Животът на опълченците след Освободителната война показват в изложба в Казанлък

Фото-документална изложба „От оръжието към плуга“, която представя за първи път живота на опълченците след войната, се открива на 22 февруари 2022 г. в Градската художествена галерия в Казанлък. Това е изследване на специалистите от Национален парк музей „Шипка- Бузлуджа“, продължило десетилетия, обяви директорът на музея д-р Чавдар Ангелов. Проучена е  съдбата на близо 12 000 опълченците след последните изстрели преди подписването на предварителния договор в Сан Стефано. На 301 табла са подредени снимки и документи за тези, които след като са извоювали свободата на Отечеството, са се завърнали по родните места, прибрали са опълченската униформа и медалите в раклите и са се заели с мирен труд в свободна България. Те са земеделци, занаятчии, шивачи, писари, дребни търговци, кираджии, стражари.

Не е известен броят на тези, които се завръщат у дома и стават част от следосвобожденското българско общество. Специалистите от музея са проучвали всяко едно от имената на нашите доброволци, които се кълнат пред Самарското знаме в Плоещ през 1877 година. Известни са обаче няколко специални закона, приети от Търновското събрание, които са в подкрепа и помощ на семействата им. Още в първия закон, приет през 1880 г. е записано, че предоставената от държавата на опълченците земя не може да бъде продавана или ипотекирана. Едва 16 години по-късно е взето решение и за отпускането на поборническа пенсия, в която е в размер между 100 и 300 франка. Последните промени са от 1929 г., когато живи са били само 348 опълченци. Тогава е решено пенсията да стане от 18 000 на 30 000 лева тогавашни пари, като се разрешава и наследяването им.

Екипът на музея е успял да издири и проучи и документи, ордени, оръжия и лични вещи на 167 родени в Казанлък или заселили се по-късно в града наши доброволци, участвали в Освободителната война. Сред тях е и Георги Попов, избран за кмет на града в периода 1896 – 1899 г. и баща на автора на марша „Велик е нашият войник“ Константин Георгиев.

Ценен документ, който е включен в експозицията, е 500 страничен ръкопис, разказващ за съдбата на опълченци от региона. Автор е Станьо Гъдев, един от първите записали се доброволци в Първа рота на Четвърта дружина.

Д-р Румяна Лечева /БТА