Честита Баба Марта! Да сте живи и здрави, бели и червени, весели и засмени!
Мартеницата е символ на здраве, щастие, мир и любов. В белият цвят е втъкана искреността и чистотата на отношенията, а в червеният – взаимната обич и топлотата на приятелството. Първите мартеници са били направени за закичване на добитъка и хората и представлявали само усукан червен и бял конец. По-късно, в някои области прибавили сребърна или златна паричка за предпазване от болести.
Носенето на мартеници е стар български народен обичай. Баба Марта е сред най-почитаните български обичаи, запазил се още от древността до наши дни. На 1 март всеки подарява на близки, познати и приятели специален амулет, наречен мартеница, който да ги дари със здраве и сила през годината.
В миналото на този ден стопанката на дома ставала рано, помитала двора, запалвала буен огън и простирала или закачала пред дома си червени прежди, престилки, черги, пояси или пресукани червени конци. Вярвало се, че те пазят къщата, за да не влиза в нея злото – бедност и болести. Ритуалът целял баба Марта да ги види и да се разсмее, за да грейне слънце.
Някои от обичаите на 1 март са свързани с изгонването на злите сили и включват запалване на огън и изгаряне сметта на двора, след което всички прескачали жаравата. Децата като се събудели тичали да прескачат огъня, за да не ги вестява болест и да им е весело през цялата година. После им връзвали мартенички от усукани червени и бели конци. Когато долитала първата лястовичка или щъркел, децата сваляли мартеничките и ги закачали на първата клонка.
Някъде дори възрастните жени не излизат извън дома, за да не срещнат Марта и да я разсърдят, защото ако срещнела млада жена или мома, Марта щяла да се усмихне и да направи времето хубаво. На други места жените не перат и не простират бели дрехи на Баба Марта, за да не предизвикат падането на градушки и слани.
Според едно поверие мартениците се слагат под камък и след девет дена се гледа какво има под него. Ако са се настанили мравки ще е богата годината с овце, ако пък има други по-едри буболечки – сполука с едър добитък.
В Родопите се гадае по първите дни на месеца за времето през годината. Има обичай, според който се гадае каква ще бъде годината и за отделния човек като си избере ден от март (в някои райони се гадае според рождената дата). За да не пада гръм, в някои добруджански села не варят, не тъкат, не тупат нищо. На огъня не слагат черни или опушени съдове, за да не се разболяват растенията.
Според поверието на 1 март хората, дърветата и животните се закичват за здраве и успех с мартеници, направени от пресукан бял и червен конец. Те се носят или до 9 март – църковния празник на Свети 40 мъченици или до 25 март – Благовещение.
Мартеницата може да се свали и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво.
Какво всички знаем, мартениците са направени задължително от два пресукани конеца – червен и бял. В някои райони на страната конците са само червени, в други – многоцветни, но с преобладаващо червено.
Този цвят според народното поверие има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество. Белият цвят символизира чистотата, невинността и радостта.
В българските традиции бялото е и знак за красота, а червеното е цвят на жизненост, на здраве и любов, на победата, на живота и храбростта, на светлината на изгряващото и залязващото слънце. Въпреки че, окичването с мартеници се смята за уникална българска традиция, тя присъства и в Румъния, макар че в леко променен вид. Там мартеницата се нарича „марцишор“ и се носи само от жени, а в Северна Гърция я носят само децата като гривна, направена от усукан бял и червен конец. Обичаят се пази и в близките страни, където са се преселвали българите през вековете – отбелязва се в южните части на Молдова, където живеят около 90 000 етнически българи.
Интересни са и обичаите у нас, свързани с мартениците. В Разградско сутринта при изгрев слънце всяка домакиня мята червен плат на едно от плодните дървета в градината, „за да разсмее Баба Марта“.В Троянско на 1 март преди изгрев слънце стопанките на всеки дом връзват червена вълна по ключалките на вратите, на овошките, по рогата на добитъка.
В Хасковско бабата, която рано преди съмване връзва мартеници на децата от семейството, се облича изцяло в червени горни дрехи. Оттук идва и народната представа, че Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка, обута в червени чорапи.
Легенда за Баба Марта
Живяла Марта със своите двама братя далеч, далеч в планината. Братята ѝ носели едно и също име – Сечко. Само че единият наричали малък, а другият – голям Сечко.
От високата планина те виждали и чували всичко, което ставало по земята. Усмихвала ли се Марта погалвала и тревички, и гадинки. Стопляла простора с благата си усмивка, златно слънцето блестяло, прелитали весело птичките.
Веднъж една пъргава млада невеста подкарала овчиците си в планината тревица стадото да попасе, птички се обадили, топло слънчице огряло.
– Не извеждай, булка, ваклушите на паша, рано е! – думал ѝ свекърът, стар стария. Преживял бил много той и мъдро можел да поучи. По слънцето познавал старецът кога ветровете ще завеят, по месеца разбирал кога дъжд ще захване, кога град ще бие, кога зла зима ще вилнее.
– Кърпикожусите цъфтят сега, снахо – топло ѝ напомнил старецът. – Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй!
– Ей, тейко, какво ще ми стори толкоз Марта? Тя е жена и зло на жена не може да направи – казала невестата и подбрала козите и овцете към планината.
Дочула тези думи Марта и тежка ѝ мъка домъчняла. Нищо че е жена и тя можела да покори слънцето като братята си, и тя имала сила хали и бури да посее, и тя знаела кога слънчев благодат да прати. Какво от това, че жена ѝ думат! Не минало много. Тъмни облаци надвиснали над планината. Ветровете забухали безмилостно напъпилата гора, леден сняг зашибал, захванала люта зима. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея. А непокорната млада овчарка така и не се върнала. Тя останала вкаменена заедно с овчиците си горе в планината.
Легенда за появата на мартеницата
Легендата е от времето, когато Аспарух бил на десния бряг на Дунав. Брат му Баян и сестра му Хуба го чакали на левия бряг и търсели брод за България. Вързали края на бяло кълбо за крака на сокола, за да полети и им покаже брода, по който да минат. Но хазарска стрела пронизала Баян. Бликнала алена кръв и обагрила бялата връв, която трябвало да послужи като знак за Аспарух, че скъпите му брат и сестра идват при него. След като получил чаканата вест, Аспарух късал конци от бяло-червената нишка, връзвал ги на ръцете на войниците си и повтарял:
Нишката, която ни свързва никога да не се прекъсва. Да сме здрави, да сме весели, да сме щастливи, да сме БЪЛГАРИ…
Според друга легенда първата мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух, през втората половина на VII век, когато Аспарух преминал Дунава и открил за българите земите около Балкана. Ахинора дълго чакала своя любим и накрая завързала на крачето на лястовичка пресукан бял конец и пуснала птичката да предаде посланието ѝ за здраве и любов.
Птичката дълго пътувала, а конецът наранил крака ѝ и се обагрил в кръв – така добил червения си цвят. В крайна сметка тя намерила хана и кацнала при него точно на 1 март.
И световни звезди се кичат са мартеници
През март 2009 г., малко преди да обяви паузата в музикалната си кариера, Майкъл Джексън се появи в типичния си вид – с тъмни очила и помпозно сако, но на ръката му се забелязваше нещо странно. Нескопосано вързана на възел мартеница беше забелязана на китката на звездата. Така и не се разбра дали някой е препоръчал на покойния Крал на поп музиката да си купи мартеница за здраве, или това е скъп подарък от негов приятел от български произход. Принцеса Кейт надяна мартеница през 2014 г. и направи родителите си богати, стана ясно от публикация в британския в. „Дейли мирър“. Всичко, което херцогинята на Кеймбридж носи, се продава като топъл хляб. Фирмата на семейство Мидълтън се радва на огромни печалби от доставка на комплекти за плетене на шарени гривни, които се превърнаха в хит на Острова това лято. Въпреки строгите дворцови порядки Кейт си позволи да сложи гривна от бели и червени ластичета по време на един от публичните си ангажименти. Плетеницата, подозрително напомняща мартеница, пасваше на червения й костюм по време на турнето на младите херцози на Кеймбридж в Австралия и Нова Зеландия по-рано тази година. Това бе достатъчно за предприемчивата Кейт да превърне гумените плетки в задължителен аксесоар за сезон 2014. Принцесата не е единственият член на кралското семейство, който е носил българска мартеница. При посещението си в България през март 2003 г. британският престолонаследник принц Чарлз се сдоби с традиционните червени и бели конци, които се забелязваха на ръката му дълго след като напусна страната ни.
Ищар също отнесе в куфара си бяло-червено украшение, и то на два пъти. През 2006 г. възпитаници от Дома за деца, лишени от родителска грижа, „Асен Златаров“ закичиха с мартеница израелската певица преди концерта й в София. През 2013 г. преди шоуто й във Велико Търново тя получи нова от кмета на града, а тя му благодари на чист български. Вежди Рашидов като министър на културата през 2011 г. връчи на Клаудия Кардинале грамота и мартеница. Той обясни, че това е една прекрасна традиция за страната ни в началото на март, и закичи актрисата за здраве.
Мартениците са вписани в „Гинес“
През 2011 г. от учениците от СОУ „Христо Ботев“ направиха мартеница с дължина от 5,030 метра. Шест месеца по-късно специалистите от „Гинес“ се произнесоха:
„Най-голямата мартеница в света е дълга 5 км, 30 м и 30 см (3,13 мили) и е изработена от учениците в Нова Загора на 1 март 2011 г.“
Преди това обаче рекордът в „Гинес“ държеше създадената в Стара Загора. Дълга е 12 метра и е дело на майсторката Лена Динчева. Мартеницата има 17,608,000 бримки. Динчева прави общо 968,000 движения с ръка при наплитането на преждата, изплита 1,140 метра плат, с който облича 6,200 PVC чашки като камбанки – по 3,100 бели и червени със съответния брой езичета, общо 2,480 метра връв усуква за връзването на камбанките и така общо мартеницата тежи 63.550 кг. Изработването на мартеницата отнема на Лина общо 170 дни. Започва я през лятото, понякога се случва да плете и по 16-17 часа дневно. Комисията към Книгата за рекордите на Гинес заседава в Лондон на 17 юни 2003 година и вписва мартеницата на Лена Динчева като „най-дългата мартеница в света“. След изпращането на сертификата Лена Динчева подарява на Историческия музей в Стара Загора копие от него. То се съхранява в къщата музей „Градски бит от Възраждането“.
Според една легенда Пижо и Пенда живели много отдавна по нашите земи. Тя била най-красивата мома, а той – напет и трудолюбив. Щом Пижо видял Пенда, веднага се влюбил в нея. В чест на тяхната силна любов хората направили бели и червени фигурки от конци, с които се закичвали при настъпването на пролетта. А миналата година двамата герои оживяха в триизмерна компютърна анимация на български студенти, които искат да представят на света българските традиции във филма „Червено и бяло“. Авторки са Никол Николова и Йоанна Иванова. Двете завършват компютърна анимация във Великобритания и мечтаят да работят в професионалното кино. „Идеята ни беше да създадем проект, който пряко ще докосне всеки българин и същевременно ще покаже една интересна, различна и не толкова позната на света традиция и култура“, коментира Никол. По визуализирането на историята Никол и Йоанна работили 7 месеца. И получили високи оценки не само от преподавателите си: „Това се прие много добре от чужденците, което пък на нас ни даде голямо удовлетворение и мотивация да работим занапред“, категорична е Йоанна.
Dolap.bg
