С вяра и радост да почетем утре Свети Георги Победоносец

На 6 май Българската православна църква и целият народ отдават почит и възхвала на един от най- тачените светци Георги Победоносец.

Свети великомъченик Георги Победоносец е роден около 275- 281г. Той е един от най-почитаните светци, мъченик за Христовата вяра в Източноправославната църква. По време на император Диоклициан е войник в Римската империя. Обезсмъртен в мита за Свети Георги и ламята, той е покровител на Англия, България, Грузия, Гърция, Етиопия и Канада, Каталония, Литва, Португалия, Сърбия и Черна гора и на градовете Бейрут, Генуа, Истанбул, Любляна, Москва и Фрайбург.

Според преданията той е римски войник, християнин. Израства в Кападокия, днешна Турция в християнско семейство. Баща му е служил като офицер в римската армия, майка му е от Лида, Палестина, където се връща с малкия си син след като овдовява.

Младият Георги следва пътя на баща си и постъпва на служба в армията, където се проявява като добър войник и бързо се издига във военната йерархия.

Според житието му, през 303 г. Диоклициан издава едикт за систематично преследване на християните в цялата империя. На Георги е заповядано да вземе участие в преследванията, но вместо това той се открива като християнин и критикува решението на императора. Разяреният Диоклициан нарежда Георги да бъде подложен на мъчения и да бъде екзекутиран като предател.

Преданието разказва, че когато го повели към тъмницата, едно от копията на войниците омекнало и се превило на две, щом се докоснало до светеца. Така Георги се уверил, че Господ го защитава в отстояването на вярата му. Когато го отвели в тъмницата, го оковали разпънат на земята и сложили тежък камък върху гърдите му. На другия ден, въпреки мъчението, св. Георги останал твърд пред съда на императора. Последвали различни мъчения, на които подложили младия воин, завързали го на дървено колело и стъргали тялото му с железни остриета. Императорът, като го помислил за мъртъв, отишъл да принесе жертва в храма на Аполон, но тогава станало чудо: появил се ангел, който изцерил и освободил мъченика. Това чудо накарало двама от съдиите,Анатолий и Проталеон, също да изповядат Христа публично, за което били обезглавени. Последвала заповед да хвърлят светеца в яма с негасена вар за три дни. Св. Георги влязъл сам в ямата с молитва на уста и излязъл невредим. Подир това чудо много народ повярвал в Господа, който вършел такива чудеса.

Последвал ден на разпит, побой с бичове и тъмница. На другия ден, един велик на времето си магьосник Атанасий бил повикан от Диоклициан със заповед да сломи вярата на Христовия страдалец, за която цел той приготвил силна отрова. Св. Георги я изпил без страх и все проповядвал Божието име и разобличавал вярата в идолите. Магьосникът Атанасий, като не знаел какво повече да направи, обяснил на мъчителя, че Иисус Христос възкресявал много мъртви, та нека накарат и Георги да възкреси някой със силата на Бога, който изповядва. Така завели мъченика при един нов гроб извън града. Там, след гореща молитва, св. Георги възкресил мъртвеца, който излязъл от гроба, паднал в краката му и започнал да слави Бога. В този час множество от тълпата повярвали и явно прославили Христа, за което били убити на място. Били посечени още възкресеният и Атанасий, който при вида на чудното дело също се обърнал и не спирал да слави истинския Бог.

Светецът чудотворец бил хвърлен отново в тъмницата, но там той не преставал да върши чудеса и да осветява с вярата си всички край него. Много хора подкупвали стражите, за да ги пуснат при божия човек, от който черпели благодат и изцерение. След дните в тъмницата, през последната нощ, самият Христос се явил в светлина на мъченика и утешавайки и подкрепяйки го, поставил венец на главата му, с обещание да царува заедно с него в Небесното царство.

На сутринта последвал нов разпит при императора. Св. Георги бил заведен в храма на Аполон, за да му се поклони, но вместо това той с дума изгонил множество бесове от идолите, а статуите им паднали и се разбили на земята. При това чудо царица Александра се притекла и паднала в краката на св. Георги, за което с него била окована и поведена на смърт. По пътя към лобното място, царицата склонила глава на един камък и предала душата си на Бога, след което и св. Георги бил посечен пред стените на Никомидия. Мощите му са погребани в палестинския град Лида, днес Лод, Израел. Скоро след това християните започват да го почитат като мъченик за многото чудеса, които извършил след смъртта си като небесен воин и закрилник.

Според народната традиция, Гергьовден се празнува на 6 май по цялата българска земя, като най-големия пролетен празник. Не случайно е обявен и за официален празник.

Свети Георги е смятан за покровител на стадата и овчарите, затова той е баш техния празник. Свързан е с богата и сложна обредност, която засяга много страни от живота на човека.

За да „види“ св. Георги, че го чакат да влезе в дома, предната вечер пътната врата се окичва със зеленина – здравец, клонки от дъб, бук, от разцъфнали храсти, вързани срещу уруки с червен конец и се пали свещ. Тъй като в градовете пътни врати по блоковете няма, свещта и здравецът могат да се поставят на балкона на апартамента.

Навръх Гергьовден, преди изгрев слънце, се излиза на поляните, „за да се хване всеки за зелено“, да се измие с лечебната роса, да се потъркаля в нея за здраве или най-малко да походи по росата бос. На Гергьовденската роса се приписва магическа сила. Момичета и жени, които имат лунички и петна по лицето, като се измият с росата се изчистват завинаги. Бездетни жени трябва хубаво да се намокрят с роса, за да заченат. На връщане се берат цветя и зелени клони, с които се закичват хората, къщите, кошарите. Има една трева – лепка. С нея се закичват младите, за да им се лепят съответно ергени или моми. По-възрастните също си лепят лепки, за всеки случай да ги споходи изненада… Не случайно празникът се нарича Цветен Георги.

На този ден се замесват обредни хлябове. Тестото се замесва с цветна вода и се оставя да втаса, завито с женска риза, отгоре с китка здравец, вързана с червен конец. Обредните хлябове се украсяват с агнешко кокалче или други украси според предназначението си – за трапезата, за овчарите, за кошарите и за здраве.

Най-важният обред на празника е жертвеното агне. За курбан се коли първото оагнило се агне. То трябва да е мъжко и да е бяло. Украсява се с венец от зелени клонки, обвити с червен конец, на едното му рогче се пали свещичка. Захранва се със сол, трици и зелена трева – за ситост, плодородие и богата паша. Най-старият мъж коли агнето до източната стена на къщата. По пръсналата по стената кръв се гадае за реколтата и за здравето на стопаните. Останалата кръв се събира в гърне и се заравя в нивата. С жертвената кръв бележат челата на децата и праговете на къщите да не влизат болести и магии.

По традиция гергьовденското агне се пече цяло и се украсява със зеленина, но стига и това месо, което се купи от магазините да бъде предназначено като курбан за светеца и за здравето на всички в къщата.

Гергьовденската трапеза е обилна. Освен агнето и обредните хлябове задължително присъстват мляко, прясно сирене, пресен чесън, зелена салата и червено вино. На трапезата всички скарани трябва да се помирят, всички да се опростят, споровете да се изгладят. Агнето се разчупва и една част се заделя за другият ден. Костите се заравят в земята, за да се плодят овцете. Запазва се кокалчето от предният крак за обредните хлябове. С него се цери и болно гърло на децата- нагрява се и кокалчето се залепва на гърлото.

Другите задължителни обреди са люлеенето на въжени люлки, закачени на зелено дърво и тегленето на кантари, за да се види кой колко е наддал от миналия Гергьовден.

Навремето след обилното ядене хората са излизали на мегдана, за да се хванат на хората, да потропат и да им се стръска храната. Сега, ако не друго, може да се направят разходки или по- кратки походи.

Именници са Георги, Георгица, Герго, Гергана, Гинка, Галина, Галя, Ганка, Ганчо, Гошо, Геро, Гюрга, Гето, Гецо, Гоце, Гуга .

ДЕН НА ХРАБРОСТТА И НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ

6 май – Гергьовден е обявен за Ден на храбростта и започва да се чества в Българската армия още от нейното създаване. Празникът е официално учреден на 9 януари 1880 г. с Указ No 5 на княз Александър І Батемберг. По-рано, на 1 януари с Указ No1 е учреден военният орден „За храброст“ – отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле.

През 1946 г. комунистическото управление прекъсва традицията на празника, обявявайки го само за Ден на пастира. Традицията е възстановена на 27 януари 1993 г. с Постановление No 15 на Министерски съвет.

Dolap.bg