Какво повелява народната традиция през Страстната седмица

Страстната седмица или Великата неделя е последната от живота на Христос и проследява страданията, кръстната смърт и Възкресението Му. Всеки ден от понеделник до събота има определението Велик и в него се извършват или е забранено да се извършват определени дейности, а в църквата се правят специални служби. В неделята е Великден – денят на Възкресението. Това е последната седмица от Великденския пост.

В българската народна традиция всеки от дните на Страстната седмица е натоварен с различни дейности:

В тези първи три дни от Страстната седмица (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда ) традицията повелява къщите да се почистят основно, стените да се измажат и белосат отново, всички постелки и завивки да се изперат. В стари времена това е било първото за годината голямо чистене, след края на зимния период. В първите три дни, а някъде и на Велики четвъртък и Велика събота се къпят и мият –  „за здраве“. През Страстната седмица съпрузите не се събират, защото се вярва, че ако в тези дни се зачене дете, то ще е с вроден недъг.

В някои райони в сряда вечерта – т.е. срещу Велики четвъртък – берат различни целебни цветя и треви – здравец, великденче, коприва, лапад. На сутринта на Велики четвъртък тези треви се скълцват и  примесени със сол и чесън ги прибавят към храната на домашните животни – за да са здрави и плодовити. 

На Велики четвъртък работата е забранена. Най-възрастната жена в дома рано сутринта боядисва великденските яйца. Първото от тях е непременно червено и с него се извършват различни обреди. Докато боята още не е изсъхнала, майката или бабата описва три пъти кръг около лицата на децата, като нарича: „Да сте бели и червени до другия Великден!“

В други райони върху челата на децата с първото прясно боядисано червено яйце трикратно се изписва кръст или кръг с пожеланието: „Да си здрав и червен като яйцето!“. С първото червено яйце също може да допрат бузите, челото и брадата на децата, като оставят по една червена точица. Когато приключат с боядисването, стопанките топват парцалче в червената боя и с нея правят точки върху челата и рогата на овцете и кравите.

Първото боядисано червено яйце се запазва на домашното кандило или икона до следващия Велики четвъртък – тогава се заменя с  новото яйце. За тази смяна казват, че „старото и новото яйце се срещат и се целуват“. Старото яйце се счупва и по състоянието на вътрешността му гадаят какво очаква семейството. Ако жълтъкът само е изсъхнал, това означава здраве и плодородие, ако е изсъхнал и мухлясал – предвещава болести и смърт.

Спазва се забраната да се работи каквото и да било по полята и градините „за да не се разбърка нивата“ – т.е. да не полягат житните класове в различни посоки, което затруднява жъненето. Повсеместна е традицията всички четвъртъци до Спасовден да се наричат велики – на всеки един от тях се спазва забраната мъжете да работят на нивата или да секат дърва в гората, а жените да предат, шият или тъкат, не перат  с бухалка – „не бухат, за да не бие градушка и да няма гръмотевици“. Повсеместен е обичаят на Велики четвъртък да се изхвърля старият квас и „да се хваща нов квас“

На Велики петък (наричан още Разпети петък) категорично са забранени женските занятия (предене, тъкане и т.н.). Постенето е много строго, а които желае – гладува като съпричастие с мъките Христови. Ходи се на църква и се минава под масата с плащаницата.

Денят се смята за траурен, което се подчертава и с променения ритъм на богослуженията – сутринта на Разпети петък се отслужва вечерня. Тогава от олтара се изнася светата плащеница и се поставя в центъра на храма върху маса. По този начин се изобразява свалянето на мъртвия Христос от кръста и полагане на тялото му върху каменната плоча за погребално помазание. Тази плоча и досега посреща вярващите при входа на църквата „Възкресение Христово“ в Йерусалим. Смисълът на този обичай е християните да се преклонят пред тялото на мъртвия Спасител и заедно с него да се погребат – т.е. да изоставят своите грехове и недостатъци, за да посрещнат Възкресението с очистени души и сърца. Това изобразява и преминаването под светата плащеница. По традиция при покланянето на плащеницата вярващите оставят цветя и зеленина, а свещениците им дават здравец за благословение, който се отнася вкъщи и се поставя на кандилото или домашната икона, редом с върбовото венче от Цветница. В някои райони цветята, които носят вярващите, се наричат господюви китки и след като ги положат на Христовата плащеница, си ги взимат обратно, защото вярват, че имат целебна сила.

На Велика събота след литургията, или още късно вечерта на Разпети петък, започва приготвянето на великденските хлябове. Най-често това са погачи с квас, върху които се подреждат бели и червени яйца и така се изпичат. По традиция броят на яйцата е нечетен – три до девет. Вярва се, че колкото повече яйца има върху великденската погача, толкова по-изобилна ще е реколтата. Една великденска погача задължително се приготвя и за кумовете. Приготвят и по-голям брой малки хлебчета, върху които поставят по едно червено яйце. В различните райони ги наричат различно – кукулници, яйченици, пикулки, но предназначението им е едно и също. Те се раздават сутринта на Великден на децата, които ще посетят дома, както и на хората, които пасат домашните животни на празника и в следващите празнични дни – т.е. на овчаря, на говедаря, на свинаря и т.н. От тези хлебчета в нощта на Възкресение дават и на всички бедни семейства в селото или махалата.  В по-ново време на Велика събота е прието у дома да се месят т.нар. сладки хлябове – т.е. козунаци. Традицията за правене на козунаците е заемка от руската кухня и се разпространява след Освобождението на България 1878 г.   

Следобед на Велика събота се приготвят и останалите гозби за великденската трапеза, които са от месо и са блажни. Тогава колят кокошка, пуйка или агне.

В неделя е Великден. Ден на семейството, на гостите, на богатите трапези.

Долап.бг