Забавно и поучително със „Захарни неволи“ в Кукления театър

Без сладко не искам и ден да живея!

Как мога без сладко да оцелея?!

За него си мисля. Какво да направя?

Как мога за сладкото аз да забравя?!

Животът ще бъде солен и горчив.

Без сладко не мога да бъда щастлив.

Малкият Захари най-много от всичко обича да си похапва сладко, но неговите зъбки, мозък, корем и черен дроб не са щастливи от това. Малкото момче открива, че невинаги това, което обича най-много, е полезно за здравето му. С помощта на зеленчуците и плодовете разбира, че сладкишите могат да бъдат и опасни и за да расте силен и пълен с енергия, трябва да се храни здравословно.

Това е накратко историята на премиерната постановка „Захарни неволи“ на Държавен куклен театър, която гледах предпремиерно в петък вечер на 18 февруари 2022 г. Днес от 11 часа е премиерата и, вярвам пред пълен салон с умни и любознателни деца и техните родители.

Игриво и живо, много смешно, много искрящо актрисите Биляна Райнова и Златина Караенева разказват историята на малкия Захари, закърмен още от бебе с близалки, шоколади, вафли, торти. Докато една вечер в съня си той попада в Страната на сладкишите, вози се на облаци от захарен памук с различни образи и опитва захарни сладости. Но съзира образа си и различните части от тялото му – черен дроб, сърце, мозък, зъби – му разказват /в песни/, колко са нещастни и повредени и как не могат да му служат добре, защото ги товари с вредните си навици да яде сладко. Тогава Захари освобождава затворените зад решетките плодове и зеленчуци и обещава да ги реабилитира в живота си и да се храни здравословно.

Историята е много забавна, песните по стихове на Мария Донева са чудесни, музиката на Пламен Петков е мелодична и със запомнящи се рефрени. Направена с размери да пътува и посещава детските градини, сценографията и куклите са просто прелестни – Захари е бузест и тантурест сладур, а в Страната на сладкишите наистина има изкушения, заради които зрителят преглъща в салона, прияждат му се. Браво на авторите на куклите и сценографията Михаела Динева и Живко Кънев! Специални поздравления за автора на историята и неин режисьор Янчо Иванов. Той и Мария Донева са вече железен тандем в съчиняването на повествование и действие, което учи на правилните неща малките зрители. Така беше и с „Банда Бацили“, така е и сега със „Захарни неволи“.

Има за какво да се замислят и родителите, водещи децата си на постановката. В Интернет се казва, че за да изчислим колко захар ни се разрешава да приемем дневно, ще разделим 100 ккал на 4,1 и ще получим приблизително 25 г захар. Това означава, че Световната здравна организация препоръчва дневната консумация на захар да е 25 г или до 2,5 чаени лъжички на ден /1чаена лъжичка е равна на 10 г захар/. А само една подсладена безалкохолна напитка съдържа 40 г. Това е двойно повече от посочената препоръчителна дневна доза. Ако това се случва ежедневно, рискът от захарен диабет се увеличава с около 80% при хора застрашени и предразположени към това заболяване. Освен това, захар се съдържа в 74% от пакетираните храни по магазините.

Извод и пожелание: повече деца и родители да гледат „Захарни неволи“ и да ограничат сладкишите, а да поканят в живота си смело плодовете и зеленчуците!

Уляна Кьосева