Сън за Левски
Таньо КЛИСУРОВ
Денят, в който Апостолът тръгна
към безсмъртието. Да отговорим
на повика му поне в този ден!
СЪН ЗА ЛЕВСКИ
Сънувах. Къкринското ханче. Заптиите.
Плета. И там навущата развървени
на Онзи, който с лъвски скок излитна
над своята епоха робска, кървава…
Сънувах, че извикал е: „Народе????“
А аз мълча. Страхът е пуснал корени.
И другите мълчат. Нали свободен
е днеска всеки да му отговори?
Защо мълчим? Не сме ли нещо гузни?
Защо не се сберем в юнашка чета,
тъй както се кълнем с издути бузи
по празници пред вино и мезета?
Защо мълчи предателят, е друго –
крещи, когато скрит е сред тълпата.
И все изтъква своите заслуги
как с кръв е извоювал свободата.
Защо мълчи Народното събрание?
Мълчат министрите. Къде са се покрили?
А Той поглежда жалките ни рани,
„Народе????“ – да повтаря има сили…
В съня: ту леден вятър, ту жарава.
И грак на гарваните, къс ли беше, дълъг ли…
Гласа му чух, глас, който не прощава:
„Заспали сте дълбоко, братя българи!“
