За мен операта е като да правиш любов. Винаги има нужда и от още един, каза в интервю за БТА директорът на Старозагорската опера Огнян Драганов

Стара Загора, 16 февруари /Румяна Лечева, БТА/

Винаги съм имал висок хоризонт, моето желание е Старозагорската опера да е европейска сцена, световна сцена, днес оперният ни театър е най-модерният в България. През тази година трупата ще реализира за първи път мюзикъл в стилистиката на Бродуей, ще бъде последната трупа, която гостува в мъртвата опера на Чирпан, ще играе в паметника  на връх Бузлуджа и в източномаришки рудник.

Определено Огнян Драганов търси все повече себе си отвъд затворените граници на жанрове и изкуства. Този модерен интердисциплинарен подход сякаш предлага неговите отговори на съвременния живот и бъдещето на трупата от 370 артисти. Има славата на човек, който не знае почивка. И винаги е готов на експерименти и изненади.

Следва пълният текст на интервюто:

Въпрос: Не ви ли липсва тромпета понякога- особено когато поставяте на сцената заедно със солист тромпетист, не се ли прокрадва носталгична завист ?

Отговор: Разбира се, че имам носталгия. Той е част от моята борба да стана музикант. Тромпетът е шумен, но не достатъчно агресивен. От 1990 г. оставих инструмента, подарих го на музикалното училище, аз съм възпитаник на НУМСИ „Христина Морфова“ в Стара Загора, роден съм в Стара Загора. Майка ми е била съученичка на голямата оперна артистка Ана- Томова Синтова. Родителите ми бяха меломани.

Въпрос: Какво мотивира толкова разнородните ви интереси като постановчик и мениджър на оперната трупа в Стара Загора и какво ги обединява ?

Отговор: Обединява ги моята любов към операта. Работил съм като музикант в оркестъра на Националната опера и веднъж по време на представление на „Лучия ди Ламермур“ се качихме на сцената, за да свирим зад кулисите. Запалих се да остана на сцената.

Алберт Андре Льору, френски режисьор, който гостува в Националната опера ме избра за негов асистент и преводач, той ме покани за един сезон в Рейнската опера в Страсбург като негов асистент.  Разбрах, че режисурата е моята мечта и станах студент в НМА.

Въпрос: Вие сте възпитаник в духа на европейските традиции и на българската музикална традиция , как се чувствате като режисьор и директор днес ?

Отговор: Работил съм като режисьор в Холандия, в Маастрихт и Хага, в Болоня, в Букурещ, Колумбия, Бразилия. Тази година имам ангажименти в Тимишоара, където ще поставя „Аида“ и в Пезаро, Италия – „Мадам Бътерфлай“. Винаги съм имал висок хоризонт, моето желание е Старозагорската опера да е европейска сцена, световна сцена, днес оперният театър е най-модерният в България. Ние имахме успешни турнета в Германия, имаме и нови покани.

Въпрос: Каква е тайната на успеха Ви ?

Отговор: Знаете ли, за мен операта е като да правиш любов. Винаги има нужда и от още един. Винаги съм се стремял да работя с големи артисти и да имам високи хоризонти. В екипа на Старозагорската опера са Силвия Томова, директор на балета, Веселина Кацарова, артистичен директор – също хора и артисти с високи хоризонти.

Въпрос: В Стара Загора организирахте майсторски класове на оперната примера Веселина Кацарова, международен конкурс за диригенти, балетни уроци за възрастни любители…Единствено не сте организирали Международна оркестрова академия, в която да участват млади музиканти, например  от Балканите  и световно известен диригент?

Отговор:  Да, това е една интересна идея, върху която ще помисля.  През тази година очакваме и родената в Стара Загора Ана Томова Синтова, която също ще проведе свой курс тук.

Бих искал да отбележа, че на последния конкурс за диригенти имаше 50 участници от цял свят, имаше големи имена, трима от тях правят постановки на старозагорска сцена.

Въпрос: Музикалната критика определя работата ви на директор като триумф на маркетинга. Завършихте годината с блестящо турне в Германия. Какво не знаем още за Вашите планове ?

Отговор: Има един жанр, който  е много популярен и разпознаваем- мюзикълът. „Парижката Света Богородица” е сред най-нашумелите заглавия на мюзикъли по световните сцени. Към изключителната музика на Рикардо Кочанте, вдъхновена от великата едноименна творба на Виктор Юго се добавят вълненията на артистичната общност около пожара в катедралата – символ на Париж и на европейската култура.

За първи път на 2 юли тази година във формата „Опера на стадиона“ ще представим това лято премиерата на „ Парижката Света Богородица“. Хореографът, който търсихме дълго, е Марио Пиаца. Той има 15 години блестяща кариера на Бродуей, „меката“ на мюзикъла и сега идва в България, в Стара Загора. Режисьор ще бъде Виолета Горчева, а сценограф и костюми – Денис Иванов. Оркестърът  и рок групата ще бъдат водени от Людмил Горчев.

Подготвяме световна премиера отново за трупата на балета. Това е българо- австралийски проект в две части – „Мери Джейн“ от Джон Робърсън /Канада/ и „Одан“ от Марк Салиба /Австралия/. Ангажирани като хореографи са млади танцьори от балета. Главен художествен ръководител е Силвия Томова. Премиерата ще бъде през август на Античния форум.

За първи път ще гостуваме в Чирпан с „Атила“ през август, а след нашето представление ще бъде съборена сградата на старата и запустяла опера , за да бъде съградена нова концертна зала.

Ще заснемем  и два филма – на паметника на връх Бузлуджа операта „Атила“, съвместна продукция с община Казанлък и „Трубадур“ в рудник на „Мини Марица-изток.“

Финалът на годината ще бъде съвместна продукция на „Фауст“ от Гуно с Държавен куклен театър – Стара Загора ,нов прочит на това произведение, с кукли. Със спектакъла ще открием ФОБИ/Фестивал на оперното и балетно изкуство/.

Въпрос: Шест години поставихте хитови опери на старозагорска сцена, радвахте се на препълнени зали, дадохте голям шанс за бъдещето на  класическата музика. Знаем, че последният универсално популярен оперен композитор Пучини си отива от този свят през 1926 г.  Има ли нов, съвременен композитор, който искате да поставите, така както „Сънят на Пилат“ на Стефан Димитров ?

Отговор: Признавам ви, много са. Операта на Паул Хиндемит – „Кардилак“. Но нека да споделя свои наблюдения- оперната публика не е свикнала с резки завои. „Африканката“, съвместна продукция с Дойче опер в Берлин, поставена от световно признатия  оперен режисьор Вера Немирова, нямаше дълъг живот. Насищаме репертоара с класически заглавия и за новите спектакли ще мислим…

„Сънят на Пилат“, балетна мистерия, създадена след повече от три десетилетия от последния съвременен български композитор, беше един огромен старт. Никой вече не може да извади този сектакъл от историческата памет на българското балетно изкуство.

Въпрос: На старозагорска сцена гостуваха изключителни имена от съвременната опера- Мария Гулегина, Желко Лукич. Кои са новите имена, с които ще изненадате старозагорската публика ?

Отговор:  Водиме преговори с Ана Нетребко за 2025 година и със Соня Йончева по повод 100 години от създаването на първата извънстолична оперна трупа в България – в Стара Загора.

Въпрос: Безспорно Вие избирате убедителен репертоар, имате нюх да избирате до безпогрешност изпълнители за ролите, които най-добре представят таланта им. Кои са новите имена, които се налагат в трупата?

Отговор: Трупата на Старозагорска опера е от 370 артисти, 35 на сто от тях са от петте континента. В трупата участват и  70  деца ,които пеят и танцуват. Това е едно голямо богатство от таланти. Сред тях искам да отлича Симона Кодева, колоратурно сопрано и Даниела Минева, мецосопрано.  Трудно се намират артисти в България, изграждането на един певец не е лесно. Една малка звездичка става голяма звезда.

Въпрос: От умелия експеримент до чистата провокация, Старозагорската опера все по-настойчиво търси нетрадиционни средства за да установи контакт с публиката. Кои са новите партньори за вашата трупа ?

Отговор: Ние сме единствената българска опера, която работи с Европейската организация „ФЕДОРА“. Спечелихме 10 хиляди евро за нашия проект „Ние сме музиканти“, за да организираме  обучение на деца със СОП/специални образователни потребности/. Вече са се записали 500 деца от цялата страна ,които ще посещават нашата експериментална лаборатория. Финалът на проекта ще бъде оперен спектакъл ,който ще бъде включен в програмата на сезон 2022/23 година. Целта е приобщаване на повече деца към класическото изкуство. Има силен социален ефект.

Въпрос: Нашата епоха обича несъвършенствата, фрагмента, отломките, разкрива една нова цивилизация. Така възниква интересът към незавършените или изоставените музикални творби. Като режисьор които от тях ви провокират?

Отговор: Не съм се замислял. Мисля, че имаме добър опит с „Турандот“, операта не е завършена от Пучини  и ние предложихме наша интерпретация с кукли.

Това е труден избор, за който е необходим и композитор.

Въпрос: Мечтата Ви на режисьор за римейк ?

Отговор: Много ми се иска едно мое „Отело“, мой „Севилски бръснар“. Една опера, която много обичам е „Фалстаф“,  последното произведение на Верди. Обединяват се трима гении- Шекспир, Верди и либретистът Ариго Бойто, който става известен като композитор.

Въпрос:  Успехът е възможност да реализираш идеите си. На кого бихте искали да благодарите ?

Отговор: На публиката, бъдещето на старозагорската опера е в нейните меломани. Благодаря и за голямата помощ  и подкрепа на Община Стара Загора, без която нямаше да можем да реализираме тези блестящи премиери през последните години.