130 г. от рождението на Иван Хаджихристов се навършват днес

Поетът и преводачът Иван Хаджихристов е роден в Стара Загора на 01.04.1892. (Умира на 23.12.1970). Завършва гимназия и цял живот остава да работи в родния си град – като подсекретар на Окръжен съд, завеждащ Градската библиотека, уредник на Радио Стара Загора, началник отдел “Наука и изкуство” в Общинския народен съвет. Печата стихове във „Везни“, „Хиперион“, “Златорог”, “Литературен глас”, “Хризантеми”, “Съвременник” и др. След 1944 г. сътрудничи на централни литературни издания.

Иван Хаджихристов е представител на късния символизъм в българската  лирика след Първата световна война, силно повлиян от неговия съгражданин Николай Лилиев. Неговата поема “Гибел” и стихотворението “Анна” са сред емблематичните творби на това течение. Мотивът за обречеността  на човешките усилия, преплетен с усещането за неопределима, изначална вина, е основният емоционален заряд в “Гибел”. “Анна” впечатлява с богатата си метафорична образност, съвършената мелодика на  стиха и дълбоката болка от смъртта на любимата, изпъкваща още по-силно на фона на буйния карнавал на живота и любовта.

Въпреки че в късните си стихове Хаджихристов плаща данък на неизбежните социално-политически конвенции на епохата, доста негови стихотворения запазват специфичния му стил, като същевременно превъзмогват клишетата на ранната му поезия. В тях поетът се оттегля в детството, в спомените, в легендарното или екзотичното, за да намери нови поетични територии, неподвластни на конвенциите на епохата. Особено място в творчеството му заемат впечатленията му от САЩ в книгата “Писма от далеч” – практически единственият му опит в проза. В тях Хаджихристов следва  критичните традиции на Алеко по отношение на американската цивилизация, като умело вплита в своите епистоларни пътеписи живи спомени от миналото и размисли върху българското и чуждо изкуство. Превел е от руски “Червен смях” на Леонид Андреев, отделни стихотворения на Пушкин и Балмонт.

Публикува с псевдоними И. Жарин, Mefisto, Mefisto-Жарин, Pontifex Maximus.

Съчиненията му са „Избрани стихотворения“, 1963; „Марсианско вино“, „Избрани стихотворения“. 1982; „Тринадесет мистерии“ (в съавт. с Иван Мирчев), 1921; „Гибел“ – стихотворения 1924; „Елен и гора“ – стихотворения, 1938; „Денят“ – стихотворения. 1961; „Месецът слиза над мен“, 1968; „Писма от далече“, 1982.

В старозагорския квартал „Кольо Ганчев“ има улица, която носи името на Иван Хаджихристов. На фасадата на дома, където е живял поетът има паметен знак.

Долап.бг