Васил Левски е мярка за родолюбие и себеотрицание

Тесен се оказа площадът в центъра на Стара Загора, в средата на който се извисява паметникът на Апостола, за да побере всички желаещи да присъстват на поклонението и да оставят своето цвете. Всъщност от рано сутринта и през целия ден не секна потокът от деца, ученици, младежки групи, зрели и възрастни хора, които свеждаха глави пред този най-велик син на България, който е мярка за родолюбие и себеотрицание.

Общоградското честване на 149-годишнината от обесването на Васил Левски започна с траурния звън на камбаните на митрополитския храм „Св. Димитър“ и заупокойната, отслужена от Негово Високопреосвещенство Старозагорския митрополит Киприан и свещениците от градските църкви. Знаменателно слово прочете митрополит Киприан, в което се казва:

„149 години ни делят от паметния февруарски ден на 1873 г., когато в покрайнините на тогавашна София, йеродякон Игнатий – Васил Иванов Кунчев – Левски, е обесен от турския поробител.

Малко преди това, в изповедта си пред отец Тодор Митов, страдалецът казва последните си думи :“Каквото съм го направил – в ползу народу е!“ Слова, изтъкани от светла душа, от сърце препълнено с родолюбие и вяра в бъдещия, в своя народ. Зов за достойно кръстоносене. Завет към нас, родените след него в люлката на майка България, за които в тефтерчето си Дякона записва:“ И не забравяйте!“ Напомняне, което като тътен звучи вече век и половина. Призив, който настоява да бъде жива родната ни съвест и памет . И преломните и героични събития, събрали многовековната история на нашата родина да пуснат дълбоки корени в българската душа, за да прерастват в обич към вяра, род и родина.

Сам понесъл тежестта на тази обич, изстрадвайки я в труд и лишения, Апостолът на свободата е знаел, че във величавото мъченичество на нашите православни деди и майки, измъчени от многовековното турско робство се крие бъдещото възкресение на нашия български народ.

Целият му живот от послушник, монах и духовник, участник в Първата българска легия, – знаменосец в четата на Панайот Хитов, до обиколките в българско, чрез които успява да създаде широка нелегална комитетска мрежа е посветен именно на това – на нашето народно българско възкресение.

Както Св. Паисий Хилендарски, той неуморно обикаля градове и села, махали и къщи. А вместо История славянобългарска, Дяконът носи ръкописите на новата история на нашата родина. История, в която всяко горещо българско сърце пише своята страница. И както атонският монах среща често неразбиране, безразличие, делнична пресметливост и локавство, той казва пред турската следствена комисия в София с присъщата си прямота и откровеност :“Нашите българи желаят свободата, но приемат я, ако им се поднесе вкъщи на тепсия!“ И въпреки това той продължава да тропа по врати и по съвести, да преодолява вътрешни терзания и външни препятствия, да бъде Апостол на свободата. Той е живото олицетворение на Христовите думи:“Никой няма любов по-голяма от тая да положи душата си за своите приятели!“

Бог го въздигна от народа ни, за да имаме мярка за родолюбие и пример за себеотрицание. За да ни покаже, че може да живее в най-тежки робски години с вяра, с надежда и обич към ближния- стожерите на истинския православен дух, над който злото няма власт.

От нас, от свободната ни воля, от нашата решимост зависи тези духовни величини да бъдат носени и в нашите души сега. Така там ще има не само мир и дръзновение, но и немалко утеха, че макар и със своите неголеми крачки вървим по партината, оставена от Апостола и чуваме неговите слова:“Дела трябват, а не думи!“

Вечна и блажена да бъде паметта му! Бог да го прости!“

Вълнението на присъстващите продължи и с прекрасно изпълнение на рецитал, посветен на Левски, от първокласници на СУ „Васил Левски“ Стара Загора.

Слова за Дякон Игнатии, сподели и Милена Желева, зам.кмет на Община Стара Загора:

„Благодаря на митрополит Киприан за дълбоките и смислени слова, които чухме преди малко, каза г-жа Желева. – Особено много благодаря на младите хора, които с толкова плам в своите думи ни разказаха накратко за живота и делото на Апостола на свободата. Живот, който е прекършен само на 35 години, но който е изпълнен с невероятна енергия, ясна цел и една едничка мисъл и мечта – да види своя род и родина свободни.

И ето, че днес, всички ние се намираме точно на мястото, където някога е бил мехотът, където е служил в юношеството си Дякон Игнатий.

Днес избирам да говоря за онези наследници негови, за младите и образовани хора, с които се гордеем. Избирам да говоря за талантливите ни млади хора, които ни прославят навсякъде по света със своите спортни постижения, с постиженията си в културата, образованието и науката, защото пътят, който е посочил Левски, е именно този.

А ние политиците, хората които сме на обществени позиции, всички от неправителствения сектор сме длъжни да не забравяме неговите завети. Длъжни сме да осигуряваме по-добър живот за развитие на идните поколения. И смисълът днес да бъдем тук не е само преклонение пред Апостола на свободата. Смисълът е да не забравяме именно защо той се е борил за тази свобода.

Поклон пред паметта и пред делото на Васил Левски!“- кажа Милена Желева.

В паметното събитие участваха представителна рота от Втора тунджанска механизирана бригада и Военната духова музика с диригент кап. Цветомир Василев. За родолюбивата приповдигнатост, гордост и признателност към Левски допринесоха и водещите Светла Тодорова и Георги Нождлев – артисти от Драматичен театър „Гео Милев“.

Росица Ранчева