Музата на Пенчо Славейков гостува в дома на Яворов
На 17 март 2022 г. в експозиционната зала на къща музей „Пейо К. Яворов“ – Чирпан бе открита гостуващата изложба на Националния литературен музей „Сама в вечерний път вървя“. Събитието е посветено на 85-та годишнина от смъртта на Мара Белчева (16 март 1937 г.). Документалната експозиция представя българската поетеса не само като спътница на големия ни писател Пенчо Славейков, но и като талантлив творец, преводач, обаятелна жена, преминала през своя житейски път с гордо вдигната глава.
В 20 документални пана са проследени: семейната среда, в която се ражда една от първите български поетеси през 1898 г. в Севлиево; детските години, следването във Висшия девически пансион във Виена, където изучава музика и литература; краткият брак с Христо Белчев, поет и държавник, убит на 15 март 1891 г.; Мара Белчева като придворна дама в двореца на княз Фердинанд; годините на следване в Женевския университет (1894–1897 г.) Представена е духовната връзка между големия ни поет Пенчо Славейков и неговата муза, която остава вдъхновение за него до последния му дъх на 28 май 1912 г. в Брунате, Италия. Проследени са последните години от живота на обаятелната поетеса, преживени в бедност, творческите връзки с д-р К. Кръстев, Боян Пенев, Андрей Протич, Дора Габе.
Автор на изложбата е Румяна Пашалийска, а художественото оформление е дело на Ивелина Велинова.
В началото Анелия Кроснева изпълни стихотворения от Мара Белчева, след което директорът на музея на Яворов Златина Колева откри изложбата с думите: „На 16 март се навършиха 85 години от смъртта на една от най-интересните жени от края на 19 и началото на 20 век в българския културен и обществен живот – Мара Белчева. Тя е светска дама и прекрасна поетеса, известна е като музата на Пенчо Славейков. Любовта им е извор на вдъхновение и за двамата. От нея се раждат „На острова на блажените” и „Кървава песен”- поемата, заради която Пенчо Славейков стига до номинация за Нобелова награда. „На острова на блажените” е една от необикновените книги в българската литература. Мара Белчева също присъства под името на Силва Мара.
Мара Белчева е била въвлечена в кръга „Мисъл” и макар и в периферията му тя е контактувала с четиримата най-изявени негови членове. Тя е и първият изследовател на кръга „Мисъл” чрез спомените си „За великата четворка”. В тях тя откроява това, което ги обединява, а именно – идеята за” по-висш живот”, но и показва редица разлики между тях, описва и различните темпераменти в Кръга: холерик е д-р Кръстев, Пенчо Славейков е сангвиник-харизматик, Яворов-меланхолик, а Петко Тодоров- сантиментален тип. Толкова са различни, че „Сами на себе си дори те не са съвременници”, твърди Белчева. Почит и респект е изпитвал Яворов към Мара Белчева от запознанството си с нея до последните си дни. Неслучайно едно от предсмъртните му писма е адресирано за нея: ”Многоуважаема госпожо, Аз съм дълбоко трогнат от Вашето съчувствие към мене, изразено не в едно писмо. Отивам при моята мила Лора, отнасям вест от България на Пенчо, Целувам ръката ви почтително: Яворов”.
Изложбата бе представена от Здравка Никовска, гл. уредник на къща музей „Петко и Пенчо Славейкови“ към Националния литературен музей. В словото си „Спомен за Мара Белчева” Никовска осветли важни моменти от живота на незабравимата Мара Белчева: „Нейното творчество е изтъкано от кураж и тъга. През 1918 година излиза първата й стихосбирка „На прага стъпки”. Следват „Сонети” през 1925 година и „Избрани песни” през 1931 година. „Късно започнах с поезията” – споделя в своята изповед пред Христо Бързицов поетесата.” Тридесетгодишна… Първите публикации се появяват в литературния ни печат през 1910 година. В списание „Мисъл” излиза цикъл от стихове „Без шум листата капят”. Мара Белчева печата в най- престижните литературни списания – „Златорог”, „Листопад”, „Демократически преглед”, „Вестник за жената”.”
Изложбата ще гостува в Чирпан до 17 април 2022 година.
Източник: Къща музей „П.К.Яворов“
