Тракийски нагръдник, открит от Георги Китов, стана част от експозицията на Националния исторически музей

Тракийски нагръдник, датиращ от IV в. пр. н. е., изработен от масивно желязо и сребро, покрит с богато орнаментирана позлата и открит през 1995 г., стана част от постоянната експозиция на Националния исторически музей (НИМ), съобщиха от институцията.  

Нагръдникът е част от богатите гробни дарове, открити при археологическо проучване, извършено през 1995 г. Изработен е от различни части. Основата е масивна желязна яка с луновидна форма, която покрива горната част на гърдите между раменете (отпред) и горната част на гърба (отзад). В областта на шията основата е извита в „Г-образна форма“ и защитава врата отпред и отзад, по думите на уредника в НИМ Павлина Девлова, която ръководи проекта “Реставрация, консервация и експониране на антични артефакти от фонда на НИМ”, по който е възстановен нагръдникът. Проектът е реализиран с финансовата помощ на Министерството на културата.

Основна заслуга за възможността той да бъде представен в целия си блясък е на реставратора от Регионалния исторически музей в Ямбол – Георги Илиев. През изминалата година с помощта на дългогодишните си познания и изключителен талант Илиев успя да възстанови изцяло безценния експонат, открит в “Цвяткова могила“, община Казанлък, разказаха от НИМ. 

Георги Илиев е един от малцината специалисти в България, благодарение на чиито професионализъм, множество археологически паметници биват реставрирани в първоначалния си вид. В работата си с Националния исторически музей той е успял да доведе успешно до край многобройни извънредно сложни реставрационни проекти, сред които се открояват ризницата от могилно погребение от Златиница, бронзови нагръдници от Благоевградско, луксозна чернофирнисова и червенофигурна керамика от Аполония Понтика, молидовули, накити и монети от средновековен манастир „Христос Спасител“, посочват от НИМ. 

Нагръдникът, реставриран от Илиев, е част от находките във фонда на Националния исторически музей от некропола “Косматките“ в землищата на Шипка – Шейново, община Казанлък, проучен със средства, осигурени от НИМ от екип на д-р Георги Китов и Гавраил Лазов (НИМ) през 1995 -1996 г. Според полевия дневник на разкопките некрополът е от девет компактни могили разположени в равнината на юг от Шипка и около течението на приток на река Тунджа, отбелязва Девлова. „Цвяткова“ (могила 65) е една от структурите изследвана през 1995 г.

Археологическите разкопки са в южната половина на съоръжението. Откритите материали се реставрират поетапно и се включват в експозицията на НИМ. Част от тях са въведени в научен оборот през 2005 г., а резултатите от разкопките са публикувани в студия представяща целия некропол. 

В края на 90-те години на ХХ век в Централната лаборатория за консервация и реставрация (ЦЛКР) на НИМ са започнати консервационни дейности на фрагментите от различни материали, включително тези от нагръдника. Поетапно частите са механично почиствани и обработвани в началния етап на работа по реставрация на предметите. Графичната възстановка и идейна реконструкция през 2020 г. са дело на екип от археолози, реставратор, художник и фотограф. В изпълнение на проект за реставрация, консервация и експониране със средства на Министерство на културата до края на 2021 г. паметникът е напълно реставриран от Георги Илиев, обяснява Девлова.

Реставрираният артефакт трябва да бъде отнесен към групата на т.нар. нагръдници тип „Мезек“ познати в Тракия, отбелязва уредникът. Според Девлова богато декорираният екземпляр е част от защитно парадно въоръжение. Начинът му на изработка – върху масивна желязна яка показва, че безспорно освен парадна е имал и ефективна защитна функция – да предпазва горната част на гърдите и шията на собственика си. Откриването му в могилата заедно с множество върхове на стрели, конски скелет и многобройни апликации от конска сбруя предполагат, че е от даровете на погребан конник.

Ювелирният паметник от Цвяткова могила обогатява с нова информация известното за разнообразието и качеството на използваните елементи от защитното въоръжение на тракийските войни. Реставрацията и експонирането му дава възможност той да бъде по-достъпен за специалисти и широката публика, отбелязва Девлова.

Проучвателите на могила 65 от некропола „Косматките“ датират гроба във втората половина на IV в. пр. Хр. Откритите в съоръжението погребални дарове, макар и фрагментирани са многобройни и разнообразни. Освен нагръдника и различните сребърни и сребърни с позлата апликации има части от въоръжение – върхове на стрели, копие, ножове, железни предмети, сребърни фрагменти и елементи от украса на предмети. Част от откритите материали тепърва предстои да бъдат реставрирани.