16 март е Ден на астрономическите обсерватории

Международният ден на астрономическите обсерватории е отбелязан за пръв път през 1990 година в Италия, по инициатива на Асоциацията на италианските астрономически обсерватории.  През 1994 г. е честван и във Франция, а през 1995 г. в още 6 европейски държави. Чества се през месец март в деня, който е най-близка до деня на пролетното равноденствие, за да се разпространяват знанията по астрономия.  Целта на празника е  разпространение на знанията по астрономия.

Националната астрономическа обсерватория в България се намира на връх Рожен в Източните Родопи, близо до град Чепеларе. Стопанисва се от Института по астрономия към БАН. Там се намира най-големият телескоп на Балканите – двуметров рефлектор с оптическа система Ричи-Кретиен-Куде, произведен от Карл-Цайс, Йена. Обсерваторията разполага още с 60 cm фотометричен телескоп Касегрен и с 50/70 cm Шмид телескоп. През 2005 г. в Института по астрономия беше разработен и построен 15 cm слънчев коронограф, който сега е монтиран в слънчевата кула на НАО-Рожен.

Другите български обсерватории:

– Астрономическа обсерватория – Белоградчик

– Народна астрономическа обсерватория и планетариум „Джордано Бруно“

– Астрономическа обсерватория при Младежки център – Хасково

– Народна астрономическа обсерватория и планетариум – Смолян

– Народна астрономическа обсерватория и планетариум „Николай Коперник“

– Астрономическа обсерватория и планетариум – Ямбол

– Народна астрономическа обсерватория и планетариум „Юрий Гагарин“

– Народна астрономическа обсерватория и планетариум – Габрово

– Народна астрономическа обсерватория „Славей Златев“

– Астрономическа обсерватория на СУ „Климент Охридски“

– Народна астрономическа обсерватория „Галилео Галилей“

– Астрономическа обсерватория „Йохан Кеплер“, школа към СОУ „Васил Левски“

– Народна астрономическа обсерватория – Сливен

Астрономия (от гръцки език: закон на звездите) е наука, изучаваща небесните тела и явления извън пределите на земната атмосфера като звезди, планети, комети, галактики и реликтовото излъчване. Обект на изучаване от страна на астрономията са образуването и развитието на Вселената, нейната еволюция, както и физическите и химическите свойства на небесните тела и техните движения.

Астрономическите наблюдения предоставят важна информация, позволяваща потвърждение на фундаменталните теории във физиката като общата теория на относителността. Теоретичната астрофизика от друга страна има за цел обяснение на астрономическите явления като например избухването на свръхнова.

Астрономията е една от най-древните науки, използващи научния метод още по времето на Древна Гърция. Задълбочени и систематични наблюдения са били извършвани дори по рано. (виж археастрономия) В исторически план наблюдения, извършени от астрономите-любители са допринесли в значителна степен за извършването на важни открития, като астрономията до ден днешен остава една от малкото съвременни науки, при които любителите играят важна роля, особено при откриването и изучаването на краткотрайни явления.

В Древна Гърция и ранните човешки цивилизации, астрономията се състои главно в астрометрия — изучаване на позициите на небесните тела. През Ренесанса астрономи като Йохан Кеплер и Исак Нютон поставят основните на небесната механика, чиято математическа формулировка позволява предсказване на движението на небесните тела под въздействието на гравитацията. Фокусът на астрономията се измества към изучаването на движението на планетите и спътниците в Слънчевата система. Модерната астрономия, посредством методи като спектрален анализ и директни наблюдения като тези на космически апарати, изучава състава и произхода на небесните тела.

От началото на 20 век астрономията се поделя най-общо на наблюдателна астрономия и теоретична астрофизика. Наблюдателната астрономия се занимава най-общо с получаване на данни от различни небесни тела и използваните за целта инструменти като телескопи. Този клон понякога бива наричан астрометрия или просто астрономия. Теоретичната астрофизика изучава главно процесите протичащи във Вселената, които биха могли да обяснят получените от астрономията на наблюденията данни. За целта се използват и аналитични модели, като се използват методи като компютърна симулация например.

Поделенията на астрономията могат да бъдат категоризирани според сферата на интерес: галактична астрономия, планетарна астрономия; по предмет като формация на звездите; по метод за получаване на данни — посредством видима светлина, радиовълни или други частици.