ЧЕСТИТ  ЛАЗАРОВДЕН, СТАРОЗАГОРЦИ!

Пролетта е вълшебница – с багри, слънце и птичи песни може да възкреси най-нежните чувства и да събуди надеждата за хубавия утрешен ден! Особено тази пролет, натежала от тревоги, изтерзана от чакане да премине най-лошото от пандемията, тази пролет ни се струва по-слънчева и по-зелена от всякога…Затова и празниците й са като отприщена пълноводна река от вълнения, от трепети на хора, млади и стари, деца, девойки и младежи…изпълващи улиците на града ни в утрото на Лазаровден.

Църковната камбана биеше празнично и известяваше края на богослужението за Лазарова събота. Ранобудни и пъргави домакини вече бяха привършили с пазаруването, а други пременени с настроение бързаха към „Алана“- емблематичният за старозагорци парк “Александър Стамболийски“.

От Народно читалище „Св. Климент Охридски 1858 година“ заприиждаха , малки, големи и още по-големи момчета и момичета, облечени с красиви национални костюми, от които ставаше видно, че част от тях щяха да представят обичая лазаруване…

Градината, обикновено тиха и зелена, сега започна да разцъфтява в багрите на националните шевици…Някой пробваше уредбата по озвучаването, други настройваха музикалните си инструменти, а най-малките репетираха за последно новите стъпки на танца, под критичния поглед на ръководителката си…Ето и жените от хора при ансамбъла набързо спретнаха снимка за спомен и побързаха да заемат местата си на импровизираната сцена пред паметника на Св. Георги Победоносец…

Оркестърът гръмна, водещите с поетичен поздрав откриха тематичния концерт и малкото гласче на Петя се извиси и заля градината. Множеството притихна пред химна на този ден “Ой Лазаре, Лазаре!“ Публиката продължаваше да приижда и да изпълва алеите на парка…Настроението се покачваше с всяко следващо изпълнение и приобщаваше слушателите и зрителите към корените на изконната българска традиция на фолклорното ни богатство.

Музикално-танцовият спектакъл „С момина китка, Лазаре“ беше възстановка на произведения от времето преди пандемията и сега, хористи, танцьори, инструменталисти и ръководители с удоволствие пееха и танцуваха, радвайки се на възможността да бъдат пред публика и да споделят с нея виталността на песните и танците в изявата си…Явно трябваше да преминем през изпитанието на пандемията. Явно е трябвало да изживеем изолацията, затварянето, тишината на концертните зали, за да разберем колко голяма е радостта от общуване между нас самите, от общуване с песните, с танците, със сцената и с публиката и да оценим всеки поклон пред нейно величество публиката, която ни дарява с благодарността на аплодисментите си…

А има за какво да благодарим на участниците в Ансамбъла за народни песни и танци “Зорница“ с главен художествен ръководител и диригент акад. Кирил Тодоров, на формациите към ансамбъла – на Битовия оркестър, на Смесения хор и на Мъжката вокална група с диригент Иван Тодоров, на Танцовия състав с художествен ръководител Йоана Герлимова, на Детски ансамбъл “Зорничка“ с ръководител Рони Тенева, на Детска вокална група с ръководител Веселин Божков… Благодарим ви, малки и големи и още по-големи момчета и момичета, от любителските творчески състави при Народно читалище „Св. Климент Охридски 1858 година“- гр. Стара Загора. Благодарим ви за прекрасните изпълнения, за настроението, за празника, който разцъфтя като дъхав пролетен цвят сред зелените градинки и разлистващите се вековни кленове на парка! Бяхте прекрасни изпълнители на чудесен спектакъл! Заслужихте аплодисментите и радостта на старозагорци…. И хорото, което се люшна на финала, смеси всички в ритъма на тази радост и на лазарската стъпка на „Ой Лазаре, Лазаре!“

Честит и благословен да е празникът на всички!

Гинка Михайлова