Честит и благословен празник на лозарите, на виното и на радостта

На 14 февруари честваме Трифон Зарезан – денят на виното, лозарите, кръчмарите и градинарите. Макар всяка година празникът да се радва на голямо внимание и да е отбелязван шумно с много веселба и усмивки, малко от нас знаят историята на неговия произход. За това ще се опитаме да Ви запознаем с обичаите и традициите, свързани с този ден. Надяваме се по този начин да успеем да Ви предадем поне малка част от празничната му атмосфера.

Според православната църква, Свети мъченик Трифон е роден около 225г. в село Комсада. Той живее праведно и загива заради отказа си да отхвърли християнската вяра. По време на гоненията срещу християните светецът е арестуван, подложен на мъчения и обезглавен.

Докато житието на Свети Трифон ни запознава с човек, чийто път е изпълнен с много терзания, народни предания в някои части на страната твърдят, че той е бил брат на Богородица.

Легендата гласи, че един ден в началото на февруари, докато Трифон подрязвал лозето, видял Светата Майка с пеленаче в ръце и ѝ се присмял. На Богородица ѝ домъчняло, но нищо не отвърнала. Само като минавала покрай къщата му, рекла на Трифоница да бяга да превърже мъжа си, защото си е отрязал носа. Жената се затичала и видяла, че Трифон, малко „понаправил“ глава, подкастря старите израстъци.

Той се учудил, като я видял така уплашена, а тя набързо споделила какво ѝ казала Дева Мария. Трифон отново се присмял, казвайки че не е пиян, та да си отреже носа. Понечил да покаже, замахнал с косера и клъцнал носа си – откъдето и различните наименования на празника – Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница.

Първоначално в България на 14 февруари се чествал Трифоновден – в почит на Свети мъченик Трифон, смятан за покровител на лозарите, винарите и кръчмарите. След приемането на Григорианския каленар празнуването му се измества на 1 февуари. Сега народът ни празнува два пъти Трифон Зарезан, като повече набляга на дълголетната традиция на 14 февруари.

Според етнографи, честването на Трифон Зарезан води своето начало още от времената, когато по нашите земи са бродели племената на траките.  Ароматното и силно вино, произвеждано от тях, било прочуто в цял свят. Според траките упойващият ефект на алкохолната гроздова напитка помагал на жреците да влезнат в контакт с боговете и по тази причина те създали култа към нея.

Тракийският бог на плодородието, виното и веселието е познат под името Дионис  и се смята, че именно Свети Трифон е негов по – късен „наследник“. Въпреки че в житието му не се споменава нищо свързано с лозя и вино е факт, че празникът на светеца почти съвпада с честването на  Дионисиевите празници, по време на които буйните вакханки танцували с малки сърпове в ръка в чест на виното.

Независимо от своя произход  в миналото, Трифон Зарезан е бил обвързван с много обичаи, някои от които са запазени и до днес. Традицията повелява стопанката да стане рано сутрин и да омеси и опече обреден хляб, украсен с лозово листо. Освен питата задължително се приготвя и кокошка, пълнена с ориз или булгур. Тя поставя всичко заедно с бъклица с вино в нова вълнена торба и с този товар изпраща мъжа си на лозята. Там стопанинът се прекръства и с косера отрязва три пръчки от три корена. От пръчките прави венец и закичва калпака си, а  корените полива с донесеното вино, светена вода и поръсва с пепел, запазена от Бъдни вечер. Този ритуал се нарича „зарязване“.

След това всички се събират и избират „царя на лозята“, който най–често е най–щедрият и уважаван мъж в селото или този, през чието минало царуване лозята са се радвали на благоприятно време и плодородие. Царят се окичва с венец от здравец, чимшир и млади лозови филизи – ритуал, който отново напомня за древния тракийски бог Дионис.

Тогава всички мъже вадят от торбите гозбите, приготвени от техните жени и правят шумно угощение. Веселбата продължава, като „царят“ се качва на „колесница“ и всеки се редува да го тегли до селото, където минават от двор на двор, ръсят с босилкова китка и благославят. Домакините ги посрещат с вино в бял котел, като дават първо на „царя“ да пие и след това на придружителите му.

С останалото вино поливат царската глава и изричат благословията : „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“, а царят отвръща „Амин“. След като всички домове са обиколени, мъжете отиват в царската къща, където царя се преоблича в нови дрехи и угощението и веселбата продължават или на неговата трапеза, или на мегдана под звуците на гайди, гъдулки и тъпан  до първи петли.

Наздраве, юнаци, радостен празник и хаирлия да е!

Долап.БГ