На 10 март 1849 г. американецът Уолтър Хънт патентова безопасната игла

Безопасната игла е приспособление за забождане (точно като нормалната игла), но краят ѝ е закривен и влиза в каналче, така че да не може да ви убоде или да изпадне. Изобретена е в САЩ през 1849 г. от американския механик Уолтър Хънт (1796 – 1859). През есента на същата 1849 г. е патентован аналог на безопасната игла на Хънт от англичанина Чарлс Роули. Използва се при бебетата – забождат се пелените им, за да не се развиват. Също така се използва и за украшение или брошка. Намира хиляди приложения в бита.

Предшественик на безопасната игла е фибулата, чиято употреба има предимно естетическа функция. В западна Европа са намерени древни бронзови брошки от XII век пр.н.е., които доста приличат на безопасната игла. Били са използвани, за да придържат на рамото различните парчета плат на тогите.

Американецът Уолтър Хънт патентова безопасната игла. Той я изобретява по една-единствена причина – нуждаел се от пари. Само броени часове по-късно продава правата над нея. Оттук насетне родители и бебета си спестяват излишните писъци и кръв, предизвикани от случайни убождания със стандартна игла.

Уолтър Хънт е бил изобретател, който не е знаел как да се възползва от пазара. Започва да майстори различни неща още като тийнейджър и през 1826 г. изобретява машина, въртяща лен. Хънт създава и трион за рязане на дървета, машина за чистене на пътищата, както и множество подобрения над велосипедите. Разработва и усъвършенствана шевна машина, но се опасява, че вследствие на нея шивачките ще останат без работа. Когато решава да подаде заявка за патент за последното изобретение, се оказва, че вече са го изпреварили.

И така, един ден Хънт задлъжнява с 15 долара (днешни 355). Затова през далечната 1849 г. решава, че трябва да изобрети още нещо. Затова взима една 20-сантиметрова медна тел, навива я в средата, обезопасява единия й край и я нарича „карфица за дрехи“. Три часа по-късно продава правата за своето изобретение срещу 400 долара (днешни 9500 долара).

1849 г. се оказва плодотворна година за Хънт. Той изобретява и първата периодично стреляща пушка (предшественика на „Уинчестър“). Освен това изпреварва Чарлз Роуи, който на 12 октомври същата година получава британски патент за безопасна игла.