат до себе си…
Да научат, че не е добре да се сравняват с другите. Винаги ще има хора, които са по-добри или по-лоши от тях…
Да научат, че богат е не този, който има най-много, а онзи, който се нуждае от най-малко…
Да научат, че трябва да контролират поведението си. В противен случай, то ще контролира тях…
Да научат, че само няколко секунди могат да отворят дълбоки рани у хората, които обичат. И че после са нужни години, за да заздравеят отново те…
Да се научат да прощават, като се упражняват за това…
Да научат, че има хора, които много ги обичат, но не винаги знаят как да показват чувствата си…
Да научат, че с пари може да се купи всичко, освен щастие…
Да научат, че дори понякога да се чувстват разстроени, това не им дава право да разстройват и другите…
Да научат, че големите мечти не изискват големи крила, а меко приземяване…
Да научат, че истинските приятели са рядкост и ако открият такъв – това е огромно богатство…
Да научат, че понякога не е достатъчно другите да им простят. Трябва и сами да си прощават собствените грешки…
Да се научат, че са господари на това, което запазват в себе си и роби на онова, което изричат на глас…
Да се научат, че ще пожънат това, което са посели. Ако са посели слухове – ще се оплетат в интриги, ако посеят любов – ще бъдат щастливи…
Да се научат, че истинското щастие не се състои в това да постигнат целите си. А да се задоволят с това, което вече са постигнали и в момента постигат…
Да се научат, че да бъдеш щастлив е решение. Те сами си решават да са щастливи с това, което имат и което са. Или умират от завист и ревност, заради онова, което нямат…
Да се научат, че двама души могат да гледат в една и съща точка и въпреки това, да виждат съвсем различни неща…
Да научат, че тези, които са честни пред себе си, без да отчитат последиците, постигат много в живота…
Да научат, че дори и да си мислят, че няма какво да дадат, когато техен приятел плаче, те могат да намерят сила да успокоят болката му…
Да научат, че опитвайки се да се вкопчат в хората, които обичат, много бързо ги отблъскват. Давайки им свобода, те ще останат заедно завинаги.
Замислих се над всички чути истини. А Бог отново потъна в мълчание. Миг преди да се разделим, аз казах смирено:
– Господи, благодаря Ти за времето, което ми отдели! Има ли още нещо, което да искаш да предадеш на своите деца?
А Бог отново се усмихна и каза:
Нека знаят,че ще бдя над тях… винаги!
Амин!
