Навръх Тодоровден за здраве да хапнем мекици и да завържем червен конец на зелено дърво

Днес, в първата събота след Сирни заговезни на Велики пости, отбелязваме църковно-народния празник Тодоровден. Той е един от най-усмихнатите и тачените пролетни празници. Посветен е на Св. Теодор Тирон, но и на коня – верен другар и помощник на българина.

В православния календар има шестима канонизирани от църквата светии, носещи името Тодор, което означава „Божи дар“, въпреки че в народното съзнание липсва ясно разграничение. Двама от тях се войни-великомъченици – св. Теодор Тирон и св. Тодор Стратилат, чиито жития показват много общи моменти. Те са били римски войници, канонизирани заради мъченическата си смърт в името на Христовата вяра. Култът към тези двама воини-светии е особено разпространен в българските земи и е намерил отражение в някои паметници на нашата художествена култура. Така най-старата запазена до днес българска икона е прочутото изображение на св. Тодор Стратилат от Преслав върху глазирани керамични плочки (9-10 в.). А в уникалната живопис на Боянския майстор от 1259 г. в Боянската църква са запазени образите на трима светии с името Тодор: св. Теодор Тирон и св. Тодор Стратилат в редицата на светците-воини, както и това на св. Тодор Студит, в житието на когото се споменава, че за известно време е бил на заточение в Аполония (Созопол). Той заедно с преподобните св. Тодор Сикеот, св. Тодор Освещени и св. Тодор Трихина са канонизирани заради техните монашески подвизи.
Трябва да се знае, че народният празник Тодоровден няма точно фиксирана дата, а зависи от началото на великденския пост и не съвпада с църковния празник на нито един от шестимата светии.

Стотици години Свети Теодор Тирон е небесен покровител на населението на Стара Загора. На върха на Аязмото, върху лечебен извор е построена и малка църквица. Вторият й престол е на името на Св. Цар Борис-Михаил -Покръстител. Легенда ли е, истина ли е, но се знае, че точно тук цар Борис е приел светото кръщение. Когато се влезе в Божия дом, върху южната стена е зографисано точно това знаменателно събитие. Другият уникален факт е, че повечето от иконите са на български светци. Много от тях „са облечени“ в национални носии от различни етнографски области. Легендите разказват, а има и доста артефакти, че на върха на Аязмото се е извисявал най-големият за региона манастирски комплекс. По скалите на Средна гора са били скитовете на монасите, които по празници са идвали в църквата да се черкуват . Там на върха, на мястото на разнебитения от 20 години бивш ресторант „Аязмото“ е бил митрополитският дом. Тук е била и скромната килия на създателя на парка Митрополит Методий.

Преди стотина и повече години, след Коледа и Великден, най-големият църковен празник за старозагорци и жителите от околните села и градове е бил Тодоровден. През целия ден не спирал потокът от миряни към храма на светеца на върха на Аязмото, за да вземат причастие, да пият и си налеят светена вода, да си вържат за здраве на големите чимшири конец или друг нишан. На Тодоровден ставаше и големият панаир. Той започваше от Стария театър на север от двете страни на булевард „Митрополит Методий“ , на запад по ул. „Августа Траяна“ до днешното обръщало на тролеите пред стадиона. Целият град миришеше на пържени мекици. Дечурлигата почервеняваха от шекерените петлета и ябълки, от шекер памука и вафлите пълни с розов крем , от задължителните сусамки… Народът се разхождаше бавно и спокойно, купуваше си армагани, спираше пред циркаджиите и моторджиите, които караха моторите си в огромни бъчви…После започваха гостуванията на имениците, като почерпката започваше задължително с мекици.

Рецепта за мекици

Ето и моята рецепта да 12-15 броя мекички: 4 ч.ч. брашно, 2 с.л. захар, 2 ½ ч.ч. вода, 1 ч.л. сол, 1 кубче мая. Брашното , маята , захарта и солта се смесват в купа и се разбъркват хубаво. Добавя се водата и се омесва тесто, което да е по-гъсто от палачинковото. Купата се покрива с намазнено фолио и се оставя в хладилника за през нощта. На сутринта тестото трябва да е утроило обема си, да е в шупли и лепкаво. В тиган се загрява няколко пръста мазнина. С намазнени ръце се откъсва от тестото, оформя се топче и после се разгъва до формата на тънка мекица. Пържат се до златисто и се поставят върху кухненска хартия за кратко, за да попие излишната мазнина. Сервира се с пудра захар, компот, конфитюр или сладко, а може и натюр с малко шарена сол.

За по-практичните, във всички магазини се предлага готово тесто. Важно е при пърженето мекичката да е по-тънка, а олиото да е много сгорещено. Пърженето става много бързо.

Тодоровден се празнува винаги по време на Великденските пости, поради което на трапезата присъстват само постни ястия от картофи в най-различен вид, боб, ориз и задължителната „тудоровска“ леща и гъбена каша. Задължителен е и месеният хляб – най-често във формата на подкова.

Обичаят на Тодоровден да се раздава варена царевица се свързва от православната църква с почитането на паметта на св. Теодор Тирон. Неговото житие разказва, че около 50 години след смъртта на Тодор византийският император Юлиан Отстъпник, който мразел християните, решил да им се подиграе. Знаейки, че през първата седмица на Четиридесетница те пазят строг пост, той заповядал да се поръсят с кръв от идолски жертви всички неща за ядене, продавани на цариградския пазар. Тогава св. Тодор се явил на архиепископа и го предупредил за това деяния, като поръчал на тези, които нямат храна у дома си, да си правят коливо, т.е. да варят пшеница с мед. В продължение на цяла седмица християните се хранели с коливо. За благодарност към св. Теодор Тирон църквата запазила досега обичая – в първата събота от Великия пост чрез коливо да го почита.

По стари български традиции и обичаи, рано сутринта навръх Тодоровден , майките бързат да изкъпят децата си. Този обичай се прави за здраве, за да не ги боли глава през годината и да не се разболяват. Бабите отрязват кичур от косата на своите внучета, който след това заравят под ябълково дръвче, за да растат сладки и румени. Жените мият косите си с вода, в която са пуснали слама от яслите на конете, вързана с червен конец. Този ритуал се изпълнява, за да растат косите им здрави и лъскави като конска опашка. Водата, която остане се изхвърля след ездачите, тръгнали към кушията – дългоочакваното състезание на Тодоровден.

На Тодоровден празнуват: Тодор, Тошо, Тодора, Теодор, Теодора и техните производни. Честит и благословен имен ден! Усмихнат да е празникът на всички!

Росица Ранчева