Украинката Елена Разнован:“Благодаря Ви, българи, за подадената ръка и проявената човещина!“

Чрез Обществен дарителски фонд – Стара Загора, който е координационен център на няколко неправителствени организации, обединени в помощ на бежанците от Украйна, се свързах с Елена Разнован. От близо 20 дни е избягала в България, заедно с дъщеря си. Ето какво тя сподели за читателите на Dolap.bg:

Моля, разкажете своята история.

Казвам се Елена. От Украйна, от град Одеса пристигнахме с дъщеря ми Кристина в България, за да се спасим от войната и нейните последствия.

Аз съм бесарабска българка. Израснах в българско семейство. Дядо ми и баба ми, майка ми и баща ми- всички говореха на български език, спазвахме българските обреди и обичаи. С моята дъщеря също говорим на български език.

Родена съм в малко бесарабско село. През последните 20 години живеем с дъщеря ми в Одеса. Тя завърши институт и работи като счетоводител. Аз работех като учителка по английски език, но  през последните няколко години станах детегледачка. Имам голям опит и хубави препоръки.

Всичко беше наред и живеехме спокойно и хубаво до страшния 24 февруари 2022 г., който поколения украинци ще запомнят за цял живот. Тогава нашите мечти и планове, нашият живот се спря и всичко се преобърна. На този ден Русия без да обявява война нахлу в Украйна.

В 5:00 часа сутринта чухме взрив. Не можехме да разберем какво е това. Никой не очакваше да започне война…

Много преди това дъщеря ми предлагаше да напуснем Украйна, но аз не бях съгласна. На 25 февруари моята сестра, която остана в Одеса със семейството си, ми звъни по телефона и ми съобщи, че са започнали да обстрелват региона. Тогава реших да оставим всичко, да оставим дома си и да спасим живота си.

На кого оставихте Вашето жилище?

Оставихме ключовете за нашите апартаменти на сестра ми и на съседите с молба да ги наглеждат от време на време, ако имат такава възможност. Следим сега какво се случва и в нашия град и се опасяваме, че когато един ден войната свърши и ние се завърнем, няма да ги намерим. Всичко ще бъде, недай Бог, разрушено.

Как пристигнахте в България?

С автобус до Варна. Нямам думи да благодаря на българите, които ни посрещнаха на българска земя. Вече съм на 58 години и досега не съм видяла толкова сърдечни, добродушни и отзивчиви хора, каквито срещнах в България.

Автобусите спряха до полицията. Посрещнаха ни момчета, които се занимават с оказване на помощ на бежанците. Без да ни вземат пари ни закараха на ж.п.гарата. Знаехме, че можем да пътуваме безплатно, но те ни показаха как да се снабдим с такива пропуски, качиха ни на влака, дадоха ни храна и вода…Господи, все едно че бяха наши синове – любезни, грижовни. Дадоха ни кураж и надежда, че всичко ще бъде наред. Така се отзовахме в Стара Загора.

Защо и как избрахте да се установите в Стара Загора?

Чрез Фейсбук от преди няколко години се запознах с един старозагорец. Безкрайно съм му благодарна. Като започва войната , той е заявил пред Обществен дарителски фонд, че има възможност и желае да приеме украински бежанци. Така се свързахме с него чрез Даниела Димитрова от фонда. На нея и на Катя от сърце и душа благодарим.

Кой е Вашият покровител?

Той не желае да му се афишира името. Според него, да помогнеш на изпаднал в беда е човешки дълг.

Посрещнаха ни на ж.п. гара Стара Загора. Тук беше познат на Даниела, който преди години също е бил бежанец и затова ни съчувства. Много хубав човек. Настаниха ни в напълно обзаведен апартамент, а хладилникът – зареден с храна. Всеки ден идва и ни пита:“Какво Ви трябва? От какво имате нужда? Не се притеснявайте..!“ Имам сълзи на очите от оказаното такова внимание и грижовност.

Какво е решението Ви? Ще останете ли в Стара Загора докато, дай Боже свърши войната ? Искате ли да започнете работа? Какви са намеренията Ви?

Засега дъщеря ми има работа. Тя е счетоводител и работи от тук онлайн във фирмата, която още съществува в Украйна. Аз търся работа като детегледачка. Много хора се отзовават, но трябва да получа статут на бежанец, за временна закрила, за да имам законно основание за трудов договор.

Елена, имате ли потребност от нещо и какво е то? Като тръгнахте от Одеса какво успяхте да вземете със себе си?

Взехме документи, на дъщеря ми -компютъра, малко пари за купуване на билети, по два чифта дрехи и обувки. Тук храна ни се подсигурява, но имаме проблем с дрехите, защото става топло. А и парите ни свършват, въпреки че живеем икономично. Важното е, че сме живи и здрави.

Как преминава един Ваш ден?

Дъщеря ми работи с фирмата си. Аз готвя. Ходих на гости на една украинка, която живее в Стара Загора от много години. Тя е от Харков. Остави си децата на мене и отиде по служба в София. Ходим на разходка, за да се запознаем с града. Много красив и чист град и много любезни и усмихнати хора.

Даниела Димитрова ни помоли да преведем от български на английски, на украински и на руски необходимите упътвания за украинците, които ще пристигнат в Стара Загора.

Вероятно поддържате контакти със сестра си и с колеги на дъщеря Ви, които са останали в Одеса. Какво е положението там?

Всеки ден се чуваме и се виждаме по скайп. Докато бяхме в Одеса имаше по два-три пъти сирени за опасност от бомбардиране. Сега са пускали няколко пъти повече сирените, но досега нападения няма. Градът се отбранява. Минирано е крайбрежието, противовъздушната отбрана работи много стриктно. Има още доста хора в Одеса, но всички те са в психически стрес и страх.

Благодаря на всички за помощта, която ни се оказва, за доверието, за вниманието и за силата и вярата, която ни давате. Бог да Ви благослови!

Росица Ранчева