Тодорова седмица е най-страшната през годината, всеки ден си има име

Днес е Въртоглав четвъртък, а утре- Черен петък. Седмицата се нарича Тодорова и предхожда Тодоровден, който празнуваме в събота . Според народните вярвания това е най-страшната седмица през годината и всеки ден от нея има свое име.

Песи понеделник се почита предимно за бяс. Отбелязва се и ергенският празник „тулум“ (с пълни торби с пепел или брашно удрят по гърба старите ергени за наказание, че не са се задомили).

Черен вторник е най-черният в годината и не се работи, за да не се почерни животът.

Не се работи, защото всяка работа, започната в този ден, ще се провали. Вярва се, че Черен вторник е предводител, началник на всички вторници в годината. Който се е родил в този ден, е без късмет. 

Някъде наричат деня Сух вторник, понеже от него започва сушата. За предпазване от болестта и от сушата на този ден стопанките месят питка, прекаждат я и раздават по съседите. 

Третият ден е Луда сряда (или Черна сряда, куца, крива) и е един от най-лошите дни през годината. Наречена е така, защото според народните представи това е денят на лудостта. В някои краища вярват, че тя се предизвиква, ако на този ден човек работи каквото и да е. 

На полуделите им се бае, поливат ги с билки и им дават да пият отвари.

Четвърти ден е Въртоглав четвъртък (или Въртоломей, Въртолей, Зимен Въртоломей). На този ден също така не се работи, тъй като човек получава световъртеж и става зашеметен. Болестта произхожда от някакъв лош дух и влиза в главата. Прихваща също и добитъка и от нея той може да умре. 

За да умилостивят тази болест, домакините месят питки, наречени някъде мравоучени пити, които раздават. Ядат ги на бунището, а трохите се събират само на едно определено място; вярва се, че така всяка къща ще се предпази от нашествие на мравки. 

Най-лошият и опасен ден в седмицата е Черен петък (куц, глух, луд или сух петък). Смята се, че е предводител на дванадесет лоши петъци в годината. Не се работи, за да се предпази човек от болести, а реколтата – от гръм, градушка и суша.

Тодоровден (Тудурица, Лудото Тодорче, Конски Великден, Конски празник) е винаги в съботата след Сирница и с него завършва Тодоровата седмица. 

Празнува се в чест на конете, за да са здрави и да дават добър приплод. Според народните представи на този ден св. Тодор забивал копието (маждрака) си в земята, връзвал за него коня и отивал при Бога, за да моли за лято. Сутринта стопанките месят две погачи: св. Петка и св. Тудур; прекаждат ги, прекаждат също вино и ги раздават по къщите. 

Хлябът (колач), наречен на св. Тодор, е начупен предварително на парчета и когато дават от него, стопанките процвилват като кобили и ритат. От този хляб се слага и в зоба на конете, за да са здрави и плодовити. Когато получат от питата и виното, съседите и близките благославят конете. 

Някъде (Пиринския край) според обичая ергените извеждат конете на водопой по първи петли. После ги хранят с хляб и сол, кичат ги с мъниста, здравец и кукуряк и три пъти обикалят църквата, гробището или мегдана. 

По-късно сутринта всички излизат извън селото, на равно място и там ергените се надбягват с конете си (кушия). Спечелилият кушията кон се окичва с венци, всички го съпровождат до дома му, а там го посреща мома с бяло котле, пълно с прясна вода и малко вино, и му дава да пие от него.

Вечерта в дома на победителя-ерген се събират всички, черпят се и играят хоро. Докато момците се подготвят за състезанието, момите задължително измиват косите си за пръв път, като слагат във водата пъпки от дряновиците-сурвачки, стъбла от къпина или билки.

На Зимния Тодоровден някъде подстригват за първи път и косите на момченцата. Вярва се, че по този начин измитите и подрязани коси ще израстват дълги и гъсти. На този ден младите булки обличат сватбените си дрехи и отиват тържествено в черквата за първо причастие, носейки обредни хлябове (кисела погача, кравай). Нареждат се в редица, покланят се на свекървите си и изпълняват песен за св. Тодор. Обичаят завършва с общо хоро на булките, което често изпълняват боси.

Месят се и хлебчета с форма на подкова или конче, украсени с орехови ядки, чесън на скилидки (против уроки) и сол. На празничната трапеза, освен питата, се слага леща, картофи, варена царевица и жито, гъби.

В някои райони родители, роднини и съседи отиват на гости в домовете на младите булки и носят подаръци. Ако през Тодоровата седмица прогърми , то овцете ще са добри, а годината ще бъде дъждовна, с чести градушки. Празнуват всички именици.

Тодор е божи дар (от гр.). В народните представи цялата Тодорова седмица е период, в който върлуват силите на злото; период опасен, враждебен, неблагоприятен и нечист. Време на нарушена хармония, време на хаоса, през което задължително се преминава, за да се смени зимата с пролет.