Филм и книга „Завет, писмата на баща ми“ събраха почитатели на проф. Минко Балкански

Среща с проф. Минко Балкански и представяне на филма и книгата „Завет, писмата на баща ми” се проведе на 26 април 2022 г. в залата на Регионална библиотека „Захарий Княжески“ в Стара Загора. Събитието се организира от Фондация „Миню Балкански” – с. Оряховица, Професионална гимназия по компютърни науки и математически анализи „Проф. Минко Балкански“ – Стара Загора, Община Стара Загора и Училищното настоятелство „Съвет на мъдреците“ към ПГКНМА „Проф. Минко Балкански“. На паметната проява присъстваха проф. Минко Балкански и неговата съпруга, гостите му от Франция, зам.кметът на Стара Загора Иванка Сотирова, най-известният български учител Теодоси Теодосиев, изтъкнатият учител по математика и организатор на математически събития Любомир Любенов, десетки преподаватели, ученици, общественици, много граждани.

Срещата откри директорът на Професионалната гимназия по компютърни науки и математически анализи „Проф. Минко Балкански“ Майа Найденова. Тя уведоми присъстващите, че в навечерието на Великден, професорът е гостувал на гимназията. Там той е споделил с учениците, че през целия си живот е слушал и изпълнявал завета на баща си:“Бъди добър човек“. Какво по-хубаво лого за цел и смисъл на човешкия живот.

С изключителен интерес препълненият салон с публика изгледа документалния филм „Завет“ от Албена Ненкова, създаден по едноименната книга на проф. Минко Балкански „Завет – писмата на баща ми “.

„Филмът е вдъхновен от срещата ми с професора и книгата, която прочетох- сподели Албена Ненкова.- Това е книга, която носи удовлетворение и опрощение. Това е тест, слово, неподправена любов на Миню Балкански към неговия син Минко“.

Филмът започва с откровението на професора, че колкото и да е чел и учил, осъзнава, че е станал морална и етична личност и човек, съобразявайки се с заветите на баща му, с неговите постоянни грижи, мъдрост, любов и насърчения. Той е запазил тези писма в един огромен куфар. 60 години след получаването им ги препрочита отново и разбира каква неизчерпаема ценност са те.

За първи път от лентата научаваме повече за бащата Миню Балкански. Той е роден през 1894 г. в новозагорското село Крива Круша. Взема участие във войната 1914-1918 г. като влачел със себе си сандък с книги и четял. След войната отива в село Оряховица, старозагорско, където си харесва момиче и се жени за бъдещата майка на Минко.

В Оряховица започва търговия с тетрадки и моливи на една маса пред училището. От това начало, с течение на годините, развива обширна дейност като събира продуктите на селото и ги отнася в града. След това внася в селото всички видове манифактурни стоки, нужни за живота на селяните. Тази дейност развива до такава степен, че построява голяма сграда. По това време в Оряховица е имало универсален магазин, каквито са сега МОЛ-овете. В магазина е имало всичко -дрехи, обувки, хранителни продукти, другерия и пр. Построява и винарна, която попада в ръцете на предприемчив млад човек.

В писмото от 29 март 1949 г. Милю пише до сина си, който е заминал по неведоми пътища във Франция, за да учи:“Привидно сме много далеч, а всъщност сме заедно. Никога не сме били тъй близки, както те чувствам сега. Мислите ми за тебе не ме напускат. Те са пропити с добро. Желанието ми е не да бъдеш богат и световно известен , а да си добър, добър човек! За мене най-съществено е да си добър за себе си. Във всичко останало виждам лъжа и измама. Целувам те: Милю“.

Баща му не е ходил на училище, но е чел много. Професорът разказва, че баща му винаги е държал в ръцете си книга. Тази огромна жажда за знания е предал и на него.

Кадрите показват родното село на професора Оряховица и част от пътя на живота му. Роден е на 27 юни 1927 г. На 15 години завършва с отличие гимназия в Нова Загора. Две години учи в Софийски университет, но желанието му е за учи във Франция. А реши ли нещо – връщане назад няма. Това се случва през 1946 г. въпреки „желязната завеса“.

Според него „Истинското щастие е, когато даваш. Защото вярвам, че хората са родени да бъдат щастливи, колкото повече даваш, толкова повече си по-щастлив!“ „Много важна е ролята на учителя. Той учи, събира знания, за да ги предаде на учениците си. Това предаване е щастие! Прекрасна е професията на учителя“.„В писмата си баща ми често даваше примери за това какво е воля, великодушие, трудолюбие, честност, постоянство…“ „Ако съм направил някакви грешки, аз ги забравям. Имам селективна памет и искам да пазя в главата си само хубавите неща. Паметта е ограничено място и трябва да знаем какво и защо да пазим в нея“.

Писмата на Милю Балкански са като дневник. За 10 години е изпратил на сина си повече от 3000 писма.

„Това съкровище излъчваше топлота“ и беше за мене скъп семеен живот, ежедневие, от което не се чувствах откъснат, в което бях напълно потопен“- споделя сега професорът.

„Мили Минко, животът е кратък. Годините минават неусетно. Ако искаш да постигнеш някои от твоите поставени цели, ще трябва да им отделяш повече време…“

„Тези писма наситени с безкрайна любов и всеотдайно присъствие, бяха за мене толкова естествени и нужни, като въздуха, който дишах. Те канализираха постоянните ми мисли и чувства. Мъката беше очевидна при закъснение на писмата…“

„Едно от най-голямото нещастие на хората е, че живеят разгулено и са груби материалисти – пише Милю Балкански. – Виждам, че в деня на 20-та си годишнина започваш все по-добре да разбираш какъв е смисълът на живота. Не мога да намеря думи да ти опиша радостта си от този факт. Напълно съм под влиянието на писмото ти и се вълнувам. Опитвам се да изразя онова, което мисля и желая за тебе. Привързаността ми към тебе предполагам ще разбереш между редовете. Уверен съм, че ще намериш щастието в науката… Материалното прави човека дребнав и егоист. А науката е като птичка, на която крилата растат с всеки изминат час“.

Когато този поток от писма спира, съкровището е заключено и запазено на най-сигурно място, споделя професорът. – За него животът продължава с голяма щедрост. Трудолюбието и талантът му го отвеждат във върховете на световната наука. Преди 27 години се завръща в България, в родното село и решава отново да се хвърли със жар в новото амплоа – да подпомага реализирането на талантливи и ученолюбиви млади българи. Едни от тях продължават образованието си във Франция, с пълни стипендии, други се учат в преобразения бащин дом във Фондация „Миню Балкански“. Той самият става баща и дядо. И през едно топло лято разтваря скъпоценния сандък и започва да чете скъпите писма с още по-голяма жажда и по-силно вълнение.

След много десетилетия професорът преоткрива тази огромна резерва от мъдрост, всеотдайност и безкрайна бащинска любов. Изживява отново младежките години, извор на чувства, на благородство, на взрив от радост и щастие, но и от много страдания.

„През твърде дългия си живот много скитах, много учих , дълго преподавах, но сега виждам, че онова, което ме е създало и изградило като човек, знанията и чувствата ми идват направо и изцяло от този куп писма. Те са верни и истински свидетелства на живота по комунистическо време, несправедливостта, страданията ,лишенията и жестокостта на този режим, споделя проф. Балкански. – Те са също и като огледало на моя живот, една точна биография, видяна отсреща, защото всяка моя стъпка е толкова силно преживяна от баща ми. Те са точно ехо на онова, което и аз съм писал и казвал – надеждите, стремежите, усилията, са още по-силно изживени в тези писма, отколкото самата реалност на моя живот… Четох, препрочитах ги, докато се роди мисълта, че трябва да бъдат съхранени по някакъв начин и предадени на бъдещите поколения. Този дух, тази всеотдайност, тази мъдрост да не бъдат загубени завинаги…“

Проф. Минко Балкански сподели още, че продължава селекцията на непубликуваните писма, които вероятно ще се появят като втора част на „Завет“.

След прожекцията професорът търпеливо раздаде автографи на закупилите книгата му „Завет“ – едно много актуално четиво, особено в днешното полудяло време.

Росица Ранчева