Социалният психолог доц. д-р Дончо Донев:“ Четенето на литература лекува“

Доц. д-р Дончо Донев е на 42 години. Роден е в Балчик. Има завършено средно музикално образование, висше – по психология и няколко магистратури със специализации по социална психология. Заместник директор и преподавател по психология е в Департамента за информация и повишаване квалификацията на учителите в Тракийски университет. Той е един от двамата автори, които съставят първия „Наръчник за консултанти по библиотерапия“ ( 2016 г., изд. „Глобални библиотеки – България) в България . Другият автор е неговият колега Минчо Николов. Техен консултант е Надежда Груева, директор на Регионалната библиотека „Захарий Княжески“ в Стара Загора. Благодарение на финансовата подкрепа на Фондация „Глобални библиотеки – България“, наръчникът е издаден в тираж от 1500 броя. Голяма част от книгите са изпратени на библиотеки в различни точки на страната. Библиотерапията вече е една от иновативните услуги, предлагани в обществените библиотеки в България.

През 2017 г. доц. д-р Дончо Донев учредява и ръководи успешно хора на старозагорските библиотекарки „Библиофония“.

Доц. Донев, библиотерапията изглежда един дързък и нов свят, но идеята, че книгите могат да лекуват е стара. Разкажете за българското начало!

Идеята, че четенето на литература може да ни помогне и емоционално, да ни лекува от лоши или тъжни мисли, не е нова. Тя  е известна е още от времето на Платон, който е казал, че музите са ни дали изкуствата, не за безсмислени удоволствия, а като средство да внесем хармония в душевното си равновесие, когато то е нарушено. Въпреки че съществува от столетия, а може би и хилядолетия, библиотерапията придобива ясни очертания в началото на XX век. През 1916 г. американският есеист Самюел Кротерс въвежда термина в статия в Atlantic Monthly, като обединява гръцката дума за „книга“ – biblion, с „терапия“.

Библиотерапията е лесен, евтин и ефективен начин за подкрепа на личността. Началото в България на този вид лечение беше поставено в Стара Загора през 2016 г., когато беше издаден наръчникът и завърши първият обучителен курс от 10 библиотерапевти. Ползвахме английски и руски опит. Може би малцина знаят, че през 70-те година на XX век библиопсихологията се развива като самостоятелно направление. 

Как се насочихте към тази тема ?

Библиотерапията по света има успешни практики. В българския манталитет е наложено правилото: Да чета, за да уча! Художественият текст е по-силен от това как свършва една история. Затова и често нямаме доверие към подобен вид терапия чрез четене. Например по време на Първата световна война в полевите болници на Великобритания има доброволки, които четат на войниците, независимо дали са в тежко или терминално състояние. Художественият текст е като магия.

Важно е да отбележа, че ефикасността на психотерапията чрез определени методи е силно повлияна от културните особености на всеки народ. Модел, който е изключително успешен във Франция или Англия, не би могъл да се приложи директно в България и да се очаква същата резултатност. Заедно с моя колега Минчо Николов и Надя Груева търсихме ефективния за нашата култура модел на библиотерапията, преди да подготвим наръчника. 

Каква е основната задача на един библиотерапевт ?

Библиотерапията не се ограничава до предоставянето на списък с книги, които даден човек трябва да прочете. Четенето е прекрасно преживяване, но само по себе си не е достатъчно. Ползотворното влияние на библиотерапията произтича не толкова от прочитането на определени художествени творби, а от откритото общуване между консултанта по библиотерапия и читателя.

Много хора обичат книгите, някои си пишат и читателски дневник, но терапевтичната задача е не само да се прочете книгата, но и да разсъждаваш върху сюжетите, които предлага. Изключително важно е да се обсъжда прочетеното и да се направлява самият процес на четене от подготвен консултант по библиотерапия. 

Четенето и дискусията са процес, в който участват консултантът и човекът, който го е потърсил. 

Понякога консултантът и читателят четат заедно. По този начин консултантът може да спре читателя на определено място и да го помоли да опише емоциите си и да опита да предположи как ще се развие историята.

През изминалите близо седем години имате ли постигнати сериозни успехи при библиолечението?

С моя колега Минчо Николов успяхме да обучим близо 200 библиотекари в цялата страна, но не всеки преминал курса е готов да бъде консултант по библиотерапия. 

През 2019 г. се проведе първата Национална среща  на консултантите по библиотерапия в Стара Загора. Същата година беше издаден и сборник с добри практики. Пандемията ограничи възможностите ни за работни срещи, надяваме се в близко бъдеще на нов форум. 

Един пример ще Ви посоча, който е сред първите успехи, които регистрирахме в Стара Загора. Приемен родител, който е отгледан в социален дом, приема за отглеждане дете, но между тях нямаше изградена емоционална връзка, въпреки положените не малко усилия до момента. След три седмици работа с консултант по библиотерапия, те успяха да формират близост, разбраха че могат да се смеят заедно и да имат общи емоционални преживявания.   

Няма универсален текст, който да бъде прилаган при депресия или след раздяла, или при друг случай. Решението е индивидуално, но се взема след консултация, която установява характер, грамотност, социален статус и психологически потребности. Бихме могли да превъзмогнем самотата с помощта например на „Малкият принц“ на Антоан Екзюпери, да повишим самочувствието си с „Хари Потър“, но най-подходящият текст за нас би подбрал само подготвеният консултант по библиотерапия. Освен че би ни предложил такъв текст, той би ни „упътил“ и какво да правим с него, за да постигнем желания резултат.

Как изглежда днес в България обединението на писатели, психолози и медици в полза на лечението с книги?

Трудно, много трудно. Всеки специалист пази своята територия и предпочита медикаментозно лечение, но, надявам се, да има промени.

Известно е мнението на специалисти, които сравняват библиотерапията с хомеопатия и гледат с недоверие. Какво бихте казали на скептиците ?  

Да, запознат съм с различни мнения, но съм категоричен, че текстът е средство, което може да бъде полезно при лечението на даден пациент. Мисля, че по-голямата част от тези, които изразяват това мнение, не са запознати с метода на библиотерапията. 

Кои са най-убедителните научни заключения, с които разполагаме днес ?

Успешните практики. Случаите, в които има регистрирани значителни резултати. Първият наш сборник е събрал успешните примери.

Оптимист ли сте за бъдещето на библиотерапията у нас?

Да, хората все повече четат. Семейните библиотеки стават все по-богати. Наблюдавам, че четенето става модерно. В социалните мрежи все по-често се рекламират книги. Това означава, че хората изпитват все по-голямо удоволствие от четенето.

Д-р Румяна Лечева