Захарни неволи представя Кукленият театър на Стара Загора

На 19 февруари 2022 г. Държавен куклен театър Стара Загора ще представи на своята любима детска публика световна премиера на театралната постановка „Захарни неволи“. Автор и режисьор е Янчо Иванов. Текстът на песните е на поетесата Мария Донева. Сценографията и куклите са дело на Михаела Динева и Живко Кънев. Музиката написа Пламен Петков. Изпълняват актрисите Биляна Райнова, Златина Караенева.

„Захарни неволи“ е третата пиеса от поредицата на Янчо Иванов, която третира проблемите за здравословния начин на живот при децата, създаването на добри навици, приятелски взаимоотношения и пр.

Преди да се вдигне завесата, разговаряме с Янчо Иванов за идеите му и реализацията на

„Захарни неволи“:

Господин Иванов, как се раждат у Вас идеите за чудесните пиеси? Кои са провокациите да създадете „Чорапкова приказка“, „Банда бацили“, а сега и „Захарни неволи“?

Главните провокатори и основната ми муза са двете ми дъщерички. Най-често от битовите проблеми изскачат конкретни теми. Обикновено нещата, които се най-ненавиждат, се опитваме чрез малко смях, чрез средствата на театъра, децата да погледнат с други очи на тези сериозни теми. Винаги работим с моята колега Биляна Райнова. Освен че е прекрасна актриса, тя е и още по-прекрасна майка и заедно разработваме темите, които в същото време не касаят само децата, а и родителите им. Никога не сме се придържали само към конкретна възраст. Т.е. винаги се стремим представлението да е еднакво актуално, както за най-малките, така и за големите. Основният ми мотив е, когато децата влязат в залата на спектакъла, да имат общи теми за коментиране след това.

За какво става дума в „Захарни неволи“?

Ако смятам, че моите деца с нещо са ме наследили, е пристрастеността ми към сладичкото. Признавам си, че страдам от този порок. Тъй като все още не мога да го премахна от себе си, опитвам се да го избия от децата си, както и от другите деца. Гледайки с насмешка към този порок, опитвам се да го победя.

В пиесата става дума за пристрастеността към нездравословните храни и по-конкретно към сладкишите, бонбоните, тортите, шоколадите…Акцентуваме на това, че природата предлага едно от най-хубавите си и полезни богатства – плодовете, които ние заместваме с изкуствените и вредни захарни вкуснотии. Т.е. ние сме обърнали гръб на природните дадености и предпочитаме изкуствените сладки изкушения, които на всичко отгоре са и много вредни за здравето ни.

Как ще коментирате успешния си тандем с Мария Донева?

С Мария се работи не само безпроблемно, а и вдъхновяващо. Очаквам , както при всички творци да мине време, да я споходи музата, да направи различни варианти , да ги съгласуваме…И за моя радост, тя още на следващия ден е готова с абсолютно всичко. На всичко отгоре ме изненадва с много повече материал, отколкото аз съм й задал.

И колко песнички ще чуем?

Всеизвестен факт е, че децата много се впечатляват от песни, танци, движения, светлини, трикове и пр. Затова постановките ми са като детски мюзикъли. Т.е. всичко е равнопоставено – теми, идеи, актьорска игра, танц, музика, настроение. Песните са доста. Дори сега сме на такъв етап от репетициите, че се опитваме да съкратим някои от нещата, които сме намислили и създали. Само музиката и песните са около 25 минути, още толкова е нужен актьорски план, а детското представление не бива да е повече от 45 минути. Така че сега е най-сложният творчески период – чистене и съкращаване.

Композиторът, с който аз работя във всичките си постановки е Пламен Петков. Интересното при него е, че не е от типа клиширани композитори за театър, кино, куклен театър. Той е доста многостранна творческа личност в областта на музиката. Петков имаше доскоро група за ню метъл…И изведнъж сяда и започва да пише музика за деца, която е лесна, красива и се запява веднага. Песните ще се изпълняват на живо по време на представление, въпреки че е доста сложно, защото има магии, елементи на трансцеденталност, тъй като се чуват звуци от отвъдното…

Нашият главен герой Захари (от захарче) попада в магическа страна – Захар парк – страната на сладкишите. Освен занимателно, спектакълът ни показва как Захари попада в собственото си тяло под формата на захарче и се среща с различни органи от тялото си. Така малките зрители по най-атрактивен начин биха могли да видят какво е това сърчице, черно дробче, мозък, раненото коремче, зъбки и пр. Това са шаржови образи, които запознават с част от човешката анатомия . Тези органи си имат своите истории, песни, поведение и т.н.

Как избрахте актьорите?

Ако има нещо ново, то е че аз не участвам в постановката, а се доверявам на Биляна Райнова и Златина Караенева. Едната актриса носи у себе си дяволитото, тя е проводник на идеята за сладките изкушения – Биляна Райнова. Другата – Златина Караенева е пълната й противоположност с ангелско излъчване, придържи  е на здравословния начин на живот.

В колко роли се превъплъщават тези прекрасни и талантливи дами?

Поемат изключително много роли. Златина едновременно играе малкия Захари, майка си, разказвач е , играе няколко от човешките органи, някои от сладкишите и т.н. Същото се отнася и до Биляна, която играе едновременно дяволче, фея, спасител на Захари и т.н. Много е трудно за тях, защото буквално всяка секунда преминават от роля в роля, сами си пеят песните, сами правят сценичните промени, но са изключително талантливи и изобретателни.

Да са живи и здрави и да издържат физически!

Кажете няколко думи за сценографията и куклите?

За първи път основен сценограф е сценографката на театъра Михаела Динева. Много талантлива художничка с усет към красивото и функционалното. Голямо богатство е за театъра ни. Другият сценограф е Живко Кънев, с когото работих „Банда бацили“.

Куклите са по-смешни, по-раздвижени, по-живи. Главният герой е класическа кукла, която е доста сложна за изпълнение, защото освен че е с крака, в същото време трябва да може да бъде оставена без да я държи кукловодът и да стои в естествено състояние. Това е много трудно постижимо защото се намесват законите на физиката, освен изработката, но куклата е много красива и въздействаща.

Господин Иванов, какви са посланията Ви към децата и родителите им?

Основното ми послание е не правете като мене, не прекалявайте със сладкишите и бонбоните, а уважавайте природните дарове – плодовете и зеленчуците. Трябва да се надсмеем над собствените си пороци, току виж така сме ги преодолели.

Винаги за сериозните неща трябва да подхождаме откъм веселата им страна.

Кажете нещо за себе си, г-н Иванов?

Роден съм през 1971 г. в Стара Загора. След пълнолетието ми последваха казарма, студентство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, известно време играх в Прага в Международен невербален театър. Всъщност първото ми висше образование е културология – бяхме първият випуск. После завърших куклен театър при проф. Боньо Лунгов. В Кукления театър в Стара Загора съм актьор от 2010 г. Имам пиетет и към представления за деца и за възрастни. Имам и няколко постановки на детски заглавия. Продължавам да живея с мисълта, че хубавите неща тепърва предстоят.

Росица Ранчева