Белкантовият шедьовър „Лучия ди Ламермур” отново на сцената на Старозагорската опера

Съзвездие от оперни изпълнители и  вълнуващи дебюти на 15 и 16 април

В две поредни вечери  – на 15 и 16 април, на сцената на Старозагорската опера от 19:00 часа оживява отново драматичната история на операта „Лучия ди Ламермур“ от Гаетано Доницети. В двата състава участват забележителни солисти – Симона Кодева ще дебютира в ролята на Лучия на 15 април , а сопраното от САЩ  Аубри Баларо – на 16 април. Тенорът Це Сонг от Китай ще бъде за първи път Едгардо де Равенсвуд на 15 април, а Ивайло Йовчев – на 16 април. Басът Юлиан Константинов ще бъде в ролята на Раймондо, Валери Турманов и Йосиф Славов ще се превъплътят в ролята на Енрико Аштън. Участват още солистите Георги Динев, Тереза Бракалова, Стоян Буюклиев,  хор и оркестър на Държавна опера-Стара Загора, Прабългарска школа за оцеляване „Багатур“, Детско-юношеска студия за опера и балет.

„Лучия ди Ламермур“ се нарежда сред безспорните белкантови образци. Драматичният сюжет, брилянтната и емоционално написана музика, красивата мелодика и палитрата от неповторими образи привличат вниманието и интереса на изпълнителите и публиката вече повече от 180 години /премиерата на операта се е състояла в Неапол през 1835 година/.

Спектакълът на операта „Лучия ди Ламермур” от Доницети на Старозагорската опера предизвика интереса на меломаните от цяла България след впечатляващата премиера  на белкантовия шедьовър на 5 декември 2015 година. Припомняме, че с този спектакъл бе закрито 46-то издание на Фестивала за оперно и балетно изкуство в Стара Загора. „Лучия ди Ламермур“ бе и изборът за блестящ финал на 12-то издание на ММФ „Моцартови празници“ в Правец. Творческият екип на спектакъла на операта „Лучия ди Ламермур“ получи престижната награда „Стара Загора“ 2016 за принос в областта на изкуствата и културата в навечерието на 24 май. През месец септември, постановъчният екип на спектакъла бе награден с престижното отличие „Кристална лира“ на СБМТД и Класик ФМ Радио.

Диригент на спектаклите е Маестро Ивайло Кринчев. Режисьор е Огнян Драганов, сцeнографията е на  Димо Костадинов, художник на костюмите Салваторе Русо. Диригент на хора Младен Станев.

Какво определя като необикновена постановката на операта „Лучия ди Ламермур” на Старозагорската опера? Ето какво отбелязва в своя обзорен материал журналистката Августа Манолева от 4 декември 2015:

„Този белкантов шедьовър на Гаетано Доницети е от рядко поставяните в Европа. В момента не се играе в нито един от нашите оперни театри в страната. Изисква не само изпълнителска бравурност, но има и вплитане между музикалната и драматичната партитура, което пък дава възможности за индивидуален творчески поглед.

Работата в екип се обединява около различното режисьорско решение на сюжетните линии, които се развиват в произведението. Различен е и акцентът (по либрето) – сцената с полудяването на Лучия. Ако моментът с лудостта е централен в операта, използва се като похват от много композитори през този период, Драганов го превръща в реминисценция и сцена, в която Лучия оглежда света отгоре. Такъв, какъвто би искала да го види. Едва след нейната смърт се материализира образът на Едгардо, който е единствено във въображението и желанията й. Героинята намира своя любим горе, в по-красивия свят.

И костюмите, и сценографията са подчинени на условността на двата свята: светът който се върти около ситуациите и светът отгоре – стои и наблюдава въртящата се действителност.

В сценографията си Димо Костадинов е проводник на основната идея, а пътят е от условност към изчистеност…

Костюмограф е италианецът Салваторе Русо, дългогодишен художник в Римската опера. У нас работил вече в екип с Огнян Драганов и в Операта в Русе. „Направил съм костюмите според режисьорския замисъл – Лучия е луда още от първата сцена. Все едно около нея всичко са фантазии. Видяно единствено и само през нейните очи. Костюмите са от епохата след 1543-та година, борбите между Англия и Шотландия, когато на престола се качва Мария Стюард. Респектирани сме от текста, музиката, както и от романа на Уолтър Скот, който възстановява една стара история, вплетена в либретото на операта. За първи път направих заглавието в Рим. Костюмите винаги са свързани с режисурата. А в Италия тя беше доста стара и уморена – разказа Салваторе. Тук е съвсем различна, затова всичко създавам като за в друга ситуация. Едно от важните неща при създаването на костюмите е историческият начин на кроене. Рязането на платовете е по оригинални шотландски кройки“. Разбира се това кроене е прекарано през неговата идея, през идеята на режисурата и на материалите, които се използват. Ушити са 92 мъжки и дамски костюма, за които е използвано 1259 м. основен плат, а за шевиците, украсите и дантелите – 2100 метра.

За главния диригент Ивайло Кринчев „Лучия“ винаги е предизвикателство, защото този образец на белкантовата литература изисква много внимателен подход по отношение на гласовете, с които се разполага. Темповите и драматургичните характеристики трябва да имат своето обяснение и извеждане през възможностите на солистите. Бутиково е заглавието, защото много трудно може непрекъснато да присъства в афиша на оперния театър . А възстановяването в редовия репертоар на операта изисква винаги репетиционен цикъл със солистичния състав, който влиза в него, заради нюансираността в музиката на Доницети…

Това е четвъртият път, в който режисьорът Огнян Драганов поставя това заглавие. От дебютът му в Националната опера, София, 2002 година; през Колумбия, Меделѝн – вторият по големина град, 2006; Букурещ 2007…Всичките постановки са абсолютно различни една от друга. Обединяващо е само заглавието „Лучия ди Ламермур“ (1835), призната за най-добрата опера на Доницети, наскоро след написването й…”